Беше някъде към шест вечерта. Навън се стъмваше. Стоях в една книжарница и очите ми опипваха нахално рафтовете с книги. Не знаех какво точно ми се чете, исках книжарката да ме остави да се разхождам спокойно без да ми задава въпроси от рода: "Определен автор ли търсите?" Или: "Какво обичате да четет ...

Написах
хиляди писма,
дали прочете?
Поне веднъж
едно от тях. ...

"Как мислиш како, хората какви са ?"
попита ме приятелско дете
и аз така дълбоко се замислих,
че стресна ме когато пак поде :
"За мама всички хора са фалшиви, ...

В тъжната нощ -
тази студена приказка зимна
в очакане да се превърнат в сняг
сълзите ми замръзват тихомълком.
Без топлината ...

1.
Пламен крачеше унило към дома. В навечерието на тази нощ той беше просто един тринадесет годишен младеж. Уличните лампи осветяваха пътя пред него с жълтеникавата си светлина. Тихо е . Беше сам. Дърветата се поклащаха лениво под напора на лекия топъл вятър. Чуваше как клоните им се трият едни в др ...

Сега във писането не е модно,
романтика и красота да има,
да има патос – чувство най-изконно,
да има страсти наредени в рима.
Сега се пише тягостно, тревожно, ...

Мина време. Между прекъснатите с тоалетен хумор излияния и днешния ден, в който мога отново да пиша, се случиха случки от неприятно естество. От пет години съм затворник без съд и присъда. Излежавам се кротко в пределите на строго охраняван затвор в интересна компания. Опасен арестант и непоправим т ...

Я подай ми, мила мамо,
жълтата жилетка.
Че да ида да потърся, мамо,
на онези сметка.
Не плаши се, мила мамо, ...

Светът затвори ме в космическа бърлога.
Ще трябва да прелистя сто по сто небета.
И да изпиша Словото от алфа до омега,
затънал в тинята сизифова на боговете.
Неистово е сгърчена на листа бял душата. ...

Припламва мрака
от непокорните
ми мисли...
Среднощно бдение,
съдбата - разнищва! ...

Честит рожден ден, дъще!
Сърцето те прие
и си част от него. Късче,
което топли моето момче.
От нас далече. ...

С кибритена клечка във джоба
напред през живота вървя.
Къде и кога да я драсна?
И как да намеря дърва?
Какво да е? Топла камина, ...

Било време тежко. Невиждано робство.
Тъ̀нел в чернилка български род.
Орди турски вилнели, отвличали горди
моми и невести, без сра̀ма от Бог.
В голям страх живеели бедните хора ...

Всички в контролната зала гледаха в очакване на отговор астрокомпютъра, който притеснително мълчеше и повишаваше минута след минута усещането за напрежение. Отдавна трябваше да им даде точните координати за местонахождението на кораба, за да могат да се измъкнат по-бързо оттук, след неочакваното пре ...

Разговор.
С много хора мога да разговарям.
С много мога да говоря
празни приказки.
Почти винаги с всеки. ...

Местата ни
Вече не са наши.
Имат си свое име.
Погледа към тях боли
само в две сърца. ...

От прозореца ми се открива чудесна гледка. Времето е слънчево. Преполовеният вече ден блести ярко в палитра от цветове. Долу чувам свадливите разправии на две врабчета. Те настървено се борят за дребна коричка хляб.
Моя съседка, учителка пред пенсия, всеки делничен ден по това време излиза от дома с ...

Тъмна нощ, звездите липсват...
Магията изчезнала далеч...
А листът празен ти напомня
Поета в отпуск ли е днес.
Шантави звезди в тъмата светят. ...

Тъжно е
По-добре щеше да е
Някак по-уютно
по вкъщи.
Само в представите ми би живяло. ...

Стоманени нишки под меката плът,
душата крепят от разпадане.
Жена съм, избрала трънливия път.
Знам как се полита след падане.
В небето се взирам, дори да пълзя, ...

Седни да пием двама тая нощ.
Налей вино и нека е пенливо.
Ти знаеш. Моята любов,
не се помества в чаши. Не си отива.
Наздраве!За споделените мечти. ...

СЛЕД ПРАЗНИКА
Тътен глух разбуди мрака,
сетне гръмко излетя,
като щурмов изстребител
собствената ми пръдня. ...

Изгубих се, и се намерих...
Между страниците на роман.
"Вълнуващо" ще кажеш...
Стига да не беше в образа на дон Кихот.

В ранната неделна утрин, подредени в “индианска нишка” вървяха четиримата по тясната горска пътека. Нямаше и помен от скорошния сняг, но беше разкаляно и често някой се подхлъзваше - загубил равновесие. Иван даже падна веднъж. Изкаля ръцете и дънките си и изпсува, за да изпусне парата.
- Чобанов, до ...

breathe, breathe in the air
Pink Floyd
Такааа, преди да се отдадете на следващите редове искам да ви предупредя относно нещо, засягащо не само вашето здраве, но и това на уличния котарак, който точно в този момент завива покрай ръба на жилищния ви блок, надига крак и се изпикава подобно на някой мъж ...

Дай ми книгата направена
от есенни листа,
с щипка смесени
звездни прашинки и
лунни песeчинки. ...

Реалността е
художествена условност,
свободата
е фикция.
Аз съм пеперуда ...

Безгласни сме Съгласни

Златно време е настанало -
Бойко сътвори вселената -
дъги, тангенти и всичко останало
след народната власт - червената.

Понякога изпитва всеки нужда
да бъде по-различен, а не той.
Със трепет си поставя маска чужда –
на мъченик, тузар или герой.
Несигурно по улиците крачи ...

Вали, вали, белее...
Насам-натам живеем.
Напред-назад пилеем.
Оттук-оттам се смеем.
Тежи, боли, лелеем. ...

Безплътният дим на самотни селски комини
обрамчва леко небето накръст, като панделка.
То е бледо, толкова бледо. Почти е незримо.
Сякаш нощеска неспирно са плакали ангели.
В белия двор една дребна женица, почернена, ...

Преди от кървав облак да отпия,
преди ликът ми вълчи да ви стресне –
ще трябва глас над всичко да извия,
че някак си наум е неуместно.
Брутално горд до съхнещия корен ...

Не търси любовта там, където я няма.
Не търси любовта там, където тя е измама.
Не търси любовта където блести и лъщи.
Не търси я под формата външна.
Потърси любовта в честните очи открити. ...

Всички срещи ни отвеждат
до една и съща улица,
защото там се крие залезът,
а изгревът е повече от сигурен.
Там въздухът трепти от нетърпение, ...