***
Мага влетя в покоите си. Лъскавата, рееща се в светлото пространство и приличаща на кристална водна капка стая на Висшата беше неприкосновен неин пристан. Тук, тя знаеше, че дори големият и син, наследник на баща си, не би имал достъп, без тя да му разреши. Жрицата се завъртя няколко пъти, за да ...

Виждам тъгата,
скрита дълбоко в очите, в огледалото,
прикритите несъвършенства по тялото.
Виждам истината в детската невинност,
виждам и добротата в нейната първичност. ...

слънце запотено
лице зачервено
устните сухи
завладяват ме те
какво да направя ...

Мълчиш..., а аз душата си раздирам
в догадки, мислите твои да разбера.
През ресниците сведени не прозира
дори искрица нежност в твоята душа.
Мълчиш... не за час, за ден, или за два. ...

Оставих хляб на масата и ябълки червени,
оставих лоши спомени- спомени забвени!
Погледнах през прозореца течаха дни след дни,
а хората минаваха през рамки от мечти.
Оставих свойте грижи, оставих що е в плен, ...

В прашният ъгъл на тъмната стая,
подпряло своите тайни и мисли,
малко момиченце витае безгрижно
и трупа мечтите по скъсани листи.
Въздух отровен отваря вратите, ...

Обич - чиста невинност
Любов - могъщо бедствие
Опасно доверие - интимност
Помощ - беда в последствие.
Погалването стана шамар ...

Хлапакът се тресеше от шока. Лицето му беше изпито, бледо и набраздено от сълзите. Момчето постоянно си гледаше треперещите ръце, сякаш не бяха част от него, а нещо чуждо и отвратително. Нещо, което беше изникнало, без да бъде търсено и без да има нужда от него. От време на време погледът му поглежд ...

Бях мечтател романтичен –
с дух, във облаци витаещ!
Ти жена си с ум практичен
и за чувствата нехаеш!
Аз обичам до полуда, ...

Тази щедрост не ми я хвалете
дето сутрин раздава блага –
от трохи на среднощни банкети
и очаква поклон след това!
Сляпа вяра – не ми я хвалете, ...

Тъмнината вали от очите ти, мамо.
Цял живот ме валя, все мечтаех за светло,
като кораб я влачех през детинството нямо,
като в сън я изплаках, със звездите в морето.
С бяла кърпа я триех да не падна из здрача, ...

Ах, Санторини!
Очите му – сини.
Косата – руса.
Устните с вкус са
на лед и вишни. ...

Загледан все в безкрая аз се питам,
Колко е това време?
Кому е нужно?
Как да го наричам?
Време ли е или нещо друго, ...

Иглика си играеше на улицата в калта с другите деца от циганския квартал. Повечето от децата живееха бедно, нямаха много радости. Играеха си с каквото намериха.
- Мамо - каза тя - ще ми купиш ли нова рокля за великден?
- Ако ми помогнеш. Ще вземем свещи и ще продаваме до църквата на великден и ако с ...

Терзанията на един бъдещ потребител
Падам си читател.
Искам да чета, ама защото ми се ще от време на време и да изкажа някоя умна мисъл за прочетеното, да дам акъл на някой й друг автор, ще трябва да се регистрирам. И понеже съм само читател и фен, реших потребителското ми име да е фен.
Ххм - фен на ...

Всички в града говореха за Змея.
Мнозина го бяха виждали – едни в сънищата си, други във въображението, ала никой наяве. Мълвата за него се разпространяваше от къща на къща и от уста на уста. Майките прибираха децата си рано, още преди слънцето да залезе. Страхуваха се да не би Змеят да ги подлъже с ...

Сине, дай ми ти торбата,
дето мама ми уши!
Та да хвана аз гората,
че животът ми тежи!
Да оставя таз неволя, ...

Отдавна Дон Кихот ме изостави,
а Санчо Панса ме забрави,
за Росинант съм просто някаква муха…
Остана само тенджера, черпак и…
някакъв мечтан му там юнак-глупак… ...

Искам в ранна утрин сълзите на Бога
с боси нозе да усетя,
да се скитам до изнемога,
но с бисери в косите си да засветя.
После лицето си да измия, ...

Когато си отива слънцето,
една душа плаче.
Нашето утро е далече,
в прегръдка на снежна вечер.
Погледни звездите ...

Пристъпва бавно късната любов в живота,
лети с крила на капещи от есента листа.
И с посребрените от есенна слана коси,
заплита в бели мрежи летните треви.
Небето с облаци покрито мрачно, ...

Във всеки Институт си има кучки,
те нямат пол, нито среднощни смучки.
Да тъпчат хора, смятат го за редно,
душицата да си нахранят – бедна.
Едни са тлъсти, люспести шарани, ...

В душата въглен ми остана,
от мелниците - пепелища
и Дулсинея пътя хвана,
че дон Кихот си няма нищо.
Сърцето рицарско стопи се, ...

горещници
татко коси
в ливадата

Огледало огромно на тавана на спалнята,
огледало на всяка стена,
дизайнер дори за тоалетната в банята,
първо място на всяка цена!...
Гримът сложен от най-добрия гримьор, ...

Преди пердето да се вдигне придърпано от юг,
аз искам в стаята отново да се съмне и в нея да
остане разпуканият залез – тук.
И точно в този миг да мога с него да се любя –
до насита, с нрав младежки и за последно да ...

Представям си една страна.
Огряват я слънца безчет.
Там нямат нощ, а светлина,
цветя и Рай царят навред.
Представям си Земя една, ...

Дете съм и дете ще си остана,
предпочитам доброто у всекиго да виждам,
да бъда весела, засмяна,
да помагам без да се замислям.
И сърцето да ми бъде чисто, ...

детство — възрастта
на най-голямата пред
Бога чистота

Два дни минаха за Елизабет като в мъгла. Всичко беше някак притъпено и заглушено и така й харесваше. Това бе и една от причините упорито да отказва да заспи, което само засилваше усещането й, че се намира в някакъв странен сън и нищо не се случва наистина. Онзи мъж още се разхождаше жив там някъде, ...

Аз съм кукла Ти си Кукловод,
Дал си ми Любов дал си ми Живот.
Само Ти си, Който можеш да ме управляваш
и може да се чуди някой, но само Ти си,
Който Сътворил Си Се и Сам Се Осъзнаваш. ...

Слънчо весел, Слънчо драг,
ти ни топлиш, гониш мрак.
Сутрин идваш от полето,
вечер тръгваш през дерето.
Слънчо светъл, Слънчо благ, ...

Нашият филм отиде в грешна посока.
Сериалът ни в нищото закучи се пак.
Аз всъщност краят прекрасно го зная.
Много пъти игран ми е вече преди.
Слаби актриси се сменяха в ролята съща. ...