Райна и Росен
радост
рози и здравец.

Стига с тези
бързо делящи се клетки!
Не ми говорете
за смърт
и припадъци, ...

КЪМ СИМЕОН ХРИСТОВ
Поклон пред поета, писателя и човека!
Поете, спокойно ли е в тишината...
и... дали настина е тишина...
там – владение на светлината, ...

Пеещият дворец - 2
Седмият принц
ПЪРВА ГЛАВА
Да си Седми принц на Фейринда не е магически знак, който да носиш гордо на челото си.Седмият принц, всъщност беше най-далечната брънка на магическо потекло за един Крал, като баща му,а и въобще по законите на Фейринда. Магическите канони бяха неотменими, ...

Веднъж на плаж в Созопол като бях
и гледам тумба от народ, събрани вкуп.
Доктор. Милиционер. И сеирджии около тях,
а на пясъка по гащи и чорапи-мъжки труп!
На разпит млада французойка беше - ...

Тя правеше най-хубавото кафе в квартала. Магазинчето беше съвсем тясно и до щанда се стигаше след кратък преход надолу към някогашно мазе; две стръмни стъпала отделяха улицата от изкуствената светлина на претъпканото повещение. Вътре не можеха да се поберат повече от двама души. Като изключим хубава ...

Престъпникът стоеше пред мен. Отново го хванах на местопрестъплението. Кражба след кражба… Кога ли изобщо щеше да свърши това?
С нагъл поглед, все едно си нямаше и представа за какво го обвинявам. Толкова пъти го бях прикривал и той знаеше, че ще го направя отново. Все пак ми бе приятел.
Но можех ли ...

Какво не бих направила за таз усмивка?!
Не бих ли преобърнала света...
Не бих ли тичала към тебе без почивка,
не бих ли тръгнала и боса по снега?
Не бих ли прекосила океани да те видя? ...

Беше толкова отдавна
на сред злата зима.
Когато срещнах те в нощта,
там до селската чешма.
Чакаше ме ти нетърпеливо, ...

/Безпричинно/
Безпричинно в мен събуди се
пак вятъра бурен,
да го освободя ли отново се питам,
ще разруши тихите ви скотски животи, ...

Ангелите също имат ден.
В петък се явяват да помагат.
Опитът го казва вместо мен.
Ангелски сега се забавлявам.
Ангелите вечно са добри, ...

Ето, че отново дойде вечерта,
аз пак стоя сама в тишината,
а навън бялата луна
неуморно огрява земята.
Как се случи това не зная, ...

жената да се
възхвалява - че жена
е - заслужава

Не знам дали сте ходили в северните страни, по-точно в Скандинавия, но ако не сте, непременно отидете и ги вижте. Там всичко сякаш е излязло от приказките. Градовете са разположени на малки острови, свързани помежду си с мостове, тунели или просто с път през морето, обикновеният турист дори не може ...

двигател вечен
любовта е - вечен и
сърцеприятел
.....................................
Любов, ти вечен ...

Някога отдавна във свят обикновен
пеперуда малка долетя във моя ден.
Донесе ми огнени, пъстри цветове,
за да стопи душевните ми ледове.
И опита се да влезе в моето сърце, ...

Щеше да бъде толкова лесно
без думи да се разбираме.
Тъй щеше да е чудесно
верен път винаги да избираме.
Не тъй е устроен светът, ...

В сърцето ми горят пожари...
Там огнена страст се вихри,
която ще те изгори навярно...
Ще рискуваш ли да се опариш?
Ще рискуваш ли да изгориш ...

> От нямане остава ли следа?
> Селвер
откъртвам си
малки парченца страх
за да мога да срещна теб ...

Толкова беше тихо, че можеше да чуе дори собствения си глас!
Първо заслушай вътрешния си глас дали е твоят! Да не ти е хакнал някой честотата!
Страстта и самотата са двете страни на една монета – и двете могат както да те вкарат в релси, така и да те извадят от релси!
В битието битуваме, в житието ж ...

Щастие, не бягай все от мен...
Вече знам какво си, но защо ли?
Щом отлитна, мигом проумях –
ти бе тук, наивно те прогоних...
Щастие, върни се, укрепи ...

„И ти ли си от тези, които не вярват?” Тези рухнали мисли постоянно ми нашепваха и припомняха, че аз също съм човек с мнение. Исках да потъна в самотата си днес, утре... за ден, за два. Бях хванал библията в ръка, когато Тя влезе и каза: „Има само едно нещо, с което трябва да внимаваш! Довери се на ...

Влюбих се.
В душата ти се влюбих, момиче мило,
сякаш доброто там гнездо е свило.
В двете пламтящи, хубави сини очи,
искрящи две слънца, блестят с лъчи! ...

Ще бродя в утринна роса
окъпана от пороен дъжд...
Пролетта надвесена над мене
ухание, разцъфнал цвят и мечта.
Ще газя тревата пълна с роса ...

Стефан обичаше да казва, че половината му бръчки са от мен. О, не... не съм му била нито жена, нито любовница, а бръчките твърдеше, че съм му ги причинила от смях. Та, Стефан беше техника на касовия ми апарат, нали и затова ни задължаваха. Понякога, кога от жега, кога от скука касовият апарат изпушв ...

Агнето блее,
търси майчината гръд.
Студ в обора...

Числата на календара гледат завистливо единицата. Тя им се усмихва гордо от червено прозорче.

Сънувам, че летя,
облачно се рея над гори и поля...
Отварям съновника -
Фройд казва: изтръпнал ти крака!
Черна котка ако път ти мине... ...

„Обичам те“ ,
не го мълчи.
Не може без
да си личи.
Все някой ...

О, ти, човеко, неописуемо, изящно и гръмко творение на тази толкова силна, мъдра и смирена в могъществото си вселена – отново ли попадна в унизителния плен на изгарящата безизходица? Поради какво не успя да прегърнеш безславната истина, която е по-гола от новородено, положено в ръцете на своята плач ...

Не гледай в мен – очите ми са тъжни,
не искам да попие в теб тъга.
Вървях безспир по улеите стръмни,
сдобих се с рани, с болки от света.
Не ме докосвай – вече лед съм само, ...

Burned Life
I see a burned life with faded lights.
World without a sun, without a lighting
moon. Song with no words to say, with
no melody to play. Road without a way, ...

Ще мълча...
Очите ще разказват
всички неразказани мечти,
докато една сълза потайна,
падайки ...

По пътя, случайно забеляза млада двойка, мъж и жена, които се смееха на глас и се закачаха един с друг. Очевидно бяха много щастливи.
Дядо Гриша спря за момент, седна на една пейка и си спомни за най щастливите дни и мигове в живота си.
Спомни си как и Той беше млад и буен, способен да покори света, ...

Знам, няма зимни пеперуди.
Дори снежинките не са.
Ала във нощи изумрудени
под януарски небеса
свободни и неизброими ...

Чай от борови иглички,
мирис на дърва.
Аромат на дюли...
Портокалови корички.
Черен котарак и свещи. ...

Някаква циганска баница
в стихове.
Тюрлюгювеч от детство,
мазно-постен вкус
и щипка лютиво. ...

Отвори шампанското, наля в две чаши и ѝ поднесе едната. След това седна на масата, срещу нея, чукнаха се, каза „Наздраве!“, отпи и внимателно постави чашата пред себе си. Докато тя гладно гребеше и на едри хапки преглъщаше ягодите със сметана, той прокара пръстите на дясната си ръка назад, през гъст ...

Beneath the mire where lays the golden absolution,
The Gate stands open from beggining to the end of time.
I hear the baying of the hounds, their retribution
is on it's way to conquer every living man.
I see the hunger in their eyes, so cold and empty ...