На петдесет, аз все още имам мечти.
Все още обичам.
И като момиче се чувствам почти.
След любовта все още тичам.
Все още има в мене живот. ...

Молитва
- ...Моля ти се, Боже, моля ти се! Нека отслабна, а? Поне с десетина кила...То, вярно, че сферата е висша форма в природата, ама аз съм прекалено идеална... Моля ти се, Боже... Пък, ако не можеш... Ти си знаеш защо... Ако не можеш да ме направиш пак слаба – нека приятелките ми станат също де ...

Събота. Ранна сутрин. Няма още 6,30 часа. Но съм се събудил и ставам. Тихичко, защото жена ми спи. И, ако се събуди… Единственият начин да се спре световна война е някой идиот да я почне, когато жена ми спи… Така ще го смота – и войната веднага ще спре, и повече оня няма да посмее дори да помисли за ...

Предавал ли ви е до днес приятел -
ще знаете дали боли и колко!...
Аз онзи ден попаднах на предател,
душата ми сега крещи от болка...
Във късна доба - времето на Юда, ...

Ооо...Париж...Париж... Добре организирана...лудница...
След дълго лутане по покритите с паве еднопосочни улички, семейството откри дома на своя съгражданин, живеещ от доста време тук, в Париж. Иван- все пак една отворена врата! Иван- една надежда...сънародник!
Двамата мъже, Явор и Иван, останаха в к ...

Гълъбче пъстро до мен долетя,
право в очи ме погледна,
после си песен звънка запя,
ангелска, сякаш неземна.
Гука ми, гука, пърха с крилца, ...

Ще те намеря ли в пространството,
в което заедно живеем?
Ще те открия ли във времето,
което двамата копнеем?
Или ще бъдеш ти, звезда в небето, ...

До отпразнуването на седемнайсетия си рожден ден, Роза, беше използвала всички възможни методи, за да избели кожата си. Тя беше малката, красива мулатка – дете на заможни родители – българка и нигериец, и като единствената цветнокожа в градчето, в училище ѝ се налагаше да изтърпява безброй несправед ...

Ех, лято, лято. Прекрасно лято!
На слънцето със жарката целувка.
С небето ясно, с облаци от мляко,
осеяно със хиляди звезди.
Ех, лято, лято. Колко си уютно! ...

Нарами ли торбата за из път,
Човече жив, от човекопотока?
Звезди ти светят да те отведат,
но пътят... не е с Рим в една посока.
Пътуването - гратис, без билет, ...

Дали ти оставаше време да гледаш моретод от златния пясък, до солената глъч приютен
или си решил да избягаш от него в неподозирано
светъл,
доотприщил кепенците и протегнат към идното
ден? ...

Денят беше към своя край. Слънцето бавно залязваше като обжарваше тихото небе. Нито една птица не се виждаше по него. Наблизо балканът, покрит с февруарския сняг, сякаш се приготвяше за дрямка и за нощната виелица. Из него се чуваше младежки смях, който разсейваше тишината наоколо.
Група млади момче ...

Нощта протяга, плаща тъмен...
звезди изпраща да красят света.
Молитвите на влюбени записва,
и ги праща на любимите в съня.
Щурците песни пеят... за влюбените ...

В бурите дъждовни, Той опазва,
власинките на маковите дръжки.
Шишарковата семчица разказва
как борът зеленее в студ по мъжки.
Търкулва се роса по лист измачкан, ...

Загубих вяра във доброто,
че злото взима вече връх.
Загубих вяра и в хорото –
играчите са ни без дъх.
Загубих вече и надежда ...

Припомням си често стари заблуди...
В пореден танц животът ме люлее.
Детето в мен не спира да се чуди –
защо сълзите в тиха вяра сея?
Пак – загадка от чувства и фотони – ...

Докато ровеше в една фейсбук група, Дора попадна на странна, на пръв поглед, обява. Очите й се присвиха, болезнена мисъл прониза за миг съзнанието й. Тя въздъхна тежко.
Обявата гласеше: „Подарявам маркова зелена пантофка. Лява. Трийсет и шести номер.“ Бяха приложени снимки и телефонен номер.
Отдолу ...

Зная, че не трябва да те чакам.
Десетилетия вече отминаха.
Но жадна престана ли в мрака,
видение мое, да те виждам,
ще изгубя буквално сърцето си, ...

Да ти кажа всичко не успях.
Просто изпревари ме съдбата.
Все отлагах, чаках и мълчах.
Ала страдах вътре във душата.
Исках те до болка и със страст! ...

Болке моя, погледни ме.
Виж, любов се дави във тъга.
Моля те побързай, пояса хвърли ѝ,
смело я изкарай на брега.
Влей дихание с целувка. ...

Принцесата с блестящата корона,
отново седнала е там на трона.
Красива, от щастие тя вместо да прелива,
помръкнала е на престола тъжна, мълчалива.
Наследница на царството могъщо и богато, ...

Гърми! Трещи! Небето се съдра.
То бива плач, то бива чудо...
Дали пък, Тор не удря със чука,
спасявайки света от разни луди?!
Така си фантазирам за дъжда, ...

дъждовното зелено
във очите ти се гмурва
не търси брод
потъва смело
без страх ...

15. И пак е лято
Плувам навътре в морето и се страхувам от медузите. Не ги виждам, но сигурно са някъде наоколо. Ето, сега ще изскочи пред лицето ми пулсиращият купол на най-голямата медуза и ще протегне отровните си пипала към шията ми. А аз съм далеч от брега и няма кой да ми помогне. Сама съм! Ст ...

Не зная как – присетих се за село,
когато с брат ми бяхме още малки.
Съзнанието ми преброди смело,
носталгията по лета омайни.
Там баба, дядо чакаха ни с радост, ...

Никога не успях да гледам на нея като на момичето, което кротко ще обитава пренаселената къща на собственоръчно оцветеното ми битие и благородно ще раздава чаровни усмивки в любовни обвивки. Обичах я, пленен и заблуден от грациозната фикция, че и тя ме обича, и с плачещо достойнство понесох болезнен ...

НАСТРОЕНИЕ
Дланта ми гали цвете бяло
и нежно пулсът ми запя
на хоризонта слънце спряло
със дивата ми кръв се сля! ...

Зачаках залеза да стане сив
и небето леко да потъмнее.
Докато не стане мълчалив и чист
полумесец няма да изгрее.
Заспивай, Слънце! Той дойде вече тук! ...

Тишината - стена помежду ни застана
и разряза на две "сега и преди".
С въпроси - "Кое е всъщност измама?
Кое е реалност? От кое по-боли?..."
Галеща нежност от спомен, с надежда ...

Сребреят днес косите ни, сестричке...
Професия, деца, безброй проблеми...
Приятелство и обич... Имам всичко,
любимите ми хора щом са с мене!
Дори не помня колко пъти ти, ...

Quo Vadis, Domine?...*
Къде отиваш, Господи, когато
се гърчи Рим във пламъци пред теб
и зарево (на спомени богато!)
виси в небето седмици наред!... ...

Дали защото времето се случи
прекрасно в съботния ден,
дръгливото бездомно селско куче
реши да попътува с мен.
И в автобуса скочи твърде смело – ...

Заемът - това последно средство
животът ни поддържа всеки ден
на дъщеря ми и осигурява детство,
по залък хляб за тебе и за мен...
Така живеем вече много време. ...

Аз, Живота и Есента...
Тя, Есента, си идва без да пита
със пориви на ветрове внезапни,
душите ни с емоции оплита –
тъй често във Страстта неадекватни... ...

Все мислех, че главата на Есенин
покрита е с божествен ореол.
А то излезе, че е бил по-земен
от скитника - самотен, но и гол.
Все мислех, че стихът му е безценен, ...