Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
376 482 резултата
  1290 
  1608 
  1199 
  3404 
Влиза с погледа особен,
в сърцето намира място,
разумът остава поробен;
любовта (напълно ясно) –
кой да устои е способен. ...
  643 
Мълчанието силно звучи,
думите тихо изчезват.
Охладняло сърце в самота се обгръща,
неосъществени мечти...
бавно потъват, ...
  446 
НЕ МЕ ОСТАВЯЙ
на тази тъжна луна,
отъняла без обич
или кръгла от болка.
Не искам да свърша ...
  328 
Приятелко, здравей,
казвам ти го пак.
Обичам те,
с цялото си сърце
Приятелко, здравей, ...
  628 
  1559 
Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него
Есе
Деница Ангелова Ангелова
„Никога няма да се почувстваш жив, докато не сториш добро за някой, който не може да ти се отплати”
Джон Бъниън ...
  7121 
С кадифена нежност
гали ме дланта ти,
топла
като твоите очи,
а те са близо ...
  1009 
ПЕПЕЛ ОТ РОЗИ
Различна съм... и го зная.
Зная, че всички сме различни
в синевата, на света в омая...
жадуваме дя сме обичани. ...
  400 
Изгониха Търговеца от храма!
Не беше лесно!
Беше се оял
и беше взел душите за заложник
на фарисеин и митар. ...
  335 
Понеже твоето сърце е златно,
разчупи моето сърце...!
Едно сърце, синджири два – каратни,
Бижу – разкъсано на две!
Към твоето сърце - най-чиста проба ...
  697 
Сънят ти мой е!...
В шепите ми!
Ти мое Сбъдване
и моя Красота!
Сънят ми твой е! ...
  363 
И капките дошли от "веисинето",
се удрят във листата и званят.
И песента им, както и прието,
отчаените хора веселят.
И аз играта им захласнато я слушам ...
  624 
Боли отворената рана
Боли след теб отворената рана,
сърцето плаче с кървави сълзи!
В миналото споменът останал
днес отново болката роди! ...
  509 
Чистя си из шкафа и пренареждам предмети – спомени. Попада ми един ключ в кожен калъф с панделка и честитка, обвити с целофан. Ха, това е Ключът. Да поседна и да си припомня историята му. Запазих го, защото нищо не отключва, единствено спомени за едно далечно време, за една майска сватба, на която б ...
  895 
Слънчогледите влюбено слънцето гледат,
както в живота е с любовта.
Усещат, че пари, а топлото вземат,
блести им в очите, но без слепота.
Колко красиво изглежда полето, ...
  505 
Променят ли се хората
Споделяме щастливи моменти,
за да не ни боли, че сме отдалечени,
за да сътворим някакви мечти,
но без сълзи, няма да сме истински, ...
  669 
- Ти си лош?!
- Най-лошият!
Ядреният взрив на годините ме изпеплява. Изтъркулва се върху гърба ми и заспива между плешките.
Теч - от чертичките на челото ми право в дъното на зениците...
Дрехите, свлечени от рамената на жените ме задушават. ...
  1879 
Недей разплаква чуждата любов!
Не помрачавай детските очички!
Не можеш да се скриеш – има Бог.
Навсякъде е Той... И вижда всичко.
Не разрушавай къщата на другия, ...
  1137  13  33 
Щом младост има – розово се вижда,
гори разпалено въображение.
В невинните души вълни прииждат
с желание и радостно вълнение.
На тях приляга им безгрижност дива ...
  485 
***
Слънчевите лъчи не бяха топли. Ваньо усети как по ушите му затанцуваха ледените тръпки на студа; въздухът бе тежък и сгъстен, стряхата на входната им врата трепереше – когато той я затвори след себе си, чу пискливия глас на дядо Антон:
– На даскало ли, Ваца?!
– На даскало, дядо… На даскало…
– Бр ...
  598 
Топъл летен ден, чаша фрапе.
Спомени, размисъл.
Колко голям е света.
Колко е малък човек.
Колко гнил е света. ...
  548 
Безкрайно море между нас.
И сто планини непроходни.
В небето двулика луна
наднича в два чужди прозорца.
Говорим различен език. ...
  567 
Седна на края на пейката. Дървенените летви, занитени с ръждясали болтове, вероятно някога бели, сега изглеждаха полуизгнили и без цвят. Погледна ги. Вятърът и влагата променят дървото. Нищо. Опипа го. Не е мокро. Пообърса люспите и бавно седна. Наближаваше април. А сега нямаше никого. Морето беше о ...
  507 
Трудно се чете жената,
решиш ли,че е разгадана.
Единствено оставя тя копнеж,
от книгата недоразбрана.
И с всяка дума,всеки ред ...
  1721 
С теб слънцето слиза в очите ми,
и същността ми, неволно усмихва се!
С теб стигам високо звездите ни
и нежно прегръщам се с синьото!
Нима пак изгубих се в себе си ...
  404 
в бездуховен свят
духовността е в битка
с друг вид Голиат
  262 
Уж е същият път. Като сребърна змия, криволичеща,
се извива снагата му тясна, завой след завой.
С планините, навярно, по ръст и по цвят си приличаме -
и пътеки с цветя, и жив спомен за страшен герой.
Шепнат клони за нещо, отдавна било, но останало ...
  4196  26  23 
Една песен, чийто оригинал никога не съм чувал, но на български я изпълняваше Мустафа Чаушев. Надявам се моето изпълнение да ви хареса, въпреки че е само в съпровод на китара!
  3277 
Беше в началото 90-те. България изпращаше за пръв път мироподържаща мисия извън границите на страната под егидата на ООН…
Самолетът захождаше надолу доста рязко, поне така си помисли Георги. Целият корпус се тресеше. Разбира се беше невъзможно пилотът да беше пиян, успокояваше се българинът. Най-вер ...
  834 
Лети любов
отлитай на далече
аз винаги ще помня огъня
със който изгори сърцето ми
лети, лети високо ...
  589 
Детството му бе скучно и еднообразно, почти лишено от забавления. Всъщност имаше едно нещо, което му доставяше огромно удоволствие – четенето, като то се бе превърнало в страст, граничеща с вманиачаване. Книгите му даваха възможност да излезе от рамките на сивото си ежедневие и да „види” широкия свя ...
  1331 
Последна спирка
На баба Тана – свидната ми
Есента отдавна беше нашарила дърветата. С всеки ден, цвета на листата помътняваше, чезнеше лъскавината им, съхнеха и се ронеха. Слънцето не топлеше вече. Всеки изгрев и всеки залез режеха от дните и ги скъсяваха. Осланените сутрини носеха мирис на зима.
Кол ...
  889 
Жените остаряват
Навън есенен дъжд ръми,
чука по стъклата и шуми,
връща ме в детство тъжно,
да живее детето беше длъжно. ...
  386 
Когато малки бяхме и тичахме по безкрайните поля,
когато бягахме през прецъфтелите жита,
тогава всичко бе различно,
някак си фриволно,се чувствахме отлично.
Криехме се между слънчогледовите цветове, ...
  462 
Само когато вали -
само тогава мога да плача
и само луната сребролика знае и вижда -
как сълзите ми
като палещи звезди - ...
  299 
Със синя рокля тръгна тя
с хляб и кученце в ръце
с кестеняви пуснати коси
и с лъчезарна, хубава усмивка.
Седна тя в парка, ...
  576 
Предложения
: ??:??