Не ми стига зрънце обич. –
Аз искам да имам планета,
безкрайност.
Не ми стига искрица огън. –
Аз искам пожари. ...

2 костенурки, обвити в изолирбанд.
2 надежди, отплували към утрото на закъсняло пладне.
2 цигулки, затворили в себе си ехо от скъсани струни.
2,2,2,2,2,2...
2 безкрайни редици от цифри и схеми. ...

Когато вече мастилото
безумно течащо във мене
запуши всяка артерия
наскоро едва отпушвана -
потичат рисунки пещерни ...

Облак тихо зад слънцето слезе,
и промъкна се хлад над тополите.
Пролетта бе променливо есенна,
дива, млада, скандална и гола.
В утрин ранна запяха капчуците. ...

Мечтата на човека
е личностна изява –
по своята пътека
в живота да успява!
Надявах се да стигна ...

Днес във въздуха март е разпръснал
всички свои лазурни искри.
Сякаш старият Мерлин, възкръснал,
е магьосвал земята в зори.
И на целия свят обещал е ...

Липсваш ми, когато се събуждам
и слънцето започва да изгрява.
Светът край мене бавно се пробужда
и хиляди възможности ми дава,
а аз си мисля колко си далече... ...

Преди да изрие последната глътка кафе, Брадислав Братанов се сети, че не е нагледал магнолиите. Тези дни бяха нацъфтели и час по час ходеше да им се радва, да заснема цъфтежа им, та после да се изфука във Фейса. Остави чашата и се запъти към споменатите дървеса. От кафето го напъна и почувства повик ...

Да се събудя, и да съм гушната,
не съм се чувствала така преди,
да съм лека, и отпусната,
легнала на твоите гърди!
Меките завивки галят ни, ...

Като Дъбово няма такава –
тъй красива и стройна тинтява.
През април висините лилави
си припяват за минала слава.
Вечен път, на снагата ми мòрна ...

Отрежете крилете ми.
Насолете ми раните
от загърбени мигове свидни.
Начупете ръцете ми -
не прегърнах ни мама, ...

Глава IX
Невзрачна музичка създаваше фон на това място. Само ритъмът ѝ, който се пронизваше през краката, стола, че и задните ти части, подсказваше, че я има и не позволяваше да заспиш, освен разбира се, ако не се отцепиш безпаметно с алкохол. Беше бар все пак. Димната цигарена завеса беше достатъчн ...

Потапям се тихо под меката кожа
на бистрата лятна вода.
Дробът ми издиша сгъстения облак
и плисва над мене дъжда.
И тропа със пръсти по твърдия покрив, ...

Сълзата женска е могъща сила
сломяваща уж силните мъже
"Недей плачи - изричат - мила"
и вече са на колене
загубили се в нейния кристал, ...

В съня дървета в розово цъфтят,
южняк прегръща лястовиче ято.
И дъхавите люляци плетат
дантели в цветовете на дъгата.
След ледената зимна тишина, ...

Тази вечер щеше да бъде безгрижна, волна и свободна. Беше облякла любимата си червена рокля – тясна и къса. Очертаваше идеално гъвкавото й тяло. Беше неустоима.
Телефонът в дамската й чанта звънеше упорито. Елегантните й токове весело тактуваха по песента на Шакира. Не искаше да го вдигне. Знаеше ко ...

в деветия кръг на ада
имам цялата власт
тъмно е и без никаква клада
мъченията игра са за нас
душите човешки разпъвам ...

Пътят на живота
не е права линия
в безкрайността,
а елипса, кълбо намотано
от пламъци живи ...

Полегнала е убава Дянка,
под едно дърво на сянка.
Тишина е, нищо се не чува,
задряма Дянка, чак и засънува,
задряма Дянка, чак и засънува. ...

Хитър Петър трябвало да отиде по работа в града. Било ясна лятна утрин и той решил да вземе внука си – Асенчо за компания. Вместо да тръгнат по широкия и равен път, по който всички селяни минавали, хитрецът избрал другия път през гората.
Вървели, вървели и видели големи отпечатъци от мечи лапи.
- Дя ...

Пусто място виждам, обрасло е с трева,
а тук кипяло е живот, било е махала.
На това място имало е семейна къща,
сега е пусто, обрасло, сáмо споменът се връща!
Тук, от тук започнал ни е рода, ...

Казвам се Мария. Като Божията майка. Ама нищо не ми е божие. Ни мислите, ни чувствата. Защото знаеш ли, психиката като ти замине и си до там... A моята, моята отдавна е заминала - генетично, исторически и фактически...Само аз мога да се търпя! Защото знам колко струвам...
Дойдох, да ти кажа нещо. .. ...

Невъзпитана и жалка -
трева в буйната гора,
толкова съм малка,
че се врекох- да мълча.
Беше време, имах си листа. ...

Ръцете с нас са за да ни помагат.
Ръцете всичко по местата слагат.
Ръцете правят чудеса,
те са най-прекрасни на света.
Искам от сърце да ви благодаря, ...

На Николай Лилиев
Нашепва песенно вода небесна,
на струйки капе с шум сребрист.
Дъждът навъсено обгръща кестена,
унило мокри лист след лист. ...

Автобусът се движеше по разписание. Разстоянието между двата съседни града не бе голямо. Шофьорът караше бавно, спираше на всяка пешеходна пътека, където весели деца пресичаха, за да стигнат до училище. На една от спирките, в автобуса се качи възрастна жена. Тя се подпираше на бастун и предпазливо с ...

Ела на помощ моя скитнице завист
с прозрачната дантела островърхият вързоп
ти пожелала си изгората в облог
затворът мой спирала от ненавист
Нали в бретона блясък има брилянтин ...

Сам прекосяваше двора към конюшнята, където го чакаше поредния бокс за почистване, но мислите му изобщо не се въртяха около това как да изрине на конете и да ги изчетка. Не, че не харесваше животните – даже напротив. По някаква неясна на никого причина, всъщност му харесваше да се занимава с тях. Ощ ...

Докога ще да е тази горест
тъй душата ми обелена да се обръща
агонизираща сред колективна мърша.
и сърцето ми напукано да
търси твоето безумно свише ...

Кичурът ти галеше лицето ми,
устните ти, впиваха се в моите,
мъркаше доволно в ръцете ми,
сякаш бях съдбата, твоята!
Сигурно съм луд по тялото ти, ...

Оглушавам от тихия плач на звездите
в очите ти платноходките – облаци бели,
бавно, далечно и тъжно изчезват в небесната синева...
Хоризонта ги чака!
Другаде някъде, на другия бряг на морето, Живот ...

Какво е да си „добра партия“ в 21 век? Какво всъщност се крие зад израза „добра партия“?
Всеки ден животът ни сблъсква с хора, които са с различни професии, образование, цели, житейски възгледи, различен социален статус. Всеки един от тях води своите битки и има своите убеждения за живота и това, ко ...

Таях се тихо в дните ти,
във нощите потъвах до забрава.
А сутрин се събуждах с изгрева,
завита в слънчеви лъчи.
И кацаше ми птиче на прозореца, ...

В ЧУШМЕЛИЙ
Чушмелий село большое и богатое. Буджакскии край многими сёлами богатый. Даже село с названием Богатое есть - у озера Катлабуг обосновалось. Не такое богатое и известное как Чушмелий.
И озеро чушмелийское Ялпуг довольно селом, длиннее Катлабуга растянулось. Огороды прибрежные что вдоль вы ...

Поезио, любовта ми към теб ме поглъща изцяло.
Ти си моето сляпо, глухо, трудно съществуване.
Ти си очите ми, слуха ми, свят в синьо и бяло,
моето изпълнено с римувани мисли бълнуване.
С теб е достижима всяка точка от родната земя, ...

Ако сте пътували с кораб по фиордите или по някоя голяма река, сигурно сте видели едни стари, останали от миналото знаци, които показват къде има плитчини или скали. Поставяли са ги за улеснение на капитаните и кормчиите на лодките и корабите , защото тогава не е имало такива точни и съвършени уреди ...

Нашата тишина. Красива... вълшебна тишина... Споделена... преживяна тишина. Изпълни ли се с разочарование и гняв, става зла тишина! Тревожна тишина! Ничия тишина. Глутница от съмнения, противоречия, премълчани думи и груби мисли нахлуват в тишината. Шумна тишина! И в същото време е някак празна и гл ...