Яви се в моите сънища
с устни алени от мека коприна.
С евкалиптови елмази вместо очи.
С поглед нежен като пролетен цвят,
способен небето на две да разцепи. ...

Юли пристигна със приказен цвят.
Слънцето плаче. Земята се пука.
Тежко се носи зловещ аромат.
Хора проклинат проклетата суша.
Птичките пеят задавено в хор. ...

Барабанѝ във стаята неделна вечер.
Дъждът навън е с вкус на теб.
Сънят е синкав мит. Луната разсъблече
мечти в уискито ми с лед.
Стрелките мъркат в такт. Сърцето дирижира – ...

На морето
Ти приличаш безумно на мен –
мълчаливо в просторите кротки,
ала литне ли вятър студен,
преобръщаш рибарските лодки. ...

I dream about you, sometimes.
It's nothing much.
A random conversation
or a simple touch.

Стоях между двата хълма. Хем ми се плачеше, хем... ох и аз не знам какво... Тука са нашите царе. Чувам стъпките на неспокойните им сенки. Вампирясали. Загдето над гробовете им се вдигат турски текета. А поганци славят чужд Бог върху честните им кости. Хайде оставете другите, само Калояна да е – стиг ...

ИМАХ
Аз имах за тебе безкрай от небе,
но ти не поиска да вземеш от нищо
и с глуха самотност в горещи ръце
опитах да паля семейно огнище. ...

Не плачи, сърце!? За туй, че някой решил е...
Да те омачка с много лъжи...
Не тъгувай, а продължи да вярваш в доброто.
И знай, един ден тя ще победи.
Не плачи... Усмихни се, виж живота, ...

Юли се катурна на каваци,
препусна с резки пируети.
Преметна двоен аксел от градушки,
развя опустошително вятър подивял.
Емоциите се размятат, пощурели, ...

Ще преминавам през дните захласната.
Ще се усмихвам на въпреки!
Ясно е, че животът не е само щастие.
А всеки нов ден е същинско чудо.
И няма нищо по-хубаво от това да си жив! ...

На модернизма в полигамността не вярвам,
не си представям да обичам всички по душа,
на мен ми стигаш ти – аз искам само тебе да обичам,
отказвам да обичам всички на света.
Не те ли заслужавам?! Аз не зная... ...

С усмивка пак те гледам,
а вътрешно кървя.
И не защото страдам,
а чувствам хладнина.
До вчера пламвах и горях, ...

Вървиш бавно през лятото на своето сърце. Светлините на града угасват и само жълтите светофари мигат като светулки, блуждаещи в мрака. Стъпките ти отекват между стените на спящите сгради. Разпалваш с устни последната цигара, която ти прави компания в тази нощна разходка и жадно вдишваш всяка мисъл, ...

Недей надежда ти да губиш!
Уви! Животът не е съвършен.
Дори и искрено да любиш,
накрая често си неоценен...
Недей на лошо да залагаш! ...

Без него ний не можем,
нека дълъг да е, дай Боже!
Нека доходите ни се увеличат,
нека бедните да не мълчат,
а да кажат: "И ние сме хора! ...

В стъклото
слънцето опира меч.
Прави го твърде топло за мен
и после го разрязва
на хиляда парчета... ...

В махалата празнично ухае
и се носи аромат на боб.
Миризмата силна се не трае,
залпово се вдига на възбог.
Бобът, с печени чушлета люти - ...

Облак раздърпан, полегнал на хълбок,
галеше върха на планината.
Толкова ниско прилегнал е възнак!
Рошеше листата на дървесата.
Вятърът дискретно шумолеше. ...

В трамвай
едно пиано свири.
Саке и вино
в среднощния хлад.
Лабиринт от хора ...

Вървях нанякъде –
към връх голям,
по урви, скатове
и без пътеки,
пълзях дори... но де го? ...

В една паралелна Вселена
се смея в момента до теб.
В нея те срещнах навреме
и всичко е... просто наред.
Прибирам се вечер в дома ни, ...

Аз съм татуиран интроверт,
притежавам няколко
тайни живота,
лъ̀жа с удоволствие
и мярка, ...

Романтик
Казват, бил съм романтик,
В този нов век, в който
всеки млад човек, за да се хареса, се прави на велик!
Да го видят, забележат, да се запознае, ...

Гладка кожа. Капки мед. Едно мохито.
Ръката ѝ разпалваше жарта
във друго тяло, за очите скрито,
потръпващо под плаща на нощта.
Топъл сок. Солени пръски. Мокър дъх. ...

Какви са духовните стремления на народа? Какви способности има публиката, за да намери това, от което се нуждае, за да задоволи духовните си потребности? Как ще бъде провокиран всеки от нас да забележи характерните черти на творбата, която бъде предложена на неговото внимание?
Творецът... А кой ще о ...

"Имай вяра" – ми каза.
И затръшна вратата.
Очите ти ме изгарят.
Колко още ще патя.
"Имай вяра" – ми каза. ...

Домът напуснах си отдавна
и съм в чужбина на гурбет.
Отмина младостта ми славна,
като забравен лош съвет.
Оставих аз жена във вкъщи ...

Кръстихме бебето Борислав. Използвах момента, когато бяхме насаме със Светла и сестра и, и ги попитах:
– Какво решихте за името?
Светла ме погледна:
– Казах ти, Александър.
Поклатих глава: ...

Има дни, в които търсиш
за нещо да се заядеш,
и по принцип си намираш,
с твоя откачен стремеж.
Има нощи, много тихи, ...

В ленивия и слънчев летен ден,
на покрива пак гълъби пладнуват...
Наслада са и радост са за мен,
и да ги гледаш, вярвайте, си струва!...
На сянка зад комина не печè ...

Все още чувам шепота ти нощем,
в мига между заспиване и сън,
а когато сутрин се събудя,
унесен още аз усещам
ръцете ти – ...

Задушава ме човешката злоба,
задушава ме лицемерието, неискреността,
която като плевел живее в гърдите на хората.
Унижава ме смесеният поглед на омраза и лъжа.
Искам хората да подредя така, че ...

Не питай мен защо те чакам.
Сезони преминават, равноденствия
и кръговратно Слънцето заменя се с Луна,
само сърцето ми без теб обезлюдява...,
като поломена камбана от круширал платноход. ...

Поискай, пак зови живота и бавно отвори очи.
Създай си своята природа, съзнанието пробуди.
Не бързай, тук бе спрял и сънищата си повика,
с мечтанието начертал вселена тъй велика.
Полека утро нека светне с усмивка обич поднеси, ...

Автор: Генка Богданова
Ако денят ти от скука сивее
и чувство красиво в душата не пее,
ако си мрачен и гневен, Човече,
и всички мечти си прогонил далече, ...