Бе утро и ухаеха цветя
когато ти реши да си отидеш.
Не каза нищо. Тръгна си сама.
Даже не поиска да ме видиш.
Не спрях те и дали сгреших , не знам! ...

Нощ - в душата ми тъга,
навън блещукат хиляди неонови платна.
Черна дупка в бяла душа,
отново душата - сама...
Празни хора - празна душа, ...

АГНÈЦОВАТА
светлина ни... с благодат
поѝ и хрàни

Любовта ни е тъжно разпятие,
изначална обреченост носи…
Търсиш изход във мойте обятия –
и тревожна, задаваш въпроси…
Днес ме питаш: „Дълбоките рани ...

и
въшка!
кръшка

Смълчана пролет. Тиха е реката.
Живее в спомена за бивши дъждове.
Вървиш по нейното корито. Жаби крякат.
На завет се оттеглят ветрове.
Какво не ти достига, за да станеш ...

Железните обувки ...
Обух железните обувки и тръгнах да те търся,
тъй каза ми една старица, че трябва да ги скъсам.
И търсих те, а те тежаха, краката ме боляха,
зад девет планини в десета, а те все здрави бяха! ...

Стана Мечо от зарана и за работа се хвана.
Първо бира си отвори, работата му да спори.
После пък отскочи до мазето, да намери там мезето.
Кацата със зелето отвори, но набързо после я затвори.
Бъчвата с вино зърна и от него пет-шест чаши бързо сръбна. ...

> На празна маса с теб стоим,
>
> само с препълнени от болка чаши.
>
> За сетен път ще си мълчим, ...

НЕБЕСНО ВИНО
„В Памет на Учителя Ал Халладж. Един от моите Небесни Учители“
- Братко Ал Хаир! Най-накрая ти успя! Завърши едно от посланията на Живота си! Откровението на Душата - чудесна книга със стихове! Израз на вдъхновението от живота, на красотата от съществуването, на полета на духа, на истин ...

Хайку, пратено от Бога
Спокойно, момче.
Всичко ще бъде наред.
Продължи напред.

Думите... са тъй безсилни
да кажем днес, благодаря,
за грижите безчет неспирни,
за всички благородни вам дела.
За знанията, за труда ви, ...

В целувка с теб се сляхме в нощта,
под погледа на тази лампа силна,
светла сила – от нощта дар тя,
тази светлина е тъй обилна.
Целувка нощна след безкраен ден ...

Преглъщам буци с аналгин,
а времето отново плаче.
Разцъфна дивия Пелин,
празно е във мен обаче.
Преглъщам липсите на дни ...

Сянка се промъкна покрай мен,
в минутите на пурпурния залез,
безшумна тя се вгледа в космоса зелен,
изплел венец в отблясъка на приказни корали.
Поглъщах грейналия шеметен пейзаж, ...

Край има.
Винаги е имало.
За всекиго.
За всяко нещо.
Място. Време. Пространство. ...

Проникнаха стрели стремглави.
Сърцето ми във миг се вцепени.
И в малки дози от отрова обладано,
то в своята безумност се всели.
Когато се събудих проумях, ...

БЪЛГАРСКА МУ РАБОТА...
Р. Чакърова
По реда, в който бях си записала всичките точки,
вмъкнах малки парченца душа, оживяла по план...
Стенографът без мен протокола да пише започна, ...

Когато старостта с бледите си пръсти
настоятелно почуква по вратата,
отвори!
Отвори ѝ!
И с усмивка посрещни я! ...

Ресторантчето беше скътано в края на една тясна уличка. Над входа имаше знаме, от ония, шарените, които са ползвали рицарите. То самото приличаше на копие и някакъв герб беше изографисан върху дървено разширение преди острието – за авторитет.
Слязох по стълбите. Беше като зимник. По-добре, защото на ...

Не ме оставяй сам на пътя,
този път, трънлив и стръмен,
обеща ми заедно да изпъплим,
самичък съм тъй безпътен...
Ето виж, пак ще съмне, ...

Един сравнително добре облечен млад мъж събира фасовете, белеещи в полумрака пред вратата на счетоводния офис, покрай който минавам всяка сутрин и вечер.
Виждал съм и служителките. Няколко са.
Не помня лицата им, но винаги съм си мислил, виждайки ги да пушат на теракотените стъпала:
„Не им ли се наб ...

Ще съм щастлива в тиха незабрава,
в повей, целунал ми очите,
когато всяка дума беше ласкава жарава
и в блян по нея гаснеха сълзите.
Ще ослепея за тъгата, ...

Там, високо
Там, високо в планините,
покрити с бяла пелена.
Там, където се спускат реките,
преди да се превърнат в леденина. ...

10 / 03 /17
Почти дошла е пролетта,
напомняйки за есен.
Трамвайните релси събират дъжда
в тънки дълги локви. ...

Революцията ми...
Плета полета си
със цветовете,
в които го рисувам.
Татуирам си всеки ...

Погледни отново към тъмнината.
Виждаш ли ме? Поне насън. Аз съм там.
Чакам да ме извикаш пак към себе си,
а след това отново да ме захвърлиш.
Погледни без болка към тъмнината. ...

Дни се нижеха в огньове,
повей шепнеше мечтите,
а времето не спираше да гадае,
по течението се носеше.
Там, където край няма, ...

Голямата риба
Жаркият юнски ден вече прегаря и бавно започва да гасне. Слънцето се търкулва и приляга уморено зад хълма над бялата къщичка. Полъх на ветрец, като ефирна милувка, долита от гората. В падналата сянка градината сякаш въздъхва с благодарност. Белите маргарити, обрамчили калдъръмената път ...

Малко модерна класическа музика и много,много чувства...

Зората пристъпва с бавни и меки стъпки, и разпръсква мъглата на бели облачета. Слънцето протегна топлите си пръсти и докосна земята. Тя изведнъж засия като многоцветна дъга от росата по нея. Птиците, които досега гъргореха и отръкваха мокрите си пера изведнъж замлъкнаха.
И щом слънцето заплува в син ...

Недей да се влюбваш във мен
толкова заслепяващо, колкото
си готов да паднеш в моя плен,
неуспешно бягайки от болката.
Недей да се увличаш по мен, ...

Тази хубост синеока
що я пазиш, що я криеш?
Сякаш е море дълбоко -
дави ме, ще ме затрие.
А снагата ти - лозица - ...

Щом с натъпкан е търбух,
то лежи и вика: “грух“.
Мръсно е, с дебел корем,
угоява се добре
и носа в калта си вре, ...

По росните треви минаваш боса
и къпеш се под лунен водопад,
в косите пролетния мирис носиш,
а във очите - утринния хлад.
От самодивско изворче отпиваш, ...

Цени си недостатъците,
те са по-достатъчни
от всичко.
С теб изтръгвам
сърцето от корена. ...

Не питай, колко мога да търпя!
Не питай, мога ли да спя!
С болката си, как се справям
и мъката си, как удавям!
И към най-големия си враг, ...