Не се присмивай на глупака! Я си представи, че той излезе
по-умен от тебе.
М.Генин
Имало едно време една млада и красива принцеса. Тя била колкото прекрасна, толкова и глупава. Малцина се досещали за нейният недостатък. Принцесата често се усмихвала, но избягвала задълбочените разговори внушавайки с ...

Времето сякаш отдавна е спряло,
поради някакъв странен, измислен закон.
В черно, превърна се всичкото бяло...
душата се скита, а сърце без подслон.
Тогава се чувстваш ужасно предаден... ...

Вали леко дъжд и двамата сме мокри. Стоим един до друг, изтръпваме от студа и от вълнението. Тялото ни е настръхнало. Трепериш като лист и гледаш надолу. Устата ти е полуотворена и дишаш учестено, даже на моменти дишането ти се пресича. Изведнъж една мисъл се блъска и в двама ни и лека нежна топлина ...

По улиците на тъгата ми тръгни
и не спирай, докато не угасне
болката, впила всичките си сетива
и пипала във мен.
Това не е някаква нехайна (р)еволюция ...

Хотелската стая е малка. Уютна. Харесва ми. Перфектно убежище в центъра на града. Моят град.
Бащината ми къща е наблизо. Хората в нея, обаче, не знаят, че съм тук. Искам да съм сам. Майка ми пък е алергична към животни. С Вед съм. Няма как кучето ми да стои в колата, докато аз съм в родния ми дом. Н ...

Показа ми я. Хубава кутия. Имаше и етикетче.
– Годна ли е? – попитах.
– Не.
Отвори я. Миришеше хубаво. Консерва като консерва.
– Нападай! ...

Колективна памет: Всяка общност на микро и макро равнище се организира около някакви споделени спомени. Това се отнася както за приятелската компания, поддържаща емоционалната връзка около преживени събития, така и за големите човешки общности, които създават сложни възпоменателни ритуали, напомнящи ...

Знам място,
където всичко е действително
Робърт Пен Уорън
Там е тихо.
Времето е застинало ...

Къде ли се намира любовта,
въпрос задавам си от дълго време.
Далече ли е нейната страна,
на гости може ли да ме приеме.
Или е някъде наоколо сега, ...

Търсиш ново начало
при душа без крила.
Колко много си вярваш,
не изкачвам била,
нито стръмни чукари ...

Когато споменем Алекс Александър Милн неизменно го свързваме с книгите за Мечо Пух. Неговите „Мечо Пух” и „Къщичка в къта на Пух” , заедно с „Шумът на върбите” на неговия предшественик Кенет Греъм са едни от най-добрите детски повести в англоезичната литература. Но А.А.Милн пише и стихове – „Когато ...

МЕЧОКЪТ ТЕДИ
(продължение)
9
Един път Теди се натъкна на неголямо овесено поле посока селото, в гората, около стар изоставен път. Той веднага разбра, че тази растителност на полето, не си расте от само себе си, а е свързана с човека.
Теди се поразходи по края на поляната. Овесените метлички го гъдел ...

71/И нейните лица и вили,
отворили за власт уста,
доброто още не убили,
пропадаха във Пропаста!
А нейните добри юнаци, ...

Кратък е животът ни човешки,
пълен е с болка и с проблеми.
И най-мъдрият прави грешки,
затуй от чужд опит поуки вземи!
Помни, грешките за успех са урок, ...

През стъклото гледам две листа
как свенливо галят се в сумрàка.
По стъклото с нокти криви трака
пак любовницата Самота.
Нейде вън дочувам бодър шум ...

Усещам се някак непълна,
преплитат се хаос и ред
и троскот и пирей покълна,
а слънце посях - в слънчоглед.
Еднакво е черното семе ...

По друмите на търсеното благо,
вървях сама в пустиня от мечти.
”Човешкото” със острите си шпаги
порязваше копнежите. А ти
отнемаше последната любов и ...

Между покоя и хаоса...
е амплитудата на моето трептене...
Между покоя и хаоса...
е траекторията на моя път...
Между покоя и хаоса... ...

Не ме мисли, не ме търси -
ти, дето всичко ми окраде,
бързо изминават пролетните дни,
щом живея единствено през спомен прашен.
Улиците пусти влачат старите слова. ...

Обичам да гледам сутрин как се суетиш,
как жонглираш между оправяне и усмивки.
Обичам да те усещам наоколо,
да гледам и приемам присъствието ти.
Обичам да мисля докато те наблюдавам ...

Вероятно всеки от нас е преминавал през тежки емоционални състояния. Моменти, в които чувството на безнадеждност и безпомощност помрачава мислите и сърцето, и ти се струва, че нищо в жалкия ти живот няма смисъл. Може би ти също някога си изпитвал това странно чувство, от което и аз бях завладяна в е ...

Не зная как да я започна… Песента…
Онази тъжната, която слуша се през сълзи…
Трепери в ръцете ми цигулката в нощта…
Със струните си… В тишина озъбени…
Ех… Да… Онази малка тъжна песен, ...

Една голяма болка ме гнети Загнездена в гърдите ми дълбоко Тежи ми, Боже, толкоз ми тежи Дъха ми спира, няма прошка Зениците ми галят малка карта Родина я наричах, после - не. Изтръгнах корена. Така си мислех. Избягах със одрани колене Той, коренът, дори да го изтръгнеш Не може лесно да го изсушиш Щ ...

Когато някой те сънува
звездите тайно шептят,
че едно сърце нейде пътува,
а очите отказват да спят.
Когато някой те среща в съня, ...

От момента, в който те видях,
разбрах, че си моето сърце.
Че дори и само за един миг,
дори само за един миг да е…
В този миг ние сме щастливи, ...

" Ако спра да работя, ще умра!" - това са думи на баба Мария. Тя е на 86 години и още работи. " От 18 годишна работя. Най-лудата бях в шивашката кооперация!" - прави решителен жест с ръка. - "Вече почти 70 години съм в професията. Пенсионирах се на 56 и от тогава вече 30 години продължавам да работя ...

Не се стряскай, не подскачай – аз съм… Какво? Да, разбира се – заповядай!... Значи до нашия квартал отиваш... Е, и аз там живея. Иначе цял ден съм в града. Ако наричаш така седенето зад волана, паркирането и пускането на една вода… Обаче, е интересно. Ами разни хора пътуват, пък най-малко всеки втор ...

След кривият измамен кръстопът,
горчивото пиянство на компаса -
и пътищата вени са - туптят
и хуква лудост - с песенна нагласа.
Какво ще стане с моят собствен свят? ...

Те идваха да молят за живот,
сълзите им попиваха в земята.
Човек от зрънце тръгва, ражда плод,
но следва ли на Бога правилата?
Един параклис, а безброй души, ...

От горската школа се песен извива,
гласчета долитат подобно на звън.
Как славей и сойка припяват свенливо
притихнали слушат животните вън.
Припев: ...

Аз стъпвам по земята, ти витаеш в облаците.
Мислите ми не мечтаят за твоята премяна,
мислите ми не играят вече на твоята поляна.
Tвоите слънчеви лъчи не искат на моите очи да се усмихнат,
моите очи не желаят с твоя поглед в топла прегръдка да се преплитат. ...

Там наблизо край реката –
малка къща. Двор с лозница.
Свети призрачно луната!...
Шета дивна хубавица!...
Имаш радост споделена, ...

Лавина от терзания изригва...
И тихо е, и пусто е, и мрачно е.
Вулкан, откъснат от света, но жив,
изплаква тъмните си очертания.
Дали ще се намери длан, която ...

… Празни коридори, зазидани стени, тела без лица…Попадам в нищото, лутам се надолу, късам дрехи, не говоря, а викам, отеква гласът ми там, в лудостта на самозабравата…
…Някой вдига чаша за наздравица, а вихърът удря прозореца с плам…
Ръка, подавам ти, а ти насмешливо поглеждаш и усмивката се стича п ...

Расистка съм към тези,
бутащи се в социалните опашки,
нахалници без право,
преритващи за делничните дажби...
Расистка съм, заради даденият им обяд, ...