Роман-пъзел
Животът ни е пъзел от срещи и раздели, любов и омраза, късмет и нещастие, радост и мъка, жени и любовнички, дом, работа, приятели, врагове, кръчма, кафене, дружество на трезвениците или на анонимните алкохолици… Свързващата линия сме ние, АЗ-ът. Който броди и очертава линията на живота с ...

Размишлявам до буйния път, по който реката продължава своя безкраен кръговрат. Мисля си колко мрачни души бродят по осветените улици, търсейки безмълвно своя въображаем придружител. Мисля си как времето лети и отнема последните глътки въздух, без все още да сме почувствали себе си и живота. Оглеждам ...

Знам, далечен
остров си,
но щом и ти вървиш
към мен...
тъй както и аз ...

В объркан свят живеем ние, щом
парите определят щастието наше.
Щом продаваме душите си, за да
се издигнем в очите на другите ...
Но себе си не можем да излъжем ...

Любовта е в сърцето –
и в твоето, и в моето сърце..
В очите ти – по-сини от морето,
в ръцете ти, създадени за моето лице.
Във всеки жест и в твоите целувки, ...

АНОТАЦИЯ
Едно убийство и множество електрони.
Лектра открива майка си мъртва в апартамента им. Всички улики водят следователите до извода, че е била убита, но на местопрестъплението няма нито кръв, нито следи от наранявания или отравяне. Само електрични заряди.
Електроните, които непрестанно текат п ...

Заплакала е земята!
Земята клета, Българска!
Заплакала и гората!
Гората ни, юнашката!
Сълзи рони небето! ...

Тази вечер ще дойда при теб
през вратата на твоите сънища,
ще откъсна късче синьо Небе,
ще пристигна по влюбени пътища!
Ще пристигна тихо на пръсти, ...

Екип ”М.И.С.” – „Мисия Спасение –„ Отървете ме от нея!”
Трите ориснички - Мимоза, Ирис и Слънчоглед си се веселяха така, както те си знаеха, всяко денонощие в нашата цветна градинка. Хубаво беше бодилската ми глава да се поклаща в такт със смеха им. Хубавици! Пълнят ми стеблото с едни сладки сокове ...

Глава XXII
Рейнс се доближи до нея.
- И за нея ли знаеш, за стаята?
- Само тази врата винаги стои заключена. Попитах Роберта за нея- разказа ми малко, но достатъчно, за да разбера колко специална е тя за теб. Попита какво искам... отключи вратата, отвори стаята- той въздъхна.
- Не мога, Капри, все о ...

Любовта ако свърши с омраза,
значи всичко върви по реда си.
Тя, вселената, притча разказва,
за това, как от себе си ръси
прах и фини сребристи частици, ...

Шефката е много свестен човек. Няма да е пресилено, ако кажа, че гледа на подчинените си като на свои приятели. Дори когато подхвърля някоя по-остра дума, го прави за добро. Така че си я обичаме и щом разбрахме, че е закъсала със здравето, решихме да й помагаме.
Тя не е първа младост и й смениха таз ...

Като капка сълза от очите на демон.
Миг преживян, но вовеки отнеман.
То расте там и там се крие.
Сред цветята безпомощно гние.
Светове изпълват очите, ...

Много е тежко, когато се налага
да гледаш цветето отгледано с любов
и над което си треперил е повехнало
в чужди ръце. Навеждаш глава
сякаш молиш за помощ, но няма изход.

Превѝ се дюлята на двора,
тежаха ѝ узрели плодове,
така отдавна чувстваше умора –
познаваха я всички ветрове!
А в дъното, белееше се къща ...

Самотата без глас е, не поглежда нозете.
Не отива за никъде – няма защо.
В образцовия дом, подреден от сърцето,
свиват смело осите бодливо гнездо.
Сто години вали – даже хлябът подгизва. ...

Само спомен
(посветено)
Във тишината ще се сетя, че си ме обичал -
дотичала със морска красота,
на пясъка златист ще изрисувам ...

...Тя кротко в тинята живяла –
така съдбата отреди,
но всеки ден и нощ мечтала
от тинята да се спаси...
Видял ли си, лодкарю, беден, ...

Анушка люшка менгушки на ушки не на ужким.
Пладнешка градушка очушка ловешките кьошкове до шушка.
Гушко държи Душко на мушка с хайдушка пушка.
Дума Дима на трима в рима: "Кой за зима дърва да взима има, ще има да взима."

китара гърми
и светлик засиява
и зло се громи

небесно древна
чрез Орфей - напевна и
уви плачевна
.............................................
алтернативно: ...

Денят ми - някак равнодушно,
се ниже под небето цял.
Отвсякъде е все задушно
и хоризонта си е бял.
А аз забързано го следвам ...

В тази празна къща
в чуждата страна
опитвам се отново
образа ти да залича
Но спомени нахлуват ...

- Е, това е, решихме и с това приключваме заседанието!
Той стана надменно и бавно от стола си, опря длани върху излъсканата обла маса и отправи поглед около себе си, а сетне напусна с едри и отсечени крачки кабинета. Тягостна тишина се настани в помещението, която се разсея след едно шумно изпускане ...

Лятна вечер
Източи се денят като последна нишка от къделя. Снагата му, изтощена от лятната жарава, потръпна от внезапния прилив на сила, долетяла изненадано с оранжевия блясък на залеза. Засияха с магическата си красота гранитните лица на Тодорините кукли. Оранжевата краска на залеза ги правеше прим ...

Тя
Не умее да пали цигара сама
Времето й било виновно
И вятъра
Ноктите й ...

Мой дълг е да застана до теб. Да бъда до твоята същност. Не се страхувам да чуя тайните ти. Нито пък въпросите, които те вълнуват. Чета те с разбиране и приемане. Чета те с дълбочина. Думите ти са моето изпитание. Да чувам истината в тях. Да се боря за извадките от душата ти. Мой дълг е да бъда до т ...

В извивката на дългите му мигли
се ражда капчица роса.
Да я достигна?! Мога, но не бива!
В росата няма да пълзя
назад-назад, като Калина, ...

ПЪРВА ГЛАВА
- Шения ! Върни се тук незабавно! – с заповеднически тон извика брат и Амерас, пришпорвайки коня за да я настигне.
- Отказвам! Ще отида да го видя! В ездата винаги съм била по-добра от теб, братко! Искаш ли или не – ще отида. – с присмех отвърна тя. Едва чуваше гласът и.
Младият мъж спря ...

КОГА ЗА ПОСЛЕДНО
Кога за последно се погледнахте в очите
с погледи врязани дълбоко в сърцата?
Страхувате се от това, какво ще попитат,
колко илюзии е натрупала пътьом душата. ...

Когато в Август ни обгърне мрака –
и хвръкнем над живота тихо,
тогава може да прозрем Лъжата –
и да сме начисто.
Когато стръвен летен полъх ...

Намери я, сине –
сред хиляди жени.
Тя е в твоите очи –
нежна, красива богиня.
От далечно царство дошла ...