Изхвърлих завинаги от себе си събраната тъга,
болката и нея също, няма ги сега.
Злобата изтръгна, той отне ми я от мен.
Промених се, станах човек по-почтен.
Проплъзва се все още във мен чувство на страх ...

Гнети ме, когато светът свойте звуци отприщва,
кална, премятаща каменни думи, бучаща река,
завряла от черни - изтръгната злост - коренища;
а го няма спокойният, плътен, пречистващ твой глас.
Гнети ме, отвсякъде чифти очи в мен се впиват, ...

Насочихме оръжия нагоре
към плачещото облачно небе –
чадърите един след друг отворихме,
снегът дано в отбрана да се спре.
Главите си наведохме защитно. ...

Снежинките наоколо прехвърчат,
свободни, леки, нежни и красиви.
По вятъра се носят, безтегловни...
а аз се чудя накъде отиват.
Дали преследват някаква мечта? ...

Камбана
Елеонора Крушева
За всички, които ще ме четат-
не слагайте строга присъда!
Жена съм -и обич си имам и път ...

Зима се белее, виелица се вее. Снежно бяла
кожа, върху нея устни топли да положа....
твоите вопли да отложа. Гледаш към
звездите, възпираш ти сълзите.
Студеното сърце не ще усети, че хванати сме ...

/За малки и пораснали деца!/
Цял месец се дочува
неспирен мюзик-бокс:
оркестърът на Щурчо
и Жабешкият хор! ...

Тя - Любовта!
Лодка малка в морето ми бурно,
надежда за нова, по-висока вълна
по която щастливи самотно сърфираме ...
Архипелаг Самота ...

КАКВО Е СКРИТО
Какво ли е скрито зад тази врата
желязна, блиндирана? А ключа
в чии ли джобове ръцете е парил,
къде ли заринат в ръждата се дави? ...

Нощта като монета издрънча
на дъното на празната ми чаша.
Отдавна спи предпразнично града
под купола на грейнала украса.
А в мене гаснат всички светлини ...

Недей сърце,поне сега
не спирай своя буден копнеж:
в миг на радост и тъга,
задъхано от тях да спреш!
Нали си още верен страж ...

Таласъмско стихотворение
Банда млади таласъми
със сандали и налъми
наизлизали от гроба
и дошли във късна доба ...

Моля те, не рови !
В зарастващата рана.
Тя вече не кърви,
тъничка коричка хвана.
По - леко е сега. ...

Много са чувствителните хора,
само малка скоба да отворим,
докачливите не влизат в сбора,
но пък се натрапват във разбора.
Тъй защото всички докачливи ...

Прекършени криле.
Неистов зов за споделеност.
Крясък на гарван в нощта.
Събирам падналите ноти в шепи.
Дълбая егото със стон. ...

Лежим ний двамата в тъмнината.
И мислим много, ала мълчим.
Усещаме и двамата онази тежест във душата,
затворили сме си очите, ала не спим.
И всеки пренаписва свойте мисли... ...

Сутрин слънцето обръщаше планината с лъчите си, но макар и с нежелание скоро отстъпваше мястото си на облаците. Памучени в началото на деня, не след дълго те посивяваха, та чак до черно. И така цяла седмица - слънце и вода си устройваха среща по пладне, а треви и дървеса ликуваха в искрящо зелено.
В ...

Живея в Умно село,
където от зори -
хората умело
използват хитрини:
Съседът Бай Евлоги, ...

И този ден, както обикновенно се връщах от работа и по навик или от желание, да поприказвам с баба Шина, седнах на пейката пред къщтичката, в която живееше. Винаги, когато времето беше хубаво, тя сядаше на нея и с дългия си бастун, си правеше закачки с минувачите по тротоара. Не знам от къде извираш ...

Нищо, че е на прага на сигурна смърт,
Иска ми се вечно да е жива,
Да живее, не да тлее,
Да видят всички нейната природа красива.
Не мога аз дори да си представя, ...

Текст, музика и изпълнение – Мильо Велчев, аранжимент – Стефан Маринов

17.
За него научихме от пленения бандит. Разпитаха го класният и чичо Васил, а после разказаха на всички за разговора...
Бандата не попаднала случайно на Трифон. Той в последните дни беше станал много активен – ходеше за вода, веднъж отиде дори до разбития квартален магазин. Да видел дали, все пак, ...

***
Гората ме поглъща.
И всеки мъх – възглаве.
Зеленото прегръщам.
Дано да се удавя. ...

Ти видя тъгата в очите ми?
Няма, няма как да я скрия.
Тъгата къде ли се зачева?
В невъзможната прегръдка.
Много, много измамни неща ...

Попива в мене мъничка тъга,
тя сбира в себе си следи и разстояния,
аз продължавам смела да вървя,
сподиряна от северни сияния.
Раста и избуявам всеки миг, ...

Откак се помня, все съм кавалер –
така съм писан в Божия тефтер.
Помагам и на болни, и на слаби,
на млади булки и на стари баби.
Но станах вече немощен и слаб, ...

Градът вкочани се.
Буксуват таксита
и зяпат те с взор недоспал
угрижени лелки,
кахърни бабета. ...

усещане за брекзит
адаптерът ми даде на късо
Вагнер

Мелодията щом леко зашуми,
питам се пак в мен блян ли кипи?
По-отровна от билката на Ромео,
разяжда безскрупулно жилите ти,
но си готов да я слушаш отново, ...

Ханан
Ще ме сгрее ли погледът пак,
дали ще го срещна нявга отново?
Разделихме се бързо на крак,
в мене таи тихичко слово... ...

Уважаема Наталия Сергеевна!
Пиша Ви веднага щом се прибрах вкъщи и установих ужасната грешка, която и двамата с Вас сме допуснали. Така се получава, когато заводът за куфари в Тула произвежда само три модела в два цвята. И за лош късмет точно ние с Вас, Наталия Сергеевна, да имаме еднакви куфари, ко ...

Помислих си: "И този връх е покорéн",
но го видях – порасна още по-високо.
Погледнах долу. Колко хора и трева!
При тях е лесно, бързо ще се озова
и може би ще се окажа по-смирен, ...

Най-вероятно сте чели много приказки. И несъмнено сте се сблъскали с образа на „злата мащеха“- втората съпруга или „злата вещица”- съпругата, която те посреща всяка вечер с любов и топла вечеря вкъщи. Естествено ги представят пред хората единствено от негативната страна: завистлива, алчна, лоша…
Но ...

Умрях, но ще се преродя
в прелестна златна лисица.
Ще спя в легло от цветя
и в потайните дебри ще скитам.
Ще се къпя в топли лъчи ...

Топлината в почти празния кабинет и ароматната пара на чая в нащърбената синя чаша караха Елина да се чувства като носена от вълни на мързелива река. Усещаше, че сърцето й се отпуска в отмалата на сладка и поглъщаща умора и че й е все по-трудно да държи очите си отворени. Наистина й се искаше да зас ...

Четвъртък. Последният ден от седмицата в този град, който й беше станал толкова скъп. Ден преди празника всички се бяха изнесли към родните си места. Само тя беше останала, за да отиде на лекции. Редовната. Тази, на която можеше да се разчита, че винаги ще присъства, винаги ще има записки. Която ще ...

Нощта е почерняла от лъжи,
че някъде звездите се събличат.
Отчаяно във тъмното кръжи
едно самотно зъзнещо : " Обичам!"
А лунният безмълвен светофар ...

Стои там, на ъгъла бос и
с поезия птиците храни.
Той твърде е стар за въпроси
и твърде обръгнал за рани.
С човешката злоба привикнал, ...