Обичам книжки да чета
за жабки, гущерчета и принцеси
и камъчета в речното корито да броя,
но без да мокря своите ръчички!
Обичам да притичвам в лунна нощ ...

Представи си
Представи си, че целуваш друга –
нежно, страстно, бавно...
Представи си, че докосваш друга –
нежно, с обич, плавно. ...

Събудих се. Мечтах.
Жадувах. И живях.
Обичах. И бленувах.
Заспах. И пак сънувах!

Понякога ще те прегръщам във съня си,
тъй снежно бяла пак ще бъдеш...
Със порцелановите нотки на душата ми ще ти говоря и няма аз да бързам, влакове да гоня.
Понякога ще те прегръщам - светла и добра,
с измислени дихания ще се задоволявам. ...

Бих искал да съм най-добрият
и най-достойният, а виж ме:
нощта не стига да те скрия,
денят не стига да те мисля.
Бих искал да ти бъда всичко, ...

1 - Начинаещ поет (Н.П.)
2 - Утвърдена поетеса ( У.П.)
Н.П. : Чуй ме Мила, Днес ме обиждат!
Сигурно на талантът ми завиждат?!
Бил съм само стихоплетец!... ...

Сава работеше много, искаше да е ангажиран за да не мисли за Неда, въпреки, че това бе най-натрапчивата мисъл през последните няколко седмици.В необичайно слънчевият февруарски ден, той се отправи към една от сладкарниците на завода за почивка и се наслаждаваше на свежестта, която много рядко можеше ...

Тъмнина - страшна и гъста като лепкав катран. Небето чернееше, сякаш бе решило да обрисува с най-дребните щрихи, на които бе способно, какво е библейски мрак. Въздухът в стаята бе тежък и неподвижен и всяко вдишване, караше дробовете да се напрягат. Тя стоеше изправена до масата. Гледаше навън. Драс ...

Последният вагон потъна в мрака.
Със него и надеждата умря.
Но аз ще бъда тук и ще я чакам!
Ще чакам цяла нощ, до сутринта!
Напразно е!Тя няма да се върне! ...

ДОМ КУЛЬТУРЫ
Комендант Дома Культуры городских профтехучилищ Сергей Иванович Запорожец повесил на большом, выходящем на Манежную улицу окне объявление, что Культуре нужен ночной сторож.
Он имел привычку впустую двигать губами и время от времени мять мочку уха, когда его должностная обязанность упира ...

Когато при звездите си замина,
когато свърши земният ми път,
когато вече няма да ме има,
и се превърна само в шепа пръст,
не смейте да тъгувате за мене! ...

Боли ли? Сигурно. Недей отрича!
Все още ни е рано за лекуване.
Ще мине време. Пак ще се обичаме,
но нека първо се преболедуваме...
Сълзѝ ли? Не ридай! Защо да плачем? ...

И…ако днес не се случва онова,
за което душата ми е закопняла,
вдругиден, знам, то ще се сбъдне.
Засятото дълго кълни под пряспа,
поникне ли, в плод лъч пребъдва. ...

Черен орел над Дунава кръжи.
С криле руши тишината.
Странни знаци прави и лети.
Носи вестта на войската.
Нека само се смрачи ...

Да бъдеш или да?
Това не е въпрос на Хамлет.
Проекцията на моето желание
е светъл лъч на съществуване.
Политат мислите крилати ...

Със всеки залез, нещо в мен умира,
отлита безвъзвратно към безкрая.
Душата ми олеквайки разбира,
че всеки следващ дъх е път към рая.
Животът е умиране безкрайно, ...

На просяка в Кауфланд
мръщим се люто;
На киселата продавачка
във нон-стопа - също.
Галопираме ние ...

В шарената сянка на отминалите дни,
кротко приседнал, уморен и сломен,
загледан в палавите зайчета на слънцето,
подскачащи между листата,
едва едва докосвайки тревата, ...

Разбрах те, след толкова години.
Видях те след толкова време.
Поглеждам те, но ти не си там.
Няма те! Закъснях ли?
Жив си, но си мъртъв. ...

Добре, ще тръгвам вече. Май се заседях повече от колкото трябваше...
Да, да... всичко си взех, можеш да бъдеш спокоен. В един куфар успях да побера всичките си чувства към теб. Ето тук, до тази стара и овехтяла любов, която за нищо не става вече, но още ми е жал да изхвърля, грижливо съм сгънала и н ...

Виночерпецо, Стари Животе,
на масите вѝното свърши!
Не чакай покана, Животе,
наливай стаканите* тежки!
От младото първо ни дай, ...

„Завъдил си си гадже, казват -
подхвърли вчера моята жена -
и мен, децата, ни наказваш,
без за това да имаме вина?...
Не се учудвам!... Но е ясно, ...

Някой ден, ще легне мракът и над мен,
ще бъде есен, ще росне тих дъждец.
Човек - човек, ще каже:"Добър ден!",
ще вейне стар, добър ветрец.
Някой ден леглото ми, ще махнат, ...

Животът заключава се в това –
голям да порастеш и да обичаш,
да минеш под венчилото с жена,
пленила вечността ти от момиче.
Преселниците в твоята съдба – ...

Строим си
каменни гробове,
очаквайки
съдбовния момент.
Терзае ни въпрос един: ...

Сърцето си заключила съм с девет ключа-
Вандали влизали са да се вихрят тука
И тъкмо да ръждяса ключа - О, чудо!
Светлинка дошла от някъде почука.
Отключвам -ключ след ключ ...

Земята прегръща, ражда и приютява,
но без вода в почвата семето изсъхва.
Във водата, казват, животът е заченат,
но без слънце пръст в кал се превръща.
Бог рисува Себе си с нюанси безбройни. ...

Обичам да обичам, чувството е прекрасно,
да те милвам нежно и целувам страстно.
Обичам да усещам тръпката в сърцето,
душата млада ми е като душата на детето.
Обичам да обичам твоето лице красиво, ...

Таях се тихо в дните ти,
във нощите потъвах до забрава.
А сутрин се събуждах с изгрева,
завита в слънчеви лъчи.
И кацаше ми птиче на прозореца, ...

В най-бедните квартали
прозренията парят!
Гладът е диво куче -
оглозгва всеки случай.
От костите на дните ...

Приютѝ, приютѝ мойта нежна сълза!
Тя за теб, тя за теб се роди! Тя гори!
Само миг, само миг, нека там постои!
Не изтривай дланта си, недей я гони!
Приютѝ, приютѝ ти въздишка една! ...

Сапунено балонче във въздуха лети,
събира цветовете на дъгата.
Търкаля най-красивите сълзи
понася слънчевите глъчки на децата.
Лети към теб, ръката си простри, ...

Поисках от кал Адам да си направя.
И го направих величествен красив...
Но нещо липсваше. Помолих се накрая
на Бога, да добави образ по-щастлив.
Той чу ме и добъви сърце, душа и вяра. ...

Отровата стеле по пода килим,
плетен от паяци в нощ тъмноока.
Лют и парлив е среднощният дим.
Светят цигарено устни дълбоки...
Смачкани фасове време броят: ...

Дали жена съм като всички други
или пък част от женски пъзел?
Очите ми са сякаш теменуги
душата ми - развързан възел.
Прекрачвам, тичам и се боря, ...

душѝте пò ще
са сияйни - колчем е
живот без тайни

Поезия... изгарящо душата слово
проникващо дълбоко в мисълта
отчаян вик... надежда дава
когато трябва и сълза
Поетът, стихове не пише... ...

Мина топъл, животворен вихър
и събуди новата надежда,
а в деня - разцъфнала и тиха -
светлината бавно се оглежда.
Необятът диша с жар, от пещи, ...