Паола Турчи - Живота, който си избрах...
---------------------------------------------------------------------------------------
Autori: Paola Turci, Davide Simonetta, Luca Chiaravalli, Giulia Anania & Vincenzo Avitabile
------------------------------------------------------------------------------- ...

ПРАЗНИЧНО
Празнично ли ви е?
А на мен мъгливо,
с дъх на увехнали надежди.
Спомените витаят... ...

Търся в живота си
малко уют.
Топлина, слънце
и много звезди.
Тихо утро, ...

Врата – не се отваря!
Душа – не се затваря...
Кафето – изкипя...
Баницата с късмети – оцеля!

Мое малко магаренце,
обичам те, знай!
С очите на агънце,
нарисува нашия Рай!
Набрах цветни китки. ...

Като миди сме,
изхвърлени от морето.
Жадна, слузта на спомените крепи ни
за камъка.
Две отчаяни миди, ...

Един от фундаменталните спасителни механизми в на вид безнадеждни шахматни позиции е т.нар. "вечен шах". Той възниква, когато царят на една от враждуващите страни не може да намери укритие от преследващия го с непресекващи шахове неприятел. Особено свиреп преследвач е дамата. Но примерът от следната ...

Музика,текст и аранжимент - Иван Неделчев
Малко втвърдихме саунда.

Музика,текст и аранжимент - Иван Неделчев
Решихме нов вариант с повече пиано.

Историята стара, от Верона,
не вярвам да е тя правдоподобна,
Ромео се катери по балкона,
Жулиета пък, се чувства неудобно.
Враждуват Капулети и Монтеки, ...

Не съм енциклопедия,
но древна трагедия
е отново на сцена
и живота оценя.
Днес друг е театърът- ...

Да съм със тебе
колко е смешно,
чак заболя ме глава,
бил влюбен,
а пък пелтечи, ...

Благодарност
В житейския си път усмихната вървя,
като дете, жена - във пъстра въртележка.
В света непредсказуем, какво ли не видях,
във ход на устремена, но не и бита пешка? ...

Сутрин, щом отвореше очички, Катето скачаше от леглото и тичаше на прозореца, отваряше го широко и сядаше на табуретката до него. От паничката, която мама ѝ приготвяше още от вечерта, изсипваше храната отвън на перваза, подпираше брадичка с ръце и се вторачваше в гъстия листак на сливата пред прозор ...

Небесният воал на вечерта,
избродиран е с безброй звезди,
галактики, планети...
И във вълшебно съвършенство,
приютява във себе си толкова ...

Зад Балкана слънчо падна и елека си свали,
а мелодия естрадна вее слънчеви коси.
Пак пътувам с влак за Варна, който тъжно закъсня,
и душата елитарна се пропука – побесня...
През нощта това се случи, на студа останах сам, ...

От днес не искам да обичам.
Поне до Коледа. Дано!
Починете си от мен, момичета!
Повярвайте ми - за добро!
Изобщо после, ако може - ...

Някъде вътре, дълбоко в мен има едно стихотворение. Никога не съм го виждал, не съм го чувал. Невидимо, безмълвно... Но аз зная, че е там! Вътре! В дълбините на непознатата ми същност, във водовъртежа на непознатото ми "Аз". Мъча се, старая се, трудя се, за да го накарам да покаже божественото си ли ...

Под заснежените връхчета
на елхичките бяха сгушени
къщурките една под друга,
подредени като линии на
кадастрален план. ...

Сред закътаните двори,
на градинския уют,
миналото ми говори,
на език отдавна чут.
Сещам топлината родна, ...

Нямам камуфлаж,
Истинска съм и в дела и в знания!
Говори се:
"Фалшиви" сме били,
и дипломата ни - такава. ...

Знаете ли какво направих онзи ден,
нали пък все ми е студено на мен,
така се бях ужасно навлякла,
с едно яке и едно палто облякла...
Като под тях с блуза и една жилетка, ...

Морето самотата е признало,
а кроткият му шепот не престава.
Прелива и се връща отначало,
дълбоката си скръб да обитава.
Солта кипи и дращи на очите ...

Разбира се, нямам предвид географските полюси, между които се люшка земята по пътя си във вселената. Философите биха го нарекли - единство и борба на противоположностите. Нихилистите биха се изсмели, защото, според тях едва ли си заслужава човек да се замисля чак толкова за неща, които са от ясни по ...

Нека стъклени нови обувки
днес получи от мен Росилина.
Ще ги връчи джуджето с целувки,
без да чака то Нова година.
На Лианик мъжлето добричко ...

Дванадесет сочат стрелките на часовника,
шумът от града започва да притихва,
не е срамно човек да се усмихва
поради това което предстои...
В този момент тепърва излизам, ...

ДЕЛО №......
Аз няма да съм разказвачка,
а следовател по известно дело,
но с неизвестен/и/ извършител/и/.
Менюто на живота му са пачки, ...

Преглъща ме сънят в неделя,
Луната в понеделник – без постеля –
прошепва, че от вторника личало
дали сърцето в сряда е мълчало?!
Оставям дланите си на четвъртък, ...

Веднъж, докато подскачала към лилийката на баба си, Червената Жабчица срещнала един щъркел, който носел в клюна си бял вързоп.
- Здравей, драги щъркелю! Няма ли да ме попиташ накъде съм се запътила? – казала Червената Жабчица, но онзи мълчал като пукал.
- Ако ме беше попитал, щях да ти отговоря, че ...

Вече му било скучно в Ада. Познавал всички свои „колеги”, дяволиите им, номерата им, лицемерието и злобата. Нещастниците, които измъчвал също били досадни. Уж молели за прошка, а очите им блестели от омраза. Невероятно, но тази среда го подтискала. Не предлагала никакви изтънчени удоволствия.
И един ...

Лицето ми
е пергамент на времето.
Всяка бръчка
е мълчалив отпечатък
на истината.

Мамо, мамо виж какви хубави балони. Вземи един, моля те мамо. Само един.
Малкото момче стоеше пред продавача на лъскавите, красиви балони и очите ми грееха от удивление. Майката, застанала до него мълчеше с очи пълни със сълзи. В портмонето имаше само толкова колкото да посрещнат празника с малък по ...