ГЛАВА 4
ЛАДА
Лада стана, отиде зад палатката и изнесе две празни туби за вода. С привидно учудване на лицето си, тя каза:
- О! И водата ни се е свършила!
- Трябва да отидем за вода, - заключи Влада. ...

С нетърпение чакаше този момент, да сложи последния подпис, и да се прибере в хотела да се наспи, след като две вечери спа по 3-4 часа, за да приключи по-рано с одита и се прибере рано в София на следващия ден. Нямаше намерение скапана и недоспала, и то по тъмно, да шофира. Така щеше петъка да си по ...

Помня - помня полето!
С огромни зелени треви,
ветреца, реката, небето,
гората, Балкана блести!
А аз - прекосявам баири ...

Безветрие...И жега...Страшна жега...
А то, изпънало снагата гордо.
Усмихнато. С главица толкоз нежна.
И търсещо оглежда все нагоре.
А щастието в него ще се пръсне, ...

В сърце на цяло село,
От сите моми по мегдана
Едно момиче бе успело
Баш любимка да им стане.
Казваше се тя Елица. ...

По стихотворението
" Над предразсъдъците"
на Цветомира Боюклиева - (ЦвететоБ)
Дали човекът ражда се по кройка
или какъв да бъде сам избира? ...

(Продължение от 7 декември 2019)
IV. Дойде при мен
За мен тогава бе недостижима,
на другите сама им се предлагаш.
А исках ти да си моя любима ...

Искам да ме желаеш!
Когато останем сами,
ще ти покажа жарките си, неудържимите страни...
Мястото, напитките, времето не са от значение...
Пареща, гореща и много, много веща... ...

всестранно нека
личността — развита — за
на Бог възхита
всестранно нека
личността — развита — тъй ...

Утро е!
Влиза с взлом под завесата,
крие в дланите шиша за лед
и разделя телата ни.
Залепи ме отново ...

Както си вървеше спокойно по тротоара, Никола изведнъж присви замислено вежди. Закова се на място и се обърна. Току-що бе подминал един антикварен магазин. Зачуди се какво го бе накарало да спре. Приближи се до витрината и се загледа в изложените вещи. В левия край имаше парцалена кукла. Осъзна, че ...

Животът е една голяма изненада. Всеки ден е дар от Онова, в което грешникът е избрал да вярва. Животът е безумие. Тихо, споделено. Или пък нощна птица, обикаляща тъмните квартали. А ние сме творци на обстоятелствата. Енергия, привличаща Ангела, научил се да прощава. Енергия, която, обаче, често бива ...

"Сега си дълготраен, като дъжд",
ръждясал спомен с болката живее,
огрее ли Луната, изведнъж,
в сърцето арфа сребърна ще пее.
Насън изкупвал нечия вина, ...

Рожденният ти ден е, а тебе пак те няма -
И спомени в очите ни ридаят.
Отиде си тъй млада и отвори ни в сърцата рана,
остава ни надеждата, че смъртта не може да е краят.
Там някъде си в свят изпълнен с красота, ...

Без бряг е времето. Времето - върховна, неконтрулируема стихия, носеща със себе си непоправимите грешки на своя период, на нарушените обещания, на предателството, на безкрупулното човешко отношение. Метафоричните думи на Хамлет са израз на болката, която изпитва младия принц виждайки пукнатините не ...

Това, което у хората наричаме въображаемо, при компютрите е виртуално. За да ползваме компютрите пълноценно превключваме многократно техните програми, от една към друга, но понякога компютърът се поврежда, обърква програмите и не ни върши работа. Тогава обикновено казваме: "Този компютър, пак се поб ...

Забулих се с воала на нощта.
Дори звезда в косите ми не грее.
Безсилието вие срещу кървава луна,
на Вярата преспивна песен пее.
Черна дупка ме поглъща ...

Неделя е, снегът не се топи,
защото сняг, така и още няма,
наивните "бамбукови" мечти
са още с пъстра, есенна премяна.
Студено е, но някак поносим ...

С китарата припяваш си по слух,
бунтуваш се и тясно ти е в Рая.
Събуждаш даже Бога полуглух.
В"...небето с диаманти" и безкрая.
В нозете ти се вие Млечен път. ...

Тя носи гените на трудолюбието и на добротата, които е втъкала успешно в стана на съвремието и изплита живота си ден след ден. Нейната красота се е съхранила през вековете и с гордост се нарича българка.
Колко сила е нужна да бъде в рамките на един ден и дете с децата, и майка, и съпруга, и служител ...

Несподеленост
блъска ме в гърдите,
мечтата ми по теб души,
дори в съня ми
през сълзите ...

На мене ми е тясно под звездите.
Нагледах се на влюбените залези.
На Лунни дъждове се пренаситих.
И винаги ръцете ми са празни...
Наслушах се на шепота от вятъра. ...

Две слънца,
сутрин едното
пее за деня,
за новото начало
Свети и огрява, ...

И лудите имат нужда от обич...
макар живеещи в измислен свят
те виждат нещата в живота
по добре от всички нас.
И лудите са хора... но измамени ...

И дълго време ти не се обади,
години знаеш ли аз колко съм търпял.
Създаде между нас невидими прегради,
а аз наивен - света около тебе бях създал.
Мечтател, оптимист или глупак, ...

Разминах се с разбито огледало –
минавах покрай него, за беда.
Къде ли е било, когато цяло,
стояло е на нечия стена?
Попивало от мигове на страстите, ...

Изскърца нещо в тишината
Сърцето ми за миг замря
Очаквах го, и новината
Че е дошъл обходи цялата мах'ла.
За жалост беше минал вече ...

Мъгла и студ полягат на паважа
и аз се крия в стария балтон.
И се срамувам тука да го кажа,
че вътрешно издавам адски стон.
От страх сърцето сякаш ми замира - ...

„Има толкова много поезия,
между светофарите, под опънатите жици…“
Гери Турийска „Когато живееш с котка“
Докато ме има в мислите ти, има поезия навсякъде –
в ключодържателя, ...

Наречени шестнадесет парчета,
стаени топло в баницата спят.
Като звън от сребърни звънчета,
пожеланията искрени звучат.
Да бъде здраве по земята, ...

Стиховете са като деца,
толкова са искрени и честни.
Говорят всякакви неща
и понякога са много смешни.
Те викат, плачат и кипят, ...

О, рутър!
Три седмици младите дружини без интернет седят.
Горди оператори трепетно повтарят, техници зоват.
Дванайсети път орди техници адреса налазват, за рутър сноват.
Мъки ужасни! ...

Тоя половин час се разтегля до четиридесет и пет минути преди криминална лаборатория да се върне у дома. Единият от колегите на капитан Вентури се позиционира стратегически срещу рутъра и започва да го гледа втренчено, белким тръгне, а другият тръгва по нишката на Ариадна, сиреч – телефонния кабел. ...

Слънце грее над полето,
когато дъжд вали из ведро.
Разумът не слушаше сърцето
и все гледаше с добро.
Тютюневи облаци се вдигат ...

По " С ПРЕЧУПЕНО КРИЛО"
на Ангелче13 ( Паднал ангел)
Обещах да открия и зная, че има
работилничка, дето поправят крила.
Още помня студа на полярната зима ...

Ако утре вече е ледена кръвта във вените ми,
ако небето е решило да ме прибере,
ще пораснат най-величествените цветя-плода на бремето ми,
там където ще заспя за векове.
Ако утре моят смях остане само спомен ...