На малка спирка слизам
навсякъде е мрак, мъгла.
Без да искам дишам
усещам родната земя.
Нарамвам раницата стара ...

Жадно ли ти е?
Пий от мен!
Изпий ме цялата,
ако искаш...
Ако можеш... ...

На улица ,,Изгрев’’ № 59, в град Пловдив, живеят Крум и Надя Иванови.
Крум е млад, двадесет и пет годишен мъж, син на бивш военен началник и учителка по математика. Строгите изисквания на родителите му са изградили у него желязна дисциплина.
Майка му бе тази, която не му позволяваше да диша. Посмееш ...

Билки омайни
от нощните тайни
плахо надничат...
Вещици бродят
към извора ходят ...

Родено без да иска
сирачето
гумената чашка
до сърцето си
притиска. ...

На Еньовден -
небето се отваря,
разтварят се вълшебни звездни двери...
На Еньовден -
звездите проговарят - ...

БАБА МЕЦА- БИЛКАРКА
Автор: Генка Богданова
Будна ли си, мила рожбо?
Я не гледай тъй тревожно!
Баба ще те приласкае, ...

Разказвал ли съм ти за нея? Изгледаше толкова студена и прагматична, но вгледаше ли се в очите ѝ, той откриваше нови вселени.Невидими за околните. Никой не я познаваше така както той, не допускаше друг толкова близо до болките и страховете си, до надеждите и мечтите, до най-съкровените си и дълбоки ...

Когато искаш нещо силно, не се отказвай ти,
направи всичко възможно, а и невъзможното, дори.
Не се предавай – бори се! Бори!
Всеки сам определя границите си,
граници на възможности, на цели и мечти. ...

Всяка бръчка по лицето на мама
е следа от преживяна мълчаливо драма,
всеки косъм по главата ѝ побеляла,
е спомен от сълза, която тихо е проляла,
всяка сянка под нейните очи, ...

С моите две ръце
изгладих последната ти риза.
Последната риза на синьо рае.
Последната риза на синя надежда.
През редицата тънки черти ...

(на моя син)
Аз винаги ще бъда с теб,
където и да си!
На високото и страшното,
дори на дъното дълбоко. ...

Понякога ми липсва..
В какъв ли цвят са твоите завивки?
Обичам черно с лѝлаво и бяло.
В леглото - ти, с изящните извивки
и страст по съвършеното ти тяло.. ...

старата улица връща ме там
в онези времена на копнежи
ето чувам отново аз детския смях
и тъгата напира в очите ми
мой малък свят на мечти и надежди ...

В кичур мокър от дъха ти
се оплита моя. И пулсира...
Пределите се губят в мисълта ти,
плъзгат се по теб и те събират.
Гърдите ти се раждат в грях - ...

МОЯ – ТВОЙ
Тишина край мен звучи
и донася щастие в сълзи.
Твоя лик във мен блести
и напомня за нощта ни. ...

Разликата между
опитен
и опитомен
е едно 'ом'.

Колко красиви са очите ти,
бадемови и светли с цвят
на лешник! Ухаеш свежа на
морски бриз, аз знам, че за
всяка жена си има пиниз. ...

109. Тъгата е пълна, когато си лягаш, без да си изтрил сълзите на най-скъпия човек в живота си...
110. Ръцете на влюбените трябва да се докоснат едва тогава, когато сърцата им се съберат.
111. Пурпурните одежди на велможите всякогаш са по-красиви от накъсаните дрипи на колоните.
112. Невъзможната лю ...

За нова среща пак мечтая
с морето, нашето море!
Будните вълни играят
и чакам на брега - поредната
до мен да спре; ...

На майка ми
Чакаш със насълзени очи,
трепетно сърцето бие в мрака.
Далече е от тебе твоят син!
Далеч от роден дом, от родна стряха! ...

10
„Живее ми се!“ някой ще рече
И в близка кръчма ще се завтече.
Горкият! Та това е съществуване!
Животът в друго измерение тече. ...

Да стане някога голям поет
мечтал си бе Секиров Кирил,
но пък от музите не бе приет
и гилдията го отсвири.
И както знае се - добър оцет ...

В душата на розата диша
любовта,
в нея диша скръбта,
във неземно единство
там живеят два свята, ...

Рано Слънцето се скри -
зад леса се веч привежда
и през алени лъчи
срамежливо се оглежда.
Нежно вятърът ечи ...

Аз трябваше да знам, че ще боли.
Така е, щом изгубим нещо истинско.
За мене беше ти като морфин.
На сляпа се прествувах. Краят идваше.
И аз съм си виновна за това. ...

Сред руини на време и дилема
една виола замълча бездомно.
От дълбините на забрава скромно
тази форма на сонет ще взема.
Предизвикателство ли е огромно? ...

не
няма да ти нося кафе на сутринта
ще значи, че се будя за теб
и ще ме видиш рошава, гола, без грим
не ...

Едно детенце, както си играло,
малко зрънце съзряло.
Взело го нежно с ръчички,
както правят всички,
положило го в саксия ...

Един вълк отново към бездната ще проходи
и с луната тихичко ще поговори.
Болката в гърдите ще опита да зарови,
слабостта си ще опита с усмивка да залъже.
Никой болката му да не види, ...

В залеза ален,
в закъсняла сълза
споменът бърза,
подвиква след мен.
Разрошва косите вятърът бурен. ...

Тихо, тихо, тихо,
тайно идвай при мен,
да откриеш покоя си,
примирен и обновен...
Аз пазя тайните, ...

- Миличка бабо, ти ми кажи
небесните феи дали са добри?
- Звездичките златни са техни очи...
Нощем все ни блещукат, защото
светят ли те, огряват доброто! ...

Kогато никой друг до тебе няма,
и паднал си внезапно във калта,
разпънат в някаква житейска драма,
с ожулени до кокал колена.
Когато целият ти свят се сгромоляса, ...