Морето, ронещо въпроси,
отдавна стъпките ми чака.
Излиза на брега си босо,
затичва се към мен разплакано.
А после с устни ме рисува, ...

Душата ми чезне в зов неугасим,
нощта се вплита в дух неназовим,
изгарям в очите ти изпепелена,
догарям - от любов неукротена.
Нощем се сливат мислите в теб, ...

Седят си двама, долу на перона,
очакват вече следващия влак.
Седят си двама в жажда и притома,
а само чакат да се видят пак.
Седят си двама, времето изтича, ...

Виждам как по релсите
върви тя и тихо си отива.
А после се замисля и
и се връща, сърцето и...
не иска...да ни изостави... ...

Връзката ни с теб е платонична,
но какво пък – Платон е велик!
Стигнем ли до връзка романтична,
след години в стих ще съм класик!
В този свят не си принадлежиме – ...

Когато в очите пресъхват капчуците,
коварно сковава душата ледът.
Замръзват словата и нещо в тях счупва се...
Замлъква на мъртвите птици гласът.
Тогава изстива сърцето, безчувствено ...

И аз ще затворя очите си морни
дори да не искам това да се случи.
И няма да славя делата позорни
по чужди мегдани и пътища кучи.
Ще дойдат другари, за да ме обличат ...

Съвсем скоро ѝ предстоеше да роди. Седеше навън пред шатрата, точно до огъня и се вглеждаше в него. Обичаше да гадае бъдещето в пламъците. Взираше се дълго, в полусън и следеше играта им. Рисуваха картини, разказваха истории… Беше се научила да ги разчита още от дете. Не помнеше как.
Сега отново сед ...

да го изкопчиш
от устните
на нечие друго
вечно
съществуване... ...

Казвам се Василий (Βασίλειος). Аз съм беден корабен превозвач, роден и израснал в Константинопол. Родителите ми бяха прости и неуки. Те не успяха да ме просветят в нито една област на познанието. Като най-малкото от шест деца, от мен се изискваше единствено да се подчинявам на волята на майка и татк ...

Захвърлих приказка за Ангел
Без криле
Попаднал в капана на египетска
Отрова
Отлюспих и последните крале ...

Мозъчните ми клетки
се пукат като пуканки
в жегата,
задушават се,
копнеейки за теб, ...

След бурите се много изморих.
Тъй дълго ме подмятаха пристанища.
Сега омеквам в ниските вълни.
И утаявам себе си на пясъка.
След бурите остава тиха нощ ...

Автор: Генка Богданова
Тягостно и сиво е. Дъждът вали…
Дали защото слънцето го няма
душата ми посърнала скърби?
За младостта ли – слънчева измама, ...

През лятото дойдох на село.
И вече месеци съм тук.
Стоя на четата начело –
на наковалните съм чук!
Аз от година не работя, ...

Денят се усмихва,
разперил крила,
от утро да литне
към сто чудеса...
Прерязал окови – ...

непогрешими
са царете и на съд
са неподвластни
виновници са
людете - и без винѝ ...

Аз па, са да ви разкажа, мойте патила,
кака Минка ми се стори, като в приказка,
аз съм млада поетеса, къмто петдесет,
англичанин ме ареса, убав и напет.
И реши да ма покани, тъй, да вида свет, ...

Чаках те,
пристигна,
но не се завърна.
***
Красотата ...

В очакване и в търсене мечтаех.
За срещата ми с тебе бях готов.
Копнееше душата в усет, знаех,
че ти ще дойдеш, пламенна любов.
Минаваха и дни, и нощи в блян, ...

Що значат думите добрия пастир мре за овцете си?
Приятелю винаги следвай сърцето си! Бъди честен и справедлив, бъди мъдър и смел. Ако някой от твоите се загуби, ти го потърси. Намери го и му дай надежда, подкрепи го и се бори наедно с него, честа те задължава да не го изоставяш никога и за нищо на с ...

(Монолог на една мръсница)
. . .
В блока ти си палав съкооператор,
а при мен - редовен, лаком консуматор.
Често пребиваваш гратис в мойта спалня, ...

Седим си заедно с останките от моя свят
и очаквам вече 10 века отговори святи от тях,
но продължавам и горя си в замръзналите мисли вечни
нито помощ, нито гък... само грях и страх.
Всеки час в година се превърща и не може, ...

Върна се
Сега се връщаш, плачеш и се молиш
измамена и унизена ти.
С любов ли искаш пак да ме отровиш
Благодаря, но много ми горчи! ...

След мен...
Роден съм в понеделнишко начало.
Ако мога да избирам ден за смърт –
да бъде петък! И под мене ще е бяло –
сатен в ковчега черен. За отвъд. ...

на Росица
След грохота на словопада,
в лоното на свята тишина,
съзирам чувствените клади
в безмълвен поглед на жена. ...

Човекът без лице
продаваше наетите си маски,
не беше характерен,
не искаше бакшиш.
Човекът без лице ...

Пътувам, пътувам... И слънцето гоня,
а Май във дърветата светло се рони
и вятърът бяга – отвързано куче.
Знам, нещо красиво със мен ще се случи.
Усмихва се пътят, напред лъкатуши. ...

Обичам твоите коси
нощем в тъмното когато
по вълните в техните къдри
зайчетата лунни бягат.
Обичам твоите ръце ...

Пораснала сред думи и куплети,
момиче със блещукащи очи.
Частица от огромните поети,
летяща със небесните звезди.
Родителите кръстили я Петя. ...

Животът си тече в обичайно русло -
от памтивек така е – още от Аврам.
За мизантропа скучен е, без лустро,
за други тук е рая на Ева и Адам.
С червен конец на възли и стръкове метличе – ...

Съжалявам, че пречупих крилата ти...
знам само, че ти пое цялата отрова,
раниха ме с думи, изстреляни куршумено,
за да не стигнат до сърцето и душата ми.
Сега се боря! И тъй сиротна съм без теб. ...

Сърцето трепва отново.
Душата за небитието копнее.
Всичко е една каша.
Вятърът говори с твоя глас.
Слънцето гали с твоята длан. ...

Все тревоги, тревожности.
А искаш ли да си с мене? Не искаш,
какво правиш тук? Все тревоги, възможен си,
по-възможен от мене и всички накуп.
Ти си смисъл, сладък смисъл, ...

Закъсняла тъга
Посветено на Армин Сантос
Живеехме в бяла къща кацнала на четири облечени с мрамор колони, заради ураганите и наводненията, с вита стълба-охлюв отстрани, типична за Хавана, по която едно време преди революцията се е качвала слугинята, за да не минава през главния вход. Между колоните ...