Между дулото на пушката
и сърцето на Ботев,
пред излетелия бързащ куршум
крехък щит се намирал –
картата на материка. ...

Събуди се прозорецът, а беше вечер.
Масата стоеше мирно.
Бялата покривка потрепери, за да напомни,
че в стаята се влиза – тихо.
Поставихме лакти върху нея – двама. ...

Пак аз съм лошата. За кой ли път.
Словата ти са камъни от прашка.
Протрити от галошите, болят
нозете на горката Пепеляшка.
В огнището пресяла пепелта. ...

РИСУНКИТЕ В НЕБЕТО
Аз винаги, когато се загледам във небето!
и видя облачния шарж,
картините небесни вземам със сърцето,
отдавнашно, по навик стар! ...

На кораба“Живот“ нявга качих се,
но май уцелих“ Титаник“, защото
потънах заедно с мечтите
в ледените води на океана.
Усещам коварен студ, изтръпвам, ...

Виждам се в огледалото.
Примижавам… Прицелвам се.
Стрелям!... Оглушителен трясък…
Аз съм на милиони парчета…
Просто не обърнах дулото ...

Умора нямат.
Пак накачулени
край вещерския,
бълващ злост казан,
вещаят мор и глад, ...

Блажено ще заспя
в прегръдките твои,
Ти богиньо на щастието
и ангел на радостта –
спасение мое! И когато ...

Аз съм до тук
Не искам повече да ме обичаш,
от любовта ти много ме боли!
Недей и „мила“ ти да ме наричаш,
омръзна ми от твоите лъжи! ...

Дефицит в генома или е карма,
унило се питам след пореден провал.
Посредствен актьор предизвикващ сарказъм,
останал в миманса, всеки шанс проиграл.
С променлив успех и в житейския покер – ...

Не можем да се
намерим –
аз се крия в думите,
а ти – зад тях.

Хайнрих Хайне
Поглед – смърт в красива бездна.
Как обичам песента звънлива,
дето някога в Тоскана
чух над мен да се разлива. ...

Хайнрих Хайне
Пътувахме сами
В тъмата, в пощенска кола
на път неравен с тебе бяхме.
Подскок – и удряхме чела, ...

espesa niebla.
el puente no llega
al otro lado.
Sr. González (MEX)
извор: ...

Глава седемнадесета
За бизнеса, монопола и пазарните роби
Навън пак валеше… Есен… Дъжд… Влага навред… Сумрачно… Възкисело всичко – настроението най-напред…
А Чек тръгваше тази сутрин към своята Земя. И пътем щеше да мине близо – на няколко светлинни години, от Земята на Мил Итса и Ник Кол Ай-ай…
Мил ...

Градът е устойчив на буря от думи.
Дали да си мисля, че има крила?
Когато платил е суровите суми,
и вятър ранил е с магия в ръка,
тогава съм бил от зигота по-малък, ...

Родила се от капчица вода,
разделена на кристалчета студени.
От облак хвърлена във вихър,
вихър на небесата хладни от мъгли превзети.
Носила се тя часове наред студени, ...

Посветено на Боян Петров
Той остана там, където трябва.
Ледено – кристална свобода
му отключи тая планина,
но без жал душата тя му грабна! ...

Тук, в този град намерих своя дом.
И музиката му изпълни ме с надежда.
За Любовта ми крехка беше той подслон
и като в пъзел тук живота ми се занарежда...
И като влага речна Времето тече, ...

Без инициали
Цветенца нежни, скършени в тревата,
в зората на бездруго краткия си път,
заклещени в капана на водата,
сбогуваха се тихо с летен дъжд... ...

Бъди за мене тази вечер Афродита!
Родена в пяната на мъжките мечти...
Къде била си, с кой, не ще те питам.
Ала във извора си до реката Темпи
преди при мен да се завърнеш ...

ДЪЖДОВНО
Пак заваля - шантаво време.
И ми намокри душата.
Попритъмня. Зафуча вятъра.
Даже морето стене. ...

Мамо, аз не съм виновен,
седях си кротко на брега,
лошата вода ме плисна
и измокри до глава.
Гледам две очи блестят ...

Ти си морето!
Аз съм пясъчният бряг.
Рóниш ме! Любов.

Не, не от кал човекът е слепен -
от приказно тесто е бил замесен.
И жребий цветен бил му отреден
отдавна - вместо тази черна плесен,
в която тънем немощни, сами, ...

най-дългият миг
е между „само веднъж“
и „още веднъж“

когато има
спад духовен - е светът
необетован
когато има
крах духовен - е светът ...

Такова вплитане на думи, страст и ритъм!
И подредени с топло, нежно чувство,
с много мощ...
Невежия аз, нека да попитам:
каква е силата в това изкуство, ...

Глава петнадесета
Продължение на историята за влюбените от две разминаващи се звездни системи
- И? – каза припряно Мил Итса, придвижвайки по пясъка това, което при другите момичета е дупе...
- И – системите се разминали и си заминали по своя път... Виола видяла за мигове своя любим, зърнала на гърди ...

***
Чудеса! Чудеса по света колкото щеш! Обрати, още повече, човек може да види по широката и пъстра земя и за съдби тежки да чуе, а най - хубавото е, когато човек сам усети красивото върху себе си, сладкото в устата си, и да му стане пълно и нежно на душата. Това правеше доброто с хората, а любовта ...

Дочакаха върбите да се върна
в разгара на едно зелено лято,
под светлината на луна бакърена,
с косѝ, разрошени от топъл вятър.
Дочакаха тревите да пристъпя ...

Звъни синът ми... девет и полвина.
"Ще се прибирам след около час."
Аз знам, че детството му мина,
но искам да е покрай нас.
"Бъди спокоен, ще те чакам. ...

Когато променят те изначално,
животът се превръща в нелогизъм,
нагоре гледаш, виждаш дъно кално.
Мечтите изкривява ревматизъм.
Когато нарисуват ти крилете, ...

Боже, колко много енергия -
неуморни са тези лястовици,
хранещи новото поколение!