Съдба
Изгрева посрещах със надежда,
залеза изпращах със тъга.
През деня живеех със копнежа,
нощите прекарвах в самота. ...

Слънцето не е от вчера.
То е нашият живот.
То е огнената сфера
от светла лава и от пот.
Лятото с гореща стъпка ...

Като стрелички в редичка,
изскачаха от шадравана,
кошер мънички пчелички,
пийнали по мъничко вода.
Жегата навън мореше ...

Лекето днес и утре се повтаря
и в ризница достойно те затваря,
лекето днес и утре те оцапва
и от дрехата не се премахва.
И търси то да бъде твоята емблема ...

Обичах те, момче, обичах те...
А ти не вярваше, защо ли и да вярваш.
Днес вече аз ти пиша стихове.
Тогава пък ти бил си твърдоглавец.
Днес мъж обичам, истински, не вярваш ли... ...

25
Разочарова ме един добър приятел,
защото беше на приятелството ни ползвател.
И си помислих: „По-добър ще си намеря,
а Бог ми каза: „Аз съм ти го пратил!“ ...

Съседе, чуй ме, зная, че пописваш,
и си човек интелигентен също.
Да ми помогнеш, брат, дали ще искаш,
да се избавя от кошмара вкъщи?
Че мойта кукувица - зла кокона, ...

Представям си как някъде в бъдещето ще вечерям с дъщеря ми (ако Бог така отреди). Няма да промълви и думичка, ще гледа само в чинията и бързо ще си отиде в стаята. Майчиният инстинкт ще ми подскаже, че и тя преживява същото, през което минават почти всички момичета на нейната възраст. Ще я прегърна, ...

Отвън навътре
Шум на листа... Говори ли ти нещо?
Слънчеви лъчи, галещи от ниско...
Вечерта добавя нови часове,
насред лято зимата зове. ...

Левски, Ботев и Раковски!
Даме! Кочо! Свобода!
Иде с четата Бенковски!
Тук – на българска земя!
Пушки светят! Шипка плаче! ...

С натежали крила, но с устрем в очите си
те гонят неуморно върха;
наричат го ад на амбициите
и пъкъл раздиращ сърца.
Но така ли изписват живота си ...

07.07.2017 г. Велин

Разхождам се и си мисля просто...
Как мога да запазя тази тайна...?!
И да се опитвам тъй упорито...
и тъпо да не си мисля за теб...?!
И вървейки, да си пея тихо "Уууу"... ...

Безсъници. Легенди за дъжда.
И жега без уюта на огнище.
Предчувствие за някаква среда,
в която не очаквам да се впиша.
И дишам пресекулки от възторг ...

Когато срещнем се отново двама,
ще бъда аз отдавна остарял,
ще ме потупаш тихичко по рамо,
ще се обърна с поглед онемял.
С треперещи ръце ще позагладя, ...

От миналото до сега...
Човек се бори за доброто!
Живее с мисълта,че тя е
най-доброто.
Човек устроен и така... ...

Целувката понякога е "Мразя те!",
понякога – "Изгарям от любов!",
понякога е сила на талази,
понякога отчаян, влюбен зов.
Целувката е ласка на душата, ...

Любов ли беше...
...или просто грешка!?
Когато те видях наперена,
а всъщност беше толкоз нежна.
Очите скрила зад тъмни очила, ...

Аз съм и вълкът, и агнецът!
Аз съм и мракът, и светлината.
На главата ми венецът от тръни е поставен
и под тежестта на кръста свой
вратата диря да отворя към изгубения рай. ...

СВЯТАТА КНИГА
е стих саморòден и
стих пътеводен

Казано директно, лично аз, до ден днешен, не съм се срещал с нито един човек, който да се смята за по-глупав от мен. А вие срещнахте ли човек, който да се смята за по-глупав от вас? Много ми е любопитно, не че ме интересува, защото и аз се смятам за по-умен от вас – точно така, както и вие се смятат ...

Защото в живота все е така –
чувстваш се ранéн дори от дъжда.
Душата ти нещо все я раздира,
сърцето ти нежно, някой го убива.
Ръце им протягаш – чупят ги все. ...

Ох, тази безчовечност – отново и отново, до кога?
Защо ли са измислени парите?
И могат ли щастливи да направят хората?
Не могат!
Нещастни стават. ...

Автор: Генка Богданова
Сега със тебе сме сами.
За никъде не бързаш ти.
За себе си сега и аз
отделям за почивка час. ...

Животът немил
е и клет, и недраг, но
ЛЮБОВ е все пак!...

Днес летя от радост във сърцето
случи се жена и мене да обича
тя откри във мен детето и момчето
аз обичам я, а тя пък ми се врича
Днес открих това, което прави всеки мъж щастлив ...

В началото на юли рано съмва. Дърветата са още спокойни, птичките не бързат да се будят, небето сивее, очертават се клонките, после листенцата, накрая жилките им... Рано излиза кучето на комшията. Пикае до дървото. Комшията пуши и пристъпя от крак на крак. И на него му се ходи до тоалетна и завижда ...

ЗЛАТНАТА РИБКА
/на Джелил Мехмед Джелил/
Аха, разбрах те що рече:
... ... ...
Вие двамата ...

Скрити в мрака, сълзите ти не чувам,
между ни избухват пространства тишина,
сърцето ми кърви и в празнота тъгува,
струни стържат фалш и самота.
Поглеждаш ме и нежно слънцето изгрява, ...

Мое изпълнение от преди няколко години на класическа китара.

Във огледалото се взирам....Никой!
Бе как така, нали съм тука?!...
От изненада само що не викнах...
Ядосан, по стъклото чуках....
Изплезих му се, но не реагира. ...

дълго ровене в старата къща…
търся нещо изгубено
в прашни касети и плочи
някаква музика, няколко ноти,
които тогава, преди толкова много години… ...

Дъждът почуква по стъклата,
надолу стича се, като сълзи,
това е мъката изгаряща душата,
че болката по таз земя пълзи.
Войни, жестокост и омраза, ...

Самотата плаши ме.
И знаейки, че ме очаква,
макар за ден, за два..
Не искам да присъства тя.
Не може ли живота по-често да събира, ...

Отварям аптека!
Лекувам души!
Рецептата проста
всяка болест руши.
В малки и големи опаковки ...

Като ситна роса. Като дъжд. Като буйна река...
Все различен ми идваш. И с всички лица си прекрасен.
Разпиляваш за миг напластената в мене тъга.
В календара ми личен всеки ден се превръща във празник.
И дори да не стигнем дълбокото на любовта, ...

Залезът се отразява във очите ти. Отиваш си от мене,
Няма как.
Очакват те и други задължения,
Очаква те във къщи тя.
Очаква ме и той приседнал под тополата на двора. ...

Нощта на шести юли беше прохладна. Юначният герой Момчил, бранителя на Родопите, стоеше загледан в месеца*. Той знаеше, че на следващия ден трябва да даде решително сражение на своя някогашен приятел Йоан VI Кантакузин. Героят до болка познаваше похватите на ромейски претендент за трона и очакваше д ...