Гласовете в главата ми ставаха все по-упорити и упорити. Затихваха за кратко и после пак съскаха и съскаха… Аз гледах да не им обръщам много внимание и ти прокуждах когато мога. Но ето ,че пак ми нареждаха какво да правя. Но това е трудна задача, защото ако изпълнявам техните нареждания до никъде ня ...

Когато се роди Добчо Джуджето беше нормално дете. Някъде към третата година растежът му започна да забавя. Лекарите поставиха диагноза нанизъм и настъпиха тежки дни за семейството. Няколко месеца по-късно неговият баща изчезна и повече никога не се обади. С много трудности и лишения майка му – Елка ...

В село Плешивец беше настанало неочаквано оживление. Хората тичаха подплашени по улиците, без посока и цел като в кърджалийските времена и от уста на уста се разпространяваше страшната вест, че поп Андрей се е запил в Хоремага. Последното такова запиване на попа костваше на селяните пет убити овце, ...

– Вие уверен ли сте, че няма какво да добавите към казаното? – главата на комисаря рязко се надигна и на мен ми се наложи ловко да се дръпна назад, тъй като неговия дълъг нос едва не клъвна дясното ми око.
– Уви, господин полицай, аз действително няма с какво да ви зарадвам – уверих спокойно комисар ...

Посрещнете сърцето на бедняка!
Той от дълго време тихо страда.
И търси топъл дом с лирична стряха...
Далеч от шумна и вяла естрада!
Приемете романтичните му нужди. ...

Останах загледан в Мария. Дори обърнат с гръб, можех да чуя думите, напиращи от устните й. Беше повече от изненадана. Приятно или не. На мен, обаче, ми се плачеше. Сетих се за последния път, в който я видях. На рождения й ден. Бяхме си разменили думи, които щях да помня винаги. Болеше ме. Толкова бя ...

Птица безкрила е мойта душа,
всичко е пусто в мене сега!
В мъка се дави мойто сърце,
свят сивотечен– живот без лице!
Болка безкрайна таи се във мен, ...

От пролетта към лятото върви...
носи много слънчеви лъчи.
Букетче стиснал в ръце –
от различни цветни цветове.
Вечерите с него са прекрасни... ...

Лека нощ и тази нощ, Луна.
Утрото е близо, а не спиш.
Сенките ще се изнижат
през клепачите – вода през сито.
Стръмното е пропаст и летеж. ...

I
- 15-ти номер!
Класът беше притихнал.
- 15-ти номер!!
Усетих как някой ме мушка в ребрата. ...

Прочухме се! – със къщите за тъщи,
защо ли хич не се учудвам пак?
Милиони хора трескова се мръщат,
стотици се облажиха – с мерак.
Не е виновен, който зелник хапва, ...

Прохладно… обля ме, или по-точно ме пое лекият полъх щом излязох от входа на блока. Вратата зад мен се затръшна, едва подпомогната от автомата за меко затваряне… ръждясали му бяха отдавна обноските…
като на някой, който вече няма никакво желание да бъде кавалер поради някаква отдавна забравена причи ...

Преди да тръгнеш, беше си отишла!...
Самотен гледах следващия залез...
От люляка на гроздове надвиснал,
тъга валеше щедро, на парцали…
Покриваше задъхано душата, ...

Неделна вечер, кръчма, пияндета,
банално и опушено, досадно.
И сметка – сервитьорската вендета.
Пияни плащат и не им е гадно.
От алкохол и леност затъпяла, ...

Никога не се предавай,
не казвай никога не мога.
Бъди уверен, стой изправен,
не се поддавай на тревоги.
Искай всичко, давай много, ...

Жадно отпи, предвкусвайки края. Беше толкова сладко, че чак нагарчаше.
Не се плашеше, знаеше какво следва, и единственото, което желаеше, беше да изпита сладката болка на прераждането. Топлината се разля по тялото му и той бавно притвори очи и зачака Чудото.

Когато вятърът свиреп угасне,
и ти ще ме дочуеш – сладкогласна,
събрала безприютни гласовете
на скитници и на жреци – поети,
живели нявга, още неродени ...

Там... където вишните цъфтят,
където пролетта не знае край..
Където сивите врабчета
прелитат над черниците...
Където тревата е винаги зелена... ...

Нощта е красива
Нощта е нетрайна
Нощта е ревнива
и нивга безкрайна
Нощта е контеса* ...

Вмирисах се на злоба и безсилие
от стискане на зъби и юмруци,
душата ми е празно петолиние -
изгуби всичките си нежни звуци.
Вмирисах се на злоба и неверие ...

Богородице, майко,
сина ти разпна̀ха.
Всички съ̀лзи са малко -
нямат път, нито стряха.
А лукавият Дявол ...

Здравей, "човеко"!
Не обръщай гръб, върни се..
недей затваря ти очи за всяка пошлост.
Потърси дълбоко в себе си доброто..
постъпи човешки, праведно и честно. ...

милениумът дойде

Май е време за безоблачно обичане!
Аз притихнала пред теб мълча.
Йероглифно декорирам с аромати вечерта!

Няма как моят свят да пустее,
ако ти си му пролетен вятър.
Всяко зрънце у мен ще узрее,
ще кълни, ще расте и ще мята
цветна краска на прозата сива, ...

Чувстваш ли си се бездомен у дома?
Имаш къща, богат си и какво от това имаш?
Къщата е твоя но не е дом това,
собственост имаш но къде е Тя?
Сам си, тъжен в своята самота, ...

Светлината те плаши. Зениците ѝ те преследват. Не можеш да се скриеш. Те пронизват всяка частица от младото ти тяло. Трепериш. Ръката ти нервно се протяга и гаси лампата. Тъмнината говори. Говори немилостиво, камбанно в съзнанието ти. Съвестта се гърчи, гори в пламъци. А в тях, изплезили езици, се б ...

Понякога, има моменти, когато неправилният човек получава твоето специално внимание, без да го заслужава.
Някакви парадокси такива....
А в същото време някой, някъде мечтае за време с теб... Превръща в копнеж всяка своя мисъл...
А ти може да не подозираш дори...
И в своите заблуди, не усещаш гъделич ...

И някак си... премина.
През мен, през хилядите спомени,
през миговете на раздяла
и онези със мечти.
Разкъса ме на мънички парченца, ...

Вървя по лунната пътека,
пред мене лунна планина.
Със хиляди кристали свети,
над мене бледата Луна.
Вървя по лунната пътека ...

Двигателят се изкашля задъхано и старата лодка се отдели от кея на мисията като пое нагоре срещу течението на реката под гъстия балдахин от надвиснала растителност.
В лодката седяха трима мъже - двама бели авантюристи и един полугол и полупокръстен индиански водач. Единият от бели държеше на коленет ...

Не мога вече аз да се засмея,
за тебе плача, не отричам,
така ли вечно ще живея,
само теб ли ще обичам?
Докога така ще продължавам... ...

Категорична е като нож в масло,
подир попива във филията на съня.
На куков ден - по право пладне,
понякога разменя се нощта с деня.
Закъснява като качулка след дъжд, ...

Понеже не вярвах, Господи,
даде ми очи, да видя,
как се въздигаш, Господи,
загърбил жлъч и обида.
Съня ми нащърби целия ...

На небе
с милион звезди
едничка
може да заблести.
Някои ...

- Виж я, пак е застанала пред витрината ни. И какво толкова гледа?! – промърмори едната продавачка. Беше изрусена, висока и кокалеста. Имаше тънки устни и малки очи, които й придаваха високомерен вид.
- Как какво ? Само чантата. Оная обшитата с пайети. Нали знаеш някои си падат по лъскавото. – отгов ...