1.
Айтор се пробуди от шума.
Тежки късове бетон се разбиваха в останките от настилката под тях.
Отърсвайки се от съня, осъзна, че е под някакъв ръждясал навес, но нямаше спомен как изобщо се е озовал тук. Мястото бе напълно непознато. Поизправи се, потърка очи, отупа прахта от себе си и огледа наоко ...

Оазис съм в пустинята на бездната
и в него къпеш своите мечти.
Отпиваш глътка от изкуството
да нарисуваш силуета ми с очи.
Разсъбличаш всяко очертание, ...

Мариачи...*
Вечѐрен бриз нахлул от океана
омесил се пленително със здрача –
с една китара някъде подхвана
мелодия с пияни мариачи... ...

Вълшебството на залеза разсипва
отново над света особен чар
и тайно закопнявам за молитва
във неговия замечтан олтар...
... Понеже искам Времето да върне ...

Ако сърцето нещо се омóта
и изведнъж тотално измъждѝ* –
монитора ни свързва със Живота
във интензивното и го следи...
А в малкия екран са се побрали: ...

Улицата ме направи СИЛЕН, а бях ЛАБИЛЕН
сега посрещам всеки удър още по-СТАБИЛЕН!
Често съм ЖИЛЕН, но виж ме пак съм УХИЛЕН
защото знам, че ще изгрее слънце след дъжда УБИЛЕН!
Но не съм се дал на живота да ме НАТИСНЕ ...

Понеже лятото дойде - песничка, която съм писал на 14-15 годишна възраст във времена, когато много вървеше автостопът.

Лицата ни покрити са от маските,
направени от спомени по тежко минало.
Бели ивици, оставени от раните,
с които ни беляза времето отминало.
Отпечатъци от болка и тъга ...

Кое е по-примамливо -
да чуеш
соната осем (Моцарт)
в клавирност
призрачна ...

Обичаш
тъй както и дишаш -
със цяло сърце.
Страстта ти е буйно море
в което ...

Поздрав за участниците на срещата
в град Габрово 22/23 юни 2019 г.
Любовта е между нас:
изстрадана,жадувана надежда,
която търси тръпен час: ...

Сред този млад и необятен свят
аз търся свойта малка истина,
красива, нежна, бяла като цвят
във нечий топъл поглед неразлистена!
Открила толкоз съвършени светове ...

„Ще те целуна...“ -
изшептя на слънцето
луната - „ ..., че ми
с поглед дръпна струна, след
което още тръпна...“

Записах се да уча в първи курс,
улисах се в световните неволи.
Дали да отчета като ресурс
усмивките, създадените роли?
Животът не избира на конкурс. ...

Денят с нощта се сменя,
на слънцето луната прави път.
Човек - човек изменя,
но Той видял е всичко! Той денят!
Усмихва се и тайно прѝхва ...

Едни ги свърши, други – обеща
когато се прощаваше с нощта.
Живееш – като всички – от и до
на времето в удобното гнездо.
Превръщаш дните си в едно тире, ...

В този град, в който
неоновият дъжд късно през нощта
придава зеленикав оттенък
на посивялата брада
на дрипавия Дядо Коледа ...

Събуди се по първи петли!
Облечи бяла роба. На голо.
Целуни ме и после тръгни.
Ще ми липсваш, но връщай се скоро!
Набери ми лечебни треви! ...

Ме љубиш ли и ти, ...
(Каролина Гочева)
Летѝ!
Към мен летѝ!
Аз живея за теб! ...

Добре съм, Обич... Вече съм добре...
Прощавай, пак заглъхва телефонът...
Гласът ти пак е тих. Непроменен.
Усещане за топъл юлски спомен...
Добре съм, Обич... Някак оцелях... ...

Вселената, говорят е безкрайна
и с глупостта човешка е така,
а любовта е сляпа, не е тайна
и лудостта я води, за ръка.
И колкото уроци да научиш, ...

Усещам, че ми влиза във окото
глухарчето с безценни семена
и тихичко в кръвта ми пуска котва
най-скъпата ти нежност досега.
В гърдите бие пулса като нота. ...

Кожата ти е толкова хладна
въпреки жегата вън.
Само капките пот са роса
по сърцето ти.
А аз изгарям от любов. ...

16. Елеонора
Винаги си тръгвах от Варна във втората неделя на септември. Така баща ми имаше възможност да ме изпрати, а майка ми да ме посрещне. И нямаше нужда да ходя до пощата, за да бия телеграма кога пристигам.
Беше 8-и септември. Майка ми ме чакаше на автогарата с ведра усмивка, но ми се видя б ...

Защо ли толкава често наминавам към мястото, където ме убиха? Има някаква магия, смътна омая, в обраслите с бъз руини, в черните, обгорели стени със слепи прозорци. И този странен аромат на запустяла, бивша прелест, без срок и ненавременно изтляла, разрушена. Вървя в руините по стъпките на самотата ...

Ще затворя очи
и теб ще зърна,
да видя онзи блясък,
с който ме прегърна!
С твоята усмивка ...

и тази нощ
и всяка следваща след нея
кръвта във вените
трепти в безличен ритъм
до онази нощ, ...

Какво да се прави, не ставаш!
Не влизаш в калъпи и правила,
Светът е измислил конкретни представи,
рамки, окови... такива неща.
И който е с нещо и някак различен, ...

Не променяй своя план,
няма идеално време,
ще окаже изигран,
риска, който не поеме.
Всеки час, секунда, миг, ...

От очите ти капят неспирно сълзи –
преживели са пясъчна буря
или може би жарещи летни лъчи,
сякаш слънце в тях дръзко се втурна?
Ако не е така, то очите сълзят ...

Колко те обичам и за тебе ме боли,
разумът отрича, но сърцето не греши,
колко те обичам и до болка липсваш ми,
лудо в мен сърцето бие, радостта си няма
как да скрия, щом погледна аз към теб, ...

Появява се. Изчезва за миг.
По-красива от вселената ни
и по-топла от милувка на сън.
С бяла роза скрива снощния път.
Няма смисъл да измислям света. ...

Какво пък...
Оставям Ви една сълза...
Само една сълза!
Не я делете!
Тя е на всички ви! ...

Не може да плашиш скитникът с път,
нито ленивецът с легло.
Не си прави, не си прави труда!
Така е днес... Било е някога, било...
Не може да уплашиш ти лъва, ...

Ти си моето тайно обичане.
Ти си моята скрита мечта.
Ти не знаеш, но аз те сънувам,
с бяла рокля сред росна трева
и в косите ти черни палувам, ...

По нотите разбрах че си красива!
На пръстите по нежни петолиния.
Ти топло галиш ласката сънлива,
а аз съм ключът сол и ватерлиния.
Зачената от залез магнетичен ...