Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
376 235 резултата
Когато раздвоените очи
се връщат да си дочетат звездите,
по алфа и омега си личи,
че има постоянства неоткрити.
Което петолиние расте, ...
  537  10  11 
... ако можеш ме спри...
Или: Безкрайното завръщане на бягството...
Ще витая край твойта врата.
Ако ще със триста ключа да я заключиш.
От въздишки път ще си изплета. ...
  773 
А първо тръгна си баща ми.
След него тръгна си и мама.
И както казваше сестра ми,
това е някаква измама.
Те бяха живи пред очите ...
  311 
Още малко остана!
Само да победя гордостта и ината си!
Още малко остана
и ще стигна до Шао Лин в планината!
Още малко! ...
  324 
Унасят
калдъръмени
копита.
  807 
Балалайка бяла
била
блондинката на бала.
  857 
  2176 
  1756  10 
Мето се прибираше от последната си екскурзия в планината в нерадостно разположение на духа. Напоследък хич не му вървеше с обувките. Късаха се пущините, а то взеха и да им се отлепват подметките . Вече хвърли няколко чифта на боклука, ей тъй, за едното нищо. Ех, поне да имаше качествено лепило, друг ...
  779 
...или защо е все по-трудно да бъдем щастливи
Човешкият ум е нещо безусловно доказано. Той е остър до степен на извратеност и това не подлежи на съмнение. Накъдето и да обърнем взор към панорамите на съвременната цивилизация, ние виждаме ясни доказателства за остроумието на ума /да ми бъде простена ...
  1764  10  10 
  728 
  2411 
-Мамо,кога ще порасна,искам като твоя маникюр!-детето сънено разтри очички и втренчено я погледна.
Имаха си всичко,скоро с Петър си бяха купили кола,живееха в просторен апартамент и това съкровище момиченцето ,което им се роди преди три години.
-Хайде заспивай!-прошепна Ива.
Зави мъничето,излезе от ...
  380 
Вятърът погалваше косите му със своя нежен полъх, носейки ухание на морски пáри, лято, и на нея...
Той се взираше - далѝ в някой и друг слънчев проблясък сред хладките вълни, или пък изследваше хвърковатите капчици, пътешестващи със бриза. А съзнанието му бе далеч...
И не тревоги мъчеха ума му, нито ...
  1219 
Беше ден, а сърцето, вечерното,
младостта ми прие за незнание.
Бях дъга. В отенък на черното
и ръждиво добро възпитание.
И измери до грам, неизмерното. ...
  590  13 
Есента е просто сезон,
в който си пълним
мазетата.
В зелено сияят
сърдечните ни ...
  485 
Едва ли някой, ще си спомни,
че някога и аз съм бил.
Сълза едва ли, ще отрóни
поникнал сам над мен бодѝл.
Едва ли вятърът, ще плаче, ...
  398 
Хората са арогантни. За съжаление е така. Може би се питате, как така са арогантни? Отговорът е прекалено лесен. Всеки един от нас си мисли, че е специален. Всеки един от нас иска да е различен от другите. Всеки един от нас изпитва нуждата да е най-добър в определено нещо. Но защо? Защо хората имат ...
  2426 
По бяла постеля,
през бяла постеля
се вижда ефира,
той не изстива,
грее и пее, ...
  506 
Незрим си или недоловим,
като скитник, като дим,
сън или миг непобедим,
нестихващ звън
в разни дни, ...
  653 
Мислех си за дума като – Колко,
откъде се появи в света?
Колко време, колко нощи? Болка –
антисила, адска самота!
Колко обич, колко страсти? Подлост – ...
  459 
ЛЮБИМА
Зад прозореца ми заскрежен,
вятър клонката навън люлее.
С добрината си е устремен,
снежна топка да свали от нея. ...
  280 
Здравей, читателю или просто – човеко! Приятно ми е! Аз ли? Аз съм също като теб – нежна, лутаща се, трепетлива душица, търсеща път, опора, утеха или просто смисъл, за да продължи… или спре, където е щастлива.
Щастието. Какво широко понятие е това, колко много картини ражда умът, все светли, топли и ...
  860 
Забрадена сред облачно поле,
луната тази нощ е тънкорога.
Подарък ми е цялото небе,
в което някой е запалил огън -
да разтопи коравите следи ...
  825  13 
Ако думите не стигат,
или логиката куца,
ако мъката надига,
и засяда като буца,
ако топло и студено, ...
  461 
нещо за душата
може би чаша с цветя
или на канела аромата
посипан върху печена тиква вечерта
или може би да съзерцаваш картина ...
  314 
нездравословна
честността... уви - макар
и безусловна
  270 
Не бе ли важна добротата?
Която у човека се виси.
Всеки гледа красотата
На лицето дето се ширѝ.
Човекът сложил очилата, ...
  587 
Има смисъл да вярвам в ръцете си,
във мазолите груби, и в тях,
отмалели, но жилаво впрегнати
отгде идат, знам, залците хляб.
Има смисъл да вярвам в ръцете си ...
  672 
1.
Това е история за една любов.
Нещастна любов.
„Добре. Изчистено, ясно. Точно така трябва да започнеш.“
Казват се Наташа и Андрей. Тя много му напомня за майка му. И в същото време е съвсем различна. Като обратната страна на луната. ...
  1197 
Животе мой, защо ли ме подлагаш
на клюките, интригите... кажи?
Не ти ли стига, че ежедневно ти ме смазваш,
като общувам със богати, но бедни на Души.
Животе мой, прати ми слънце, ...
  599 
Минорно
В памет на Надежда Бонева
Навярно преродена си в звезда,
която в смътни сънища изплува
и търся някъде от теб следа, ...
  591 
На кръстопът са две душѝ
и пътят се на две делѝ.
Две душѝ на кръст са вече,
една от друга са далече.
На кръстопът така далече, ...
  339 
„Българите сме … „ е толкова често срещано начало на изречение, че всеки път, ако ми даваха по левче, когато го чуех, щях да съм милионер.
Много често и с лека ръка заявяваме и приравняваме всички българи с подобно обобщаване. Една жена се обижда по-малко, когато я сравниш с други, отколкото ние, ко ...
  1792 
Че те има, ти благодаря!
Благодаря, че ми помагаш
да бъда себе си и да вървя.
Че всеки ден ме вдъхновяваш,
да бъда бяла ...
  319 
Не си отивай, спри се!
Аз мисля, че съм лудо влюбен.
В миналото вече са предишните,
в самота отдавна съм потънал!
От стиховете ми до днес, ...
  689 
Две щипки докосване, една чаена лъжица извор
Беше около дванадесет часа на обед. Със всяка крачка, Йона наближаваше мястото където срещна друида Ренар. Тя забързва крачката си. До водопада не оставаше много. Слънчевите лъчи минаваха през клоните на дърветата. Беше тихо наоколо. Чуваше мислите си. Пр ...
  529 
Сама предизвиках аз болка жестока
щом „сбогом” ти казах. А рана дълбока
остави раздялата. Знам, ще боли,
но моля се времето да я смекчи.
Очите болят ме от взиране в мрака. ...
  952  12 
  2858 
Анна Ахматова
Цикъл «Cinque» ("Пет")
Превод: Мария Шандуркова
"Както ти си му вярна, и той на теб е верен,
и няма да ти измени докрай." * ...
  1633 
Предложения
: ??:??