Красива есен... Дъждовна..
Вятър развява паяжини
и пъстри листа...
Очите ми, разплакани, дъждовни стъкла...
Сърцето – обвито в хладна есенна мъгла... ...

Петдесетгодишният младок – Любомир Станойкин, живееше в разглобеното село Кошара. Един от най-жизнените жители на това обезлюдено място бе ерген. Женски създания нямаше в кочината на свинята Гого. Надали можеха да се открият при дъртите кокошки, които отдавна бяха загубили способността си да кудкудя ...

Добър Човек
Добрият Човек просто прощава,
лошите неща той ги забравя.
Той силен е, доброто олицетворява,
а слабият човек не забравя, а отмъщава! ...

На моите раце се бришат прстени од пепел.
Јас сум дете на црквата
извирам од еден поток.
Додека трчам по добро
злото ми е зад петици ...

Казват, че вече не е със ума си -
нервна и сприхава, луда старица.
Рядко излиза дори от дома си...
Като на юг неотлитнала птица -
чака безропотно зимната дрямка ...

златее есен –
слънчице-гальовниче
по детски грее

на Тотко
Знам,
както Икар
в полета
ще изгоря! ...

Неразбория
Поредният пациент се изниза окрилен от диагнозата, турена му от д-р Руменчев, а никой след него не влиза! Докторът дремеше на бюрото, спеше му се по начин, за който народът е казвал „… две не види” . А той трябва да преглежда. В унисон със сестрата. Това на пръв поглед. Но ако вникнем в ж ...

Не всичко е любов, приятелю!
Светът край нас не винаги е цветен.
Като клавишите на старото пиано е-
ту бял е, ту е черен.
Не рискувай да гледаш в очите ми. ...

За да обичаш Пловдив ти е нужно малко -
една погалена от вятъра трева,
театър древен и звезда над него
оглеждаща се в капчица роса.
Горчиво-сладки са целувките му сутрин ...

Плаче облак, плаче нощта,
има толкоз хора в нищета
и гризе ме съвестта,
че не мога да променя света.
Колко сълзи и надежди празни ...

Поете наш, който си в отвъдното,
пиша ти аз, читател от бъдното...
Някога написа в писмо до мен
„Не бойте се, деца, за утрешния ден!“
Било е толкова отдавна, а сякаш вчера, ...

292. Любовта съществува, но тя се губи сред облаците на днешното безразличие.
293. Избирайте мъдро, защото някои решения са цял живот.
294. Не плачи за това, което вече е изгубено. Усмихни се за това, което тепърва предстои.
295. Никой не може да спре бурята, но бурята може да спре всеки.
296. Залез ...

В един среднощен влак
се вози Самотата,
невидима, с наведена глава.
Отсреща й е седнала Тъгата.
Унила е... Невидима и тя. ...

Стържеше по гребените на вълните този вятър, щърбеше ги, във въздуха се чуваше свистене; от бурния сблъсък на вихрушката с морето ли или от друго звукът съскаше, грапав като шкурка, драскаща поресто дърво. Грозно и потискащо беше сивото на този месец, хотелите не работеха, а морето – почти спокойно ...

Мъж си -
като сред огъня роден.
Мъж си -
от безсмислието победен.
Мъж си - ...

Това се случило отдавна,
в далечни стари времена.
На било стръмно сред морава
от памтивек живяло стадо.
Овчици бели, дългоруни, ...

Къде си, батко?!
До своята малка сестра,
Ти да бъдеш трябва сега.
Когато от топла прегръдка има тя нужда,
Когато от кошмарите трябва някой да я разбужда. ...

На татко
Бащите никога не плачат
дори и в раната да капе сол.
Бащите само смело крачат,
дори и с дявола да са в двубой. ...

Животот ме дроби
како стакло во своите раце.
Имам планови за време,
а немам тло
каде да ги пуштам своите чекори. ...

Добре дошъл по изгрев, Страннико,
до Извора на Богомолките!
Не ти е разрешено да оставаш тук,
но аз ще ти помогна!
Слез от коня си! ...

Дъждът си пише името в кафяво
край кестени със лачени обувки,
тъче на бряста рокля от какао,
печата в локвите целувки.
Сърнелките посипва със парцали, ...

***
Росица Чакърова
Пак там ще ме намериш - у дома,
под стряхата на мнимата ни къща,
под натежала от безсъние асма ...

Времето плаче за Май.
За онази кръговратна внезапност,
която превърна сивото в рай
и разказа, че няма случайности.
Че в сърцето си пази студа ...

Мечтая си за излезли от мода сувенири：
скъсани дънки, ролки в косите и Бийтълс
За нещастие, ти все още се носиш
Когато мине твоето време,
любовта ще се върне на мода ...

Живот
Той: Не, не, не! Тук не може да се живее…/излиза/
Тишина.
Той: /влиза/ И там не може да се живее…
Културна ...

Вървеше наперено по малката селска уличка. Тротоарът беше тесен и очукан, но лошият му вид не ѝ пречеше. Беше свикнала да маневрира ловко с високите токчета, преодолявайки потрошените павета. Беше облечена с шарена прилепнала рокля, която очертаваше пищните ѝ форми. Едрите ѝ задни части, бюст и бедр ...

Здравей, любими. Пак съм тъжна.
Не съм ти писала отдавна.
Аз често крия се зад маска чужда,
но има дни, в които не помага.
Кълна се, аз за теб не мисля. ...

Родих се стара, колкото дъжда
и паметта на древната вселена
пренесох, като капчица вода,
кодирана в човешките ми гени.
Дойдох внезапна, тиха като сняг – ...

Две години от пепел изваяни,
душа невинна във огън умря.
Две години безстрастни, окаяни,
сърце алено повехна и спря.
Две години игли на ненавист ...

За мен запей нежна песен,
с не искам да съм сама в късна есен.
Моите надежди и мечти приеми,
към топъл живот всеки се стреми.
Душата ми както преди е същата, ...

Обичай ме
не ме жали
целувай ме
не ме щади
обиждай ме ...

Дишаме и... въздухът умира.
Меги Гювенал
Глътката отровена тежи.
За листата иска да се хване.
Като наказание лежи ...

Живеем затворени в страх,
всички ще избягаме от дълголетието,
в спалнята ми има локва кръв,
от хора, които са умрели там,
покривам я с килима и заспивам, ...

Романтично е, същинска самодива –
нощта се спуска с одеяло от звезди.
Погледни града, навън е тъй красиво –
светът покрит е с плащ от светлини.
Събуди се! Изкачи се някъде високо! ...

Ти си терзание. Път без пътека.
Ти ни застигаш. И ни изпитваш.
Ти си страдание. Тежка и лека.
Ти ни издигаш. И запокитваш.
Ти си коварна. Никога лесна. ...

Отиде си септември. Още топъл.
Октомври ни прегърна със мъгла.
И тази есен, тъжна като вопъл
в очите ни внезапно заваля.
Настана студ. Така ми се прегръща. ...

Ограби ми душата от любов
раздавах се за теб със пълни шепи,
уж ме обичаше безумно, а не чу ти моя зов
със който те зовях и исках да те имам...
Ограби ми душата от безсъние ...

Борис слезе пеш до центъра на малкия град. Мина три, четири пресечки и стигна до главната улица на К. Това беше типичен малък американски град. От едната страна на главната улицата имаше бар и магазини, а от другата минаваше железопътна линия. Улицата свършваше до гарата. Борис тръгна натам. Качи се ...