Чу се пневматично свистене и вратите на трамвая се отвориха. Заслизаха хора. Една възрастна жена с пълна пазарски торби се забави доста и някои от чакащите на спирката замърмориха. Милен пристъпи напред, канейки се да се качи. Тъкмо прибираше телефона в джоба си, когато нещо горе изтрополя. Миг по-к ...

Епилог или за всичко онова, което е по-удобно да не забелязваме и върху което не искаме да се замисляме
Накрая на тази моя книга искам да напиша и неща, за които ще помислите, че са встрани от темата на заглавието. Ще поясня причината защо не бих приел подобно мнение. Моят роден град е не само място ...

Ако знам, че ме викат тез' две имена,
през гористи дъбрави и тучни поля.
Ако знам, че умирам след минута.Не!Пет!
Че животът си тръгва след секунда.Не!Пет!
Аз, ще грабна, ще грабна с двете ръце ...

Когато бях ученик в прогимназията открих следната интересна позиция:
Бели: Цф1, Те2, пешки: г2, х2
Черни: Цх5, Те5, Те6, пешки: ф2, г3, х4
Тогава вярвах, че белите постигат реми по особено ефектен начин:
1.х3! Та5 2.Те5! Цг6! /естествено белият топ не може да бъде взет, защото на дъската стои пат/ 3 ...

Понякога съм лодка от онези,
самотните, в дълбокото море,
белязана със удара на времето,
посестрима на всички ветрове.
Понякога съм птица, но от тези, ...

Моят лъч светлина,
глътката въздух в бездушния свят.
Моят пазител, мойта съдба,
блян, спокойствие в тоя ад.
Нежна милувка, ...

Тежкият характер тежи на мястото си,
тоест върху психиката на околните.

Човек се прикрива с дрехите си, но се разголва с думите, които произнася.

Съборих миналогодишното лястовиче гнездо,
с метлата, която има дълга дръжка. Измазах первазите на терасата в бяло, стените на тавана с бял латекс. И си тръгнах от село...
Когато се върнах, след края на извънредното положение, видях ново гнездо. Лястовиците все още прелитаха. Носеха щипчици кал и сла ...

О, не! Недей!Не казвай, че съм същата.
Годините са крайно откровени.
Забравила съм даже как се връща
на този спомен скъсаната лента.
Усмихвам се на твоята усмивка, ...

Влюбеният човек се жени за своята любима жена и независимо от това, дали тя има или няма сестра, идва ден... и той все пак се запознава с нея. "Казвам се Раздяла" - представя му се тя с усмивка на уста, правейки реверанс. "Аз ще те обичам по-дълго от сестра си" - обещава тя.

Сънувам лято и житни ръкойки,
сенки на морни жътвари,
дъх на зелено и песен на сойка,
капки роса в горски дъбрави.
Сънувам хляба с биле омайно, ...

Има ли за теб сърцето ми блокаж?
Любовта не е игра. Тя е виш пилотаж.
Хвани ръката ми, ако докрай ще я държиш.
Бъди с мен, ако на препядствията ще устоиш.
Погледни в очите ми, за да се огледаш в тях, ...

Дай ми
да направя
от тялото ти хляб
от ръцете ти дом
от очите ти огън ...

Потърси ли ме в тъмното на здрача,
във светлото сияние на тънък месец,
в' Вечерницата спряла да изчака
усмивката ми земна и далечна?
Аз скрита съм в небесната въздишка ...

В центъра на гъстата гора
днес е ден за веселба.
На един висок баир
има горски панаир.
Навсякъде, по храстчета и клони, ...

Преди да завали студа
и да те превърне в залезна висулка
със северните ми коси, прозрачни,
се сбогувай,
защото няма друго за запомняне ...

Уреди майка си в старческия дом на града.
Беше му отгледала децата, после и внуците, да са живи и здрави всичките! После се пенсионира. Същото стори и жена му.
Баща му отдавна почина, заедно с идеалите си.
Най-неочаквано жена му си счупи ръката, после пък операция на ставата я обездвижи. И сега при ...

Първият ми опит за аудио запис. Знам, че има много за доизкусуряване, но исках да споделя как си представям песента.

Умът ми патки не пасе,
косата стигна ми до кръста,
но знам ли докога ще се
измерва паметта по ръста.
Докато ми кроят каскет, ...

Празникът на славянската просвета
гали нашето зрение и слух.
Държавата ни бе превзета,
но не сломиха българския дух.
И които обичат своята родина, ...

Уморих се да гледам,
как всичко пропада,
и все се отделят,
а еднакви остават...
Религии, отбори, ...

Новите дрехи на царя,
днеска видяхме ги пак,
"Corona" очите отваря,
на всеки, но не на добряк.
Работи от сутрин до вечер, ...

Среща в Пролетта...
Утро... Пролет... Пее птица...
Бавно се развиделява...
Къдрокоса хубавица
южни ветрове събрала – ...

Времето беше начумерено, валеше ситен дъжд, а светът суетно се оглеждаше в локвите на булеварда. Изгасих цигарата, и дръпнах щорите, защото в пейзажа, който неталантливият ми прозорец рисуваше, нямаше нищо запомнящо се, а и бледата светлина, която плахо огряваше ъглите на стаята, дразнеше махмурлука ...

Понякога се местя в друго измерение.
Там няма злоба, завист и интриги.
Където съм внезапно изкушение
за някого... отхвърлил своите вериги...
Тогава всичко няма същото значение ...

Първи в нашия квартал,
се решихме с Мича,
купихме си папагал,
за да ни развлича.
Кръстихме го Цицерон, ...

- Ще стигнем рано, господине. Преди „Панорамата” ще стигнем даже – рече младият таксиджия и даде газ
- Как ти е името, уважаеми български данъкоплатецо? – попита господинът учтиво.
- Ендрю съм кръстен, господине, но ми викат по селски Андрешко, на дядо ми. Развалят хубавото име.
- А-а-а, тъй, тъй…. ...

В тъжните привечери на горещите юнски дни -
една отронена мисъл за теб политва.
Хвърля над земята хиляди искри,
вдишала неизречена още молитва.
А щом напои се от горещите сълзи, ...

Как да ти прошепна, но без думи...
Уморих се да съм розов цвят.
Не под звезден дъжд, под зли куршуми
капя в бездната на този свят,
обладал ме с клетвите си страстни. ...

Станка тичаше с разкопчано манто върху слабичките си рамене, без да усеща мартенския студ в онази военновременна хиляда деветстотин четиридесет и трета година. Прекоси подредения двор пред кирпичената къща и нахлу рошава и задъхана в топлата всекидневна, където родителите ѝ започваха обяда си.
– Май ...

Отпивах от студената бира и гледах с едно око към вратата. Чаках Емили да се появи както се бяхме разбрали, но тя още я нямаше. Седях в едно от сепаретата, защото исках да сме усамотени, а не някакви бърборковци да надават ухо и да попиват всяка една дума.
А, ето красавицата пристига. Беше се издока ...

Във пепелта съм, гълтам черни буци,
и чувствам как по гърлото ми стържат.
Безсилно свивам своите юмруци,
а във небето гарвани кръжат.
И кървави сълзи се стичат ...

Най-старата и най-младата днес празнуват.
Най-старата. Не говоря за слабата белокоса жена, прехвърлила седемдесет; в бял панталон, пясъчна блуза с къс ръкав и бяла шапка с изкуствено цвете, която с усмивка посреща днес гостите си. Едва ли е най-стара сред тези жизнерадостни 70-80-годишни, които влиз ...

Не ми стига въздух, Любов,
задушавам се от чувства,
обливат ме вълнѝ по тялото от страст.
Любов, няма да те пусна.
Не ми стига въздух, Любов, ...

Днес учителите от столичната езикова гимназия отиваха на тиймбилдинг в една от вилите на Цигов Чарк. В този красив пролетен ден се носеше аромат на трева и маргаритки. Самата вила се намираше на една поляна, нависоко в планината. Около нея беше пълно с високи иглолистни дървета.
Всички се настаниха ...

Настояваш да вкусиш греха,
но съсипващ е грешният порив.
Всепроникващ до вой, на страха
се надига шуптящият позив.
И измамна е всяка сълза ...