Бе пролет, с дъх на цвят омаен.
По шумния пазар без цел вървях.
В навалицата в миг я зърнах смаян.
Пред нейната сергия просто спрях.
- Продаваш ли очите си игриви? ...

Той е много над нещата,
щом работи за хазната.
За промяна все стачкува
и в сафарита ловува.
С компаньонки и колеги ...

"Някой направил е пакост голяма!" –
над очилата поглежда ме мама.
"Я казвай бързо, ти ли бе, Мони
излапал си цяла кутия бонбони?!"
"Мамо, не съм аз! Сигурно Джонката ...

Едно представяне и реализация на определено изкуство изисква категориите, определящи творбата да имат последователност. По този начин се установява перформанс – дали изпъква смисъла за един по-съвършен начин на твореца. Хосе Ортега преосмисля творческият характер на изкуството. Вечните категории в е ...

Може да разчиташ само на него,
независимо колко голямо е неговото его.
Случва се и да забравяме, че той съществува.
"Няма кой да ми помогне!"- не трябва да се чува!
Че е силен и щастлив, човек може да се преструва. ...

Времето минава, времето те пари,
още ли сънуваш жълти минзухари?
Още ли очите гледат за посока
към върха, издигнал ръста си високо?
Вечер ли отсяваш хората по памет, ...

Не разбра какво точно се случи.
Тя не беше с грим, нито с най-хубавата си рокля.
Погледна го, а очите ú се усмихнаха на нещо зад него.
Подмина го, взе портокал от уличен продавач, подхвърли го нагоре; клекна да погали котка; отскубна топка захарен памук от невръстен скейтбордист; спъна се и залитна; ...

имаме само себе си
мила моя
имаме само себе си
и се обричаме
на задушаваща самота ...

Нощта беше притихнала, но все по-отчетливо прозираше между дърветата. Конският тропот се чу отдалеч като ромон. Явно конят не беше само един, защото след миг на кратко колебание сякаш се чу смяна на посоки, след което, все по-силен, тропотът се доближи право насам.
Сакрил се надигна от постелята си. ...

Измъквам се от леглото. По пижама съм. Пия кафе и изпушвам 3-4 цигари. Не съм на работа. Мога да си се мотая, колкото ми се ще. Пък и времето не било линейно. Ние сме си го измислили такова за удобство. (за времето ще ви обясня някой друг път) На петата цигара решавам, че при такова безотговорно отн ...

Полицаи идат на талази
сметка да искат на баба Стойна.
Вместо полицията нас да пази -
чистите* - от престъпни врази,
тя с постъпка непристойна ...

Камбаната в душата ми щом млъкне
и вече не напиша нито дума,
дали ще има сълзи, или глума,
дали звезда далечна ще помръкне?
Защо ли вярвам в чудесата прости, ...

Нощта се спуска мрачно синя,
с криле покрива хоризонта,
изписква закъсняла птица,
луната се търкулва гола.
Пролайва куче и замлъква, ...

Сред цялата измислена загадка,
през сбърканите думи и сезони,
напук на осъзнатата ни краткост
и на неосъзнатите ни брони,
обратно на горчивата ни мъдрост ...

Аз съм толкова тъжна история,
че ми е адски мъчно за мене си.
Вечно бродя в душите на хората,
като вълкът за Лунна прелест...
И са ме замеряли с тежки камъни, ...

Не всеки змей е Змей горянин,
Реката златна със късмет.
Надеждата блещука и в драмата,
за глътка въздух в път напред.
Четецът има право да преправя, ...

С нозете си докосва топъл камък,
очите ѝ – налети дъждове,
целувките събира по пижама
на за́лезното рамо с часове.
Вечерница в коси от ромон сплита, ...

Бавно стрелата проникна в крехкото сърце, но ранена съм от обич , остана душата на нещо истинско и ценно - любов.
Ти бе залеза в ноща , галеше ме като видение , но стрелата ме преобрази да бъда чувствителна и любяща.
Чувам ехото на ветреца , а пойните птички пееха , но аз докоснах с устни от пареща ...

Убеждавам се да не чувствам.
Разубеждавам се да не се влюбя.
Влюбвайки се в теб...
Обичам те, от първата светлина на утрото до първата звезда на вечерта...
Просто затвори очи. ...

От ласки недописани в сърцето
графитен щрих надраска следобяд,
a слънце от небе мълчи отнето,
в обречен облак крие се снаряд.
Тече си времето, но без отдушник! ...

Познавам ли те още, Февруари,
къде е нравът ти, сребрист и луд?
Къде са приказните ти воали
от снежна красота обвита в студ?
Къде са цветовете по стъклата ...

Днес е ден
за трошене на паметни плочи
от гробове
на мъртвородени мечти;
за изравняване ...

Любов ли беше или някакъв каприз,
или решение за издевателство?!
За обичта бих връчила ти приз
и медал за първо място по предателство.
От чувството лъжливо най-боли, ...

любовта извън
правомощията е
на омразата

След закуската на мама
сутрин бързаха те двама,
да не би да закъснеят.
Тя, за да не огладнеят,
слагаше им в две кутии ...

Кой оркестъра покани,
у дома да се пресели?
Зет заврян дано да стане,
тъщата да го весели.
Там - под черепа скрибуца, ...

–Тази работа, брат'чед, вече на нищо не прилича. И това ако е живот, здраве му кажи. А едно време беше съвсем друго. – отсече старият дявол и отпи от мръсната чаша.
–Прав си, брат'чед, прав си – съгласи се рогатият му събеседник.
–Прав съм, я! – разфилософства се пак първият. – То това си е чиста по ...

Бас и вокал - Лазар Цветанов
Текст, музика, китара и вокал - Димитър Палански
Ударни, клавири и техническа обработка - Филип Наков
Аранжимент - от всекиго по нещо

Живееше един човек. Макар глаголът да е преувеличение. Какъв живот без късмет?
Но той оцеляваше. Въпреки постоянните беди и бедствия, които се стоварваха все върху му.
Дъжд да няма – от чешмата вода ще изригне и ще го накваси точно на централния площад. Сухо да е – ще се спъне и пльосне по нос тъкмо ...

Трия, трия аз билетче,
но не става, не спорѝ.
Друг си купи самолетче
и на воля си лети.
Трия, трия, не подбирам ...

Подари ми кокиченце бяло
със зелени листенца - сълзи.
На полето в слог оживяло
сред студените мартенски дни.
Подари ми кокиченце живо, ...

***
Ако животът на сирак го беше научил на нещо важно, то, може би беше, че всичко се случва и никой не е застрахован срещу несполуки или от глупави случайности. Гледайки екрана, Красен сам не разбра защо, но една широка усмивка озари лицето му.Това беше и една от причините, поради които приятелите ...

Разгъвам леглото си походно
За теб си мисля похотно

Един е пътят, водещ ме към теб,
а толкоз много пътища изминах.
Прекрачвах в кал и огън, в пръст и лед,
и дните си в безумие проклинах.
Нима безкрай е този лабиринт, ...

Времето е сиво, с малко цветове.
Не се усеща вкус, дори на живина.
Безкрайно простиращи се брегове
дори светлината носи горчивина,
И във сивото време безкрайно ...