Автор: Генка Богданова
На стъпка от небето душата ми е спряла.
Тревожно е сърцето ми – птица онемяла.
А рееше се волно духът ми в синевата
и пееше у мене с гласът на свободата. ...

Демоните не обичат стъклени маси,
Че режат до синьо малки парченца.
Говори ми за фоерверки и присъди.
В полунощ не бродят ангели, откакто ги изпъди.
Иди приспи надеждите и пак налей ми. ...

Защото ти си
моя половина.
И пулсът на душата ми
си ти.
А всеки ден без тебе е корида, ...

Лъгаха ме, вярвах, плаках...
Съжалявах, после им прощавах!
Винях се и сам се оправдавах?
Сърдех се, мълчах...
Опитвах се добър да бъда. ...

Недей мълча! Във думи се изливай.
Разтръскай облака. Стани на дъжд.
Измий прахта. На грешки не робувай.
Света си направи по-малко чужд.
Пусни отново слънцето да светне, ...

275. Ти си там, където са мислите ти.
276. Не е задължително любимата песен да ни накара да се усмихнем. Същото е и с хората, които познаваме.
277. Щом накараш някого да се усмихне истински, ти достигаш до безкрая на света.
278. Това, че някой е ранèн не означава, че не може да се изправи и да побед ...

Майчина сълза
(по Ангел Каралийчев)
Дребен есенен дъжд заваля, жълт листакът в градината светна,
едър грозд пак лозата наля, морав цвят на димитровче трепна
над покритото с шума гърне, дето сгушена мъничка птичка, ...

Защо се разсърди, море?
Дали ти омръзнахме вече?
Край теб като мравки сновем
и газим мира ти всевечен...
Скверниме брега ти прастар ...

Забравих ли се?
Взе да избледнява картината, в която се рисувам.
Приближи се страх от сенки грозни,
аз съм между тях и се страхувам.
Изтрила съм понятия за утре ...

Дванадесети фестивал на камерните хорове и вокални ансамбли
20-24 август 2017 г.
Крагуевац, Сърбия
ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ ОТПАДА
20 август 2017 г ...

Първа глава
1.
- Толкова сме – каза мъжът, закопчавайки якето си…
Наистина, студено си беше в голямата зала. Край стените бяха разположени стари чугунени радиатори, но по тръбите много отдавна не минаваше пара. Сега кметът беше домъкнал няколко електрически нагревателя – духалки, радиатори, печки и ...

Много хора одобриха похода на вицепремиера Валери Симеонов към Черноморието, особено южното, за да сплаши мутрите, да доведе закона за ръчичка и да го накара да работи по тези места, да вдигне шум до Бога, че занапред няма да бъде така, а ще бъде иначе.
Какво всъщност се случи? Било шумно в Слънчев ...

Нека се пренесем назад в историята. Да отворим кориците на тази вечна книга и заживеем с нея. Един от проблемите, който бих искал да обсъдя, вълнува голяма маса от обществото в миналото, настоящето, а може би и в бъдещето. Последната война и какво още? Кому бе нужна? Защо трябваше да има толкова рас ...

За мене си невинна капка прелест,
по-чиста от сълзата на богиня
(обичам те от клетката на елипса),
ти, мое слънце - изгрев над пустиня.
По твоите лъчи ще се изкачвам, ...

Боде ме
свободата.
Като щит е тя.
Не признавам аз
оръжия. ...

С очи като котка
Посветено на моята баба
Събуждам се късно и виждам над главата си дантеленото перде, сложено като москитеро в тропическа страна над мен, за да не ме събуди някоя нахална муха. Мама Тана, моята баба, го е преметнала с любов, за да се наспи внучката ѝ. На десет години съм. От кухнята ...

Кофти хора
плуват
във физиологичен разтвор.

Научиха ме да съм „силната жена“.
Греховете мъжки не прощавам.
Вървя с високо вдигната глава.
След падане
🎲 🎲 🎲 научих се да ставам. ...

Есента намина с шарената четка.
Кани ме на танци до зори.
Рокля с орехова шума, таз кокетка
сякаш тъй, от нищо, си измайстори.
В още топли, късно-летни нощи, ...

Какво е тогава?
С мисли го напръсках,
като змия изсъсках,
изпод камъка се изплъзнах
и... подивях... ...

Няма да ми трябва
ни котешката люлка на Вонегът,
нито тъжната сянка на Ремарк.
Ще счупя оковите на Моъм
по средата. И няма да плача. ...

Тичам след времето -
пропиляно, спечелено.
След мечтите си тичам,
в пулса ми вярно отмерени.
Тичам след влакове, ...

злото бърза и
чрез мозъкопромивни
упражнения

За тебе само пиша стихове, да знаеш,
не знам дали заслужил някога
е някой друг,
не стихове, а късчета душа изплакани,
написана за теб, сърце, за никой друг. ...

Баба яга сложила е в чувала,
представи си, жива хала
и пере през черни небосвод,
ръси чар като гръм,
красива като трън! ...

Стоим със теб безмълвни, неми,
ръце държим така студени.
На масата три хризантеми,
прозорците във дъжд облени.
За разговори няма теми, ...

– Трябва ли винаги да ям толкова бързо и да гълтам като невидял – си мислеше той, докато поглъщаше храната лъжица след лъжица, независимо, че се случваше да пада по масата и по дрехите, просто се налагаше бързо да яде. Не бързаше за работа, нямаше семейство, при което да се прибере. От време на врем ...

Обичам те.
Ах колко те обичам.
Макар във тебе да съм гост.
От малък името ти сричам.
Започваш там, при Дунав мост. ...

Прочетох чужда мисъл...
Усетих чужда болка, като своя...
Обида чужда наруши ми покоя.
В ресниците запърха сълза.
Реално: какво ме засяга това, ...

Слънцето реши да бъде лошо
и попари всичко.
Листа на дърветата,
земя, цветя, тревички.
Но внезапно облаци ...

Сред орбитите на планети,
радиацията на звездите,
ледените опашки на комети,
невзрачни са на хората съдбите.
Молекули на милиарди години ...

Вече няколко живота
заедно.
Кога ли е
рожденият и ден?

Спомних си онзи Осми декември
преди много години.
Бяхме студенти тогава.
Бяхме щастливи.
Толкова много сняг - ...

Не знаеш как умирам и се раждам.
(Във малките си смърти се убивах.)
Душата ми за теб е толкоз жадна,
а давя се в любов... и се напивам.
Напивам се от нея, ще се пръсна. ...

Денем и нощем,
в пек и в студ, през
август и декември,
камъните са тук.
Ангелски чисти. ...

Търся се...
Частици откривам навсякъде -
тук, до мен и на другия край на света!
Поглед задълбавам навътре,
в душата, ...