С този ден се познаваме вече,
този ден много скъп е и мил,
като трен, отлетял надалече,
към красивата делта на Нил.
Отминаваме хиляди къщи ...

Възможно ли е
ти и аз
или аз и ти
както искаш така го кажи
възможно ли е нашите ...

Досещах се, че най- вероятно на срещата, се очертаваше да правия секс. Дотогава не се бях впускал в подобни приключения и малко се притеснявах. Когато тръгнах за общежитието на Сам започна да вали. Беше гаден, студен дъжд. Обувките и чорапите ми целите подгизнаха и ми стана студено. Когато стигнах в ...

Сашо беше наркоман. И то от доста продължително време. Когато умря от свръхдоза никой не беше изненадан прекалено. Ако не бяха другарите му наркомани, кой знае колко време щеше да лежи в онова мухлясало мазе във Филиповци.
Погребаха го в един студен, зимен ден на гробището на Бакърена Фабрика. Освен ...

Колко измислени светове,
спънати в лъскава сбруя!
Трябва ли всъщност човек да умре,
та тогава да се прочуе?
Трябва ли всичко да има край, ...

Ела и заживей със мен и двама с Тебе да посрещнем този хубав и прекрасен ден.
Любовта ми към Теб във моето сърце е толкова голяма, че никъде по мене не може да се образува рана.
И Ти ме любиш въпреки, че съм несъвършен.За това живея с Тебе за това съм аз роден.
Хващам Твоята ръка и двама с Тебе обра ...

Тук вече е нощ, тук вече е сън,
мъгли коронясват сиви дървета.
Оглежда се Сечко и тича навън,
през ранни цветя и диви полета.
Светът е небе. Светът е от мрак. ...

Обичал ли си някога така,
че да се превърнеш в жива рана?
Искал ли си нечия душа
до сетен дъх със тебе да остане.
💕 ...

Гротеската на другите...на Другостта.
Непоносима участ даже за орлите.
Политай пак над бездни и над шеметни скали -
окаменели птици, раждали се без криле,
след поривите закъснели на сакати ветрове. ...

В силата се крие слабост.
В слабостта е силна вяра.
В очи видели ад и сладост -
не ще откриеш там поквара!
В сърце, което болките изтласква, ...

Вървя към хълма на живота
разперила ръце ще хвръкна
падам и ставам и пак вървя
Да се моля не се научих
Къде си любов моя, спря ли в тишината? ...

Обичай ме... Такъв ме запомни
с мечти, непредсказуем и забавен.
Римувай ме и зъл и неподправен
дори с обноски шумни и с псувни.
Измисляй ме, не се страхувай ...

Изхвърляш ми събрани
пеперудени крила,
пробиваш дупки
в тях с цигари.
Вкуса на туй ...

Оставяш ме сама, когато най-силно имам нужда от теб и съм много уязвима...
Оставяш ме, когато вече назрява моментът, който чакаме и е вече начертан...
Но ти не вярваш и ме игнорираш в дълги, болезнени срокове...
Търся златната среда сред нотите и вероятно не успявам...
Объркано опитвам... но мълчани ...

Не се ли вече умори
от този буен огън, дето
и ден и нощ у теб гори,
че тъй си влюбена в морето!
Море съм аз и в мен кипят ...

Изчаках за последната ти дума.
Ухае на последния ми ден.
Кръвта ни топла - тя е чудо.
Небето е обагрено от нея.
Та мъртвите са твърде живи, ...

Когато птиците говорят,
небето просто си мълчи,
те никога не му се молят,
„Позволи да похвърчим“.
Когато дъждът припява, ...

Дошла е дошла, млада мома Невена
рано, рано в гора зелена.
Дошла е билки да събира,
но от билки, мома не разбира,
но от билки, мома не разбира. ...

Сам, с любимата си четка,
рисува нещо от душата,
и само със една наметка,
от студ побеляла му брадата!
Една жена рисува, ...

Бях и не бях,
пълзях и летях,
давех се и горях,
нощем будувах,
денем с отворени очи спях, ...

Направи крачка към мен,
знам, че те е страх.
Във въздуха студен
прелита сребърен прах.
Омагьоса ни! ...

Вещица наричат ме,
на Истината вярна съм докрай,
на Словото-магия съм пазител.
Пристъпвам тихо аз
към тленния си край, ...

Отзарана се разнесе
новина като стрела,
гостенка чаровна внесе
смут в заспалата гора:
минзухари са подали ...

Душата - проядена от рани,
отекват най-злокобните камбани,
всяка песен недопята
белязала със кръв следата,
пресъхнали, изплакани очите, ...

Болката,
защо ми е
нека бесове дави
стонът,
защо ми е ...

Сега коя съм знаеш ли
и кой си ти без мен?
На пътища отвели
живота ни във плен.
Дали ще ми заемеш ...

Природата на прави нищо случайно. Всички се възхищаваме на величието й, изразено във вода, земя, огън и въздух.
Но, когато видиш естетиката и съвършенството на съзиданието в органичния свят, оставаш не само пленен от красотата, но и провокиран към мисъл...
Пеперудените криле - комбинация от цветове, ...

Цяла нощ дъждът валя
и замислено провеси
над дървета и поля
плюшена завеса.
Тихо скри кога и кой... ...

Разсъмва се. И време е за тръгване.
Топи се мракът. Захар, в чаша чай.
Петел подхваща странното надлъгване,
че утро е. И мъдро е...Комай*.
Разпадат се. И едносрични думите. ...

Пет букви, които нямат нищо общо. Пет различни чувства, събрани в едно. Радост, тъга, вяра, болка и очакване. Това е то, любов, толкова е силна, че от седем милярда жители планета, се превръща в свят, само за двама. Влюбеният човек не се интересува от сезоните. Не вижда, как пролетта събужда дървета ...

Елизабет не можеше да разбере какво се случи. В единия момент се смееха, а в другия се появи този остър шум, Калахан пребледня, изражението му се вкамени и я завлече след себе си. Опитите й да се отскубне или да забие пети в земята и да спре изобщо не го притесняваха, а за въпросите й оставаше глух. ...

История изпълнена с кърви за свобода,
дни на жестока борба срещу турска окова!
Тежки спомени нарамила наш'та родина,
в гърдите, болката никога не отмина!
Често спомня си, тиранското робство, ...

Колко си високо днес.
А искам аз при теб да
долетя.
Да ти кажа колко те обичам и сгушена в теб отново да заспя.
Болката непоносима къса бясно моето сърце,че отне те от мен красивото небе. ...

В неделя домакините правят кексове,
Кварталът замирисва на какао и ванилия.
В неделя семействата сядат заедно на масата.
Смеят се, шегуват се и вдигат наздравици.
В неделя домакините сервират печено със сос. ...

Борис се прибираше със служебния бус от работа втора смяна. Както обикновено, всички се натовариха след тежкия работен ден. Едни намръщени, други усмихнати, всички стискащи в ръце найлонови торбички с работни дрехи. Може би и дрехите се радваха заедно с работниците, че е завършила работната седмица. ...

Излизам в шест, за работа от осем.
Прибирам се във осем, свършвам в шест.
Живот, къде си? - блъска ме въпросът.
Не си със мен, а уж си във прогрес.
Неделята е ден за хигиена, ...

Какво ли щеше да бъде, ако любов не изпитвах,
един въпрос, а много пъти се запитвах...
Какво ли щеше да бъде, ако не можех да я почувствам,
дали жив все още щях да се чувствам..
Какво ли щеше да бъде, ако сърцето ми на хиляди части беше разглобено, ...