На себе си съм случил досега -
до дупка обкръжен с мъгла,
пак оцелявам неприцелен.
На спусъка не съм целта,
защото винаги на все по-черна нощ съм верен. ...

„С „Обичам те!“ — лед
се кърти!“ — Любовта на
това натърти…
„С „Обичам те!“ — лед
топи се!“ — Любова на ...

Най-вярната от всичките любови
не ме остави ни веднъж сред път,
за разлика от други, уж готови
да бъдат с мене до самата смърт!...
Не ме предаде тя дори тогава, ...

Нощем прегръщам възглавници,
само вашите думи ме топлият.
Как е възможно да бъдеш разбран от непознатите,
а най-близките да обръщат глава?!
Когато пиша виждам картини, впечатляващи хора са ...

Посбръчка се на острия си лакът,
Подпрял си се на мен, за да вървиш...
Е, почини си, ти не си изплакан.
Аз ще те паля, ти ще ме гасиш!
Но може да не ти е много лесно - ...

Ела, сестрице, поседни до мен.
Къде е синята пола на точки?
Придърпай си от залеза ранен,
втъкал по длани времето в чертички...
Умът запънат, дърпан от въпрос ...

Напих ли се с безпаметна вода,
та в мислите ми е безкрайно бяло?
В зеления кипеж на утринта
не помня даже да ме е боляло.
Изпрах зората в мътен вишнев сок, ...

Някои казват "тъжно е да си сам".
Да, вярно, самота римува се с тъга.
Но кое по-тъжно е не знам-
Да си сам със себе си или сред тълпа.
Не са ми нужни изтъркани съвети, ...

Тоти, защо пусна този стих,
в който аз засмян открих,
че с наднормени килца
ме е дарила... Любовта...
И от влюбено момченце ...

В проглеждащи пясъци криеш
Уловеното днешно признание
С безразборни устни отпиваш
Протести в нехайни послания...
Заспиват необменени в тъмно ...

Накрая плаща винаги един!
За всичкото горчиво във напитките.
Със мен поне веднъж не се напи,
(дължиш за версиите със лихвите.)
Ще бъде страшен Содом и Гомор. ...

Леко нагарча и леко сладни.
И е горещо. В него си ти.
Сутрин е сладко, а вечер горчи.
Но е приятно. В него си ти.
Вчера горчеше, но днес ми е сладко. ...

Научих се да бъда много сам.
Естествено, че дълго ще боли.
Отдавна ми е ясно и го знам -
Любов бе синоним на Аз и Ти!
Поне разбрахме всъщност, че ни има. ...

Ах, леле мале, стана тя една...
Пак сблъскахме главите здраво,
начупиха се твоите рога,
а челото ми стана по-кораво.
Не си очаквал - някаква жена, ...

иска ми се да мога да намотая
асфалтовото шосе
като старо прокъсано чердже
да го стегна здраво с дъхът си
да го нарамя със синджира ...

Скитам сам в лабиринт пропит с тъга.
Пия собствената си болка без тръпка.
Стъпка след стъпка, не оставям следа.
Глътка след глътка, нямам желание
да пусна сълза. Не, не ми се мърда, ...

Елице сестрице, кажи ми сега -
не ти ли е студено във тази гора.
Ела ти при нас в този празничен час,
ела в топлия хол, ела ти при нас.
Празник вълшебен ще дойде в нощта. ...

Спри се, сърце мое!
Тази стая е чиста и мивката работи.
Но не тъгуваш ли тъгуваш ти за уай фая,
тъй сладък и безплатен?
Зове ме упорито мале, ...

Снощи говорих с луната,
малко банално звучи,
пълна е с тайни, а все мълчи ли мълчи.
Споделих ѝ своите тревоги,
споделих ѝ своите мечти, ...

За онази, истинската, някога описана от някого в „Пожелавам ти да познаеш“
Нека всички, които очакват нещо необикновено или неочаквано, да спрат четенето и да преминат към нещо друго. Защото това е само една обикновена история за онези, незабележимите край нас същества. Може би защото летят над глав ...

Кротък пухкав снежец,
като цветен прашец,
борови мигли покрива.
В свойта бяла одежда
Земята изглежда ...

Кога настъпва Раят на Земята?
Когато в мир и хармония е душата.
Когато си щастлив със своята съдба,
когато оставиш след себе си следа.
Когато се радваш, когато тъгуваш, ...

Не е картина, а смачкана боя;
попиваща в анаграмната тишина -
обръчи: силови полинери - звездовидна тънка четка,
и две-три скъсани краища снежно кадифе,
мирис на току-що разлято кафе по нежните ъгли ...

Можеш ли да видиш в очите ми...
Как вибрират за тебе зениците?!
Как откъсвам червени сияния?!
И заплитам ги в луди мечтания...
Как пулсират любовно власинките?! ...

Аз съм човекът във късният час,
който замислен гледа звездите.
А дали и те гледат към нас?
И търсят във нас някакъв смисъл?
Навярно така е, защото е мрак. ...

Жаден съм,
устните в кръв,
сърцето отбива
бързия ритъм
ръцете съм вдигнал ...

Искам да съм на самотен остров
със лист и писалка във ръка.
Да си поговоря със морето,
мъката си да му споделя.
Искам да съм на самотен остров. ...

Северни сияния – сила и магнетизъм.
Но и те се разсипват на прашинки сиви.
Ветрове бурни – его, смърт и егоизъм.
И те стихват, в зеленото главите свили.
Дъждове зловещи – могъщество, потоп. ...

Глава XXXII
Даника и Светлин седнаха на една пейка в двора на болницата. Той потреперваше, но тя не помръдваше. Стоеше непоклатима и гледаше нагоре. Устремът на погледа ѝ сякаш накара Луната да се появи отново. В него се показаха и звездите. Цялото небе се проясни... в очите ѝ. Искаше ѝ се така да с ...

Въобще́...
О, моя Приятелко стара –
ти не си стара, въобще́!...
Знам: любовта не повтаря,
но не може и да расте... ...

me
Джампиеро Макалузо & Сара Сансика - Ти си всичко за мен
--------------------------------------------------------------------------------------------
Autori: Giampiero Macaluso
------------------------------------------------------------------------------------------------- ...

Господин Дон Робъртсън е едно такова малко човече. Лежи си в леглото и се усмихва. Не може да говори. Измучава отвреме-навреме. Казаха ми, че от няколко години има Алцхаймер. Вече не може нищо да прави, освен да се усмихва, като му кажеш името и да кърши ръце безпомощно. Другите студенти-сестри, пък ...

Измориха се думите, капят.
И не милват, не любят, не хапят...
Tе -перца от нелитнали птици.
Еретичка съм. Вие светици.
И замлъкнали ноти, остават, ...

Тя е източник на информация,
без нея умният човек не може,
който не чете - страда от деградация,
например престъпните ни велможи.
И този, който няма книга, ...

Изгубих те...
А всъщност аз съм изгубена
сред думи, пътища и хора.
Сега седя на кръстопът и чудя се
по кой ли път да поема ...

С лекия пролетен вятър пристигна,
нежен, но властен ти с поглед срази ме.
В мен се пропука, подобно на стигма*
тайна едничка без възраст и име...
С острия лък на Амур покосена ...

Шамарът изплющя като камшик и разцепи тишината. Марина се стовари на земята, скри болезненото място с ледените си ръце, сви се на кълбо и притихнала зачака бесът на Огнян да я връхлети като цунами. Очакването продължи секунда. Последваха ритници гарнирани с ругатни, обиди и крясъци излизащи от устат ...