Беше втората вечер от седемдневната ѝ почивка с приятелки в малкото планинско селце, далеч от шума и мръсотията на града. За първи път от дълго време Стела се почувства отпочинала от забързаното ежедневие, многото работни ангажименти и грижите за вечно страдащите от любовни разочарования приятелки. ...

Вървя по пясъка,
парят стъпалата
частиците полепнали
горят
отгоре Слънцето, ...

Уж валят мъжете,
а при мен е суша.
Уж плета въжета,
а стръвта не слуша.
Леят се порои, ...

Това лято на някого във Варна му хрумнало да направи бартерна или обменна библиотека на входа на Морската градина. Може би за да се опитат да върнат хората от четенето на есемеси към четенето на старите добри книги, може би за да направят плажуването на летовниците по-смислено и интересно, може би з ...

Глава 5
След известно време реших все пак да си говоря със Стефан и започнах да му разказвам за приятелките си, за образованието си на филолог, той слушаше внимателно, докато ядеше от храната си – не каза дали му харесва пък и аз не можех да разбера по изражението му – и ми задаваше по някой въпрос. ...

Те са две: голямата носовка Ѫ и малката носовка Ѧ. В старобългарския език са се произнасяли с носов призвук: Ѫ е звучала като носово О, а Ѧ като носово Е.
Някъде към ХІІІ-ХІV век носовите гласни постепенно започват да губят своя назален характер и да се променят. В значителна част от българските гов ...

Не се събуждай, сине, почини си,
обичам да те гледам, като спиш.
Навън е късна есен. И замислен
ветрецът влачи листи, мълчалив.
Така и ние вкъщи онемяхме. ...

Стори ми се ужасно бледен,
кожата му - отпусната,
очите му - хлътнали,
устните му леко трепереха,
а китките му - ...

Името ми Арти, вече знаете.
Не е нужно да гадаете
що съм тъй наречен -
На изкуството съм вречен!
И семейството ми АРТ е, ...

Специален приятелски поздрав към brinne – Мариана Бусарова и Петър1– Петър Димитров
Очакваше я. Казваха, че е неземна красавица. Но никой не беше виждал лицето й. Била с царско потекло от древен Египет. Имала нежна кожа като лотосов цвят и се движела с грацията на антилопа.
Злите езици говореха, че ...

Живот на лакти. Стари рани.
(А белезите са добър мотив.)
Часовника със гняв ударих.
И спря. А времето – почти...
Пакет цигари. Дим. Уиски. ...

Ще купя хляб и тъничка тетрадка.
(Той, хлябът, вече стига ни за трима.)
И стиховете ми ще бъдат кратки.
Солени, като вятър с прашно име.
Ще счупя на надеждата яйцето, ...

В огледалото ми шава,
вместо образа ми скъп,
някаква лилава крава,
па аз я гледам с поглед тъп.
А в хладилника ми "Мраз" ...

Душата ми е мост невидим
между небето и земята.
Нима е време да си ида,
щом гаснат, тихи, сетивата?
Издишат снежните комини ...

Още слънце не огряло,
спи градът под млечно наметало,
само някъде в далечината
на трамвай протракват колелата,
в клоните на кестен достолепен, ...

Този текст за песен, е специално написан за мелодията на Антоан Антонов (meteor) "Серенада". Давам права на Антоан, да използва текста за създаване на песен и да го преработва, ако е необходимо. Линк към мелодията можете да кликнете от тук: https://otkrovenia.com/bg/muzika/serenada-13?autoStart=1
Пр ...

Опитвам се да разбера защо,
безсмисленото никой не вълнува.
Защо за другите е сякаш зло,
да кажеш, че така се съществува.
Осмисляйки живота си докрай, ...

Музика и поезия
Поезията е сякаш музика в мен,
излязла от душата ми, един рефрен.
От стиховете сякаш музика звучи,
музиката от душата за душа лъчи! ...

Изгаряй в пламъци жадни,
не в димящи въглени тлеещи!
Изгаряй в огньове безпощадни,
в мечти за любов копнеещи!
Огънят не е винаги погубващ. ...

Звездице чудна, за теб се сетих,
вечно ще те нося в сърцето.
Топлина в него аз усетих
от сияние вълшебно от небето.
И нека неговите лъчи ...

Във пясъка, заровил стъпала,
пред бурното море стоя замаян.
Вълните днес ми върнаха света,
отдавна от сърцето ми забравен.
Залисан в своя бяг, насам-натам, ...

(С обич посветено на Поли)
Когато облаците тежко сграбчат,
в хладни клещи крехката пролука.
Сломени и други мисли тежко крачат
пропуква се надеждата в минута. ...

Гневът е стихия -
обладаваща магия.
Гъста мъгла се спуска -
разумна мисъл не пропуска.
Огън обхваща тялото ти - ...

Тя беше отчаяна. Всичко ѝ тежеше, а напоследък нямаше на кой да се оплаче. Пътуваше много и не знаеше кога ще тръгнат пак. Двете не се бяха виждали от дълго време и искаше да ѝ сподели всичко от последните месеци:
- Имам чувството, че имам най-гадната работа на света! Ежедневно се ровя из устата на ...

В колата не е много удобно. Особено ако бездействуваш и стоиш няколко часа. Гледах с нетърпение часовника. Стрелките му сякаш са се застопорили и не мърдаха. Стоях и въртях телефона, за да убия малко от времето. Знам ли колко ще се проточат нещата…Боб ми плати предварително, за да свърша това. Парит ...

Дали се бих смалил като прашинка в дните -
да бъда точка в центъра на колелетата...?
Така навярно щях да оцелея
(но нямаше да имам своя сянка)
в затвор от спици - със присъда вечност...!

От напъните да е все оригинален,
той само стана още по-банален.
Когато и "клозетна лирика" прописа,
талантът му съвсем... така... се размириса.
След обиколката по градски тоалетни ...

НЕПОЕТИЧНО НАСТРОЕНИЕ
В един съвсем непоетичен ден
чадърът ми безупречно се счупи,
дъждът валя - най-силният - по мен
и всяка капка правеше хралупи. ...

От облачета имам огърлица,
затварят ти очите на места,
в които са дъждовни птиците.
Реалността, в красивото мистична,
е някакво стаено благородство, ...

Димът от твоята цигара -
опиум за душата ми.
Триумфът на Дявола...

Отиде си, а недопити чашите ни тук остават,
ти тръгвна си внезапно, ала отговор не даваш.
И да гадая трябва със сърцето наранено,
наред какво не беше, и какво ли е сгрешено.
Денят преваля вече, мрак се спуска над земята, ...

Когато цъфнаха жасмините,
почувствах се приятно луд,
запалих си фитила на годините
и замириса на барут.
Изхвърлих си компютъра и флашката, ...

Днеска пак изтупках се на плажа,
И чадър ми сложиха, да кажа.
Пак сме същите юнаци -
мама, тати и детето Яси.
Глезльото съм аз на мама, ...

(На любимия)
Заспивам със болка в сърцето
и мисля отново за теб
пред мен оживява лицето
познато и мило наглед! ...

И ненужен, и сух, и безизразен
тук е моят човешки език.
Виж небето, съблякло си ризата
и във вирчето станало блик.
Ами нивите! Място не стигнало – ...

Седнали американците да правят филми за динозаврите, да имитират живота им в детски паркове. Зрителят зяпа добичетата от праисторическата ера, тръпне, свива се, оглежда се и си казва: "Боже, че то като у нас!"
Отдавна обаче по уж българската телевизия нямаше нищо, което да отразява българските пробл ...

Поканиха ме на представяне на книга. Обикновено не ходя – не обичам местните /където и да е!/ културтрегери и групичките около представящия писател, поет, художник…
Този път отидох. Бивш ученик. Не беше от любимците ми. Да речем – от втората редица. А те при мен са доста редички в дълбочина – та чак ...

Издигнати над калното, над сивото,
летящите с крила-дъги се реят.
Привлича ги със аромата си красивото
и те щастливо пеперудено се смеят.
Но дебнат ги завистници, злосторници, ...