Това е той! Не иска да умре,
живее като звяр във всяка вена.
Когато съм човек, не ме зове.
Когато съм животно, ме променя.
Аз се срамувам от вълка във мен, ...

All Rights Reserved
Copyright: Lachezar Nikolov

Видях я първо на пазара тука -
край масите със пресен зеленчук.
И тъй се разговорихме за лука,
че после тръгнахме един до друг.
И много често срещах я в квартала, ...

Мария – хубавица и напета,
пред огледалото се гледа, суче.
Грим си слага, сменя тоалета,
глади, с устните червило суче.
Майка ѝ седи и наблюдава, ...

Омразата си своя ми предаде,
разби ми цялата вселена на парчета,
не знам защо ти беше тази суета
да ме убиеш виртуално, ти пък да останеш клета.
Омразата си пръскай я на друг, ...

Децата на Мали
На всички тях*
Тръгвам на път отново да търся
стария залез, изгрев, надежди.
По пътя стаявам плахо дъха си, ...

Аз съм оная вечна Мария,
(повече грешна и по-малко свята),
често съм камък на нечия шия
или под нечия шапка съм вятър.
Трудно се давам, трудно се лъжа. ...

Излезе баба на покупки сутринта,
а внучката сама в дома скучае.
Да готвят двете баба обеща,
ала къде все още се мотае?
Ще ù направи изненада. Ясно е. ...

Не сме си нужни
не ми трябваш
загуба си на време,
а аз исках...
исках теб ...

Къде отидоха героите!?
И моите, и твоите...
В какво превърнаха се те?
Нима във наши врагове?
Къде отидоха героите!? ...

Третото око на Бога,
в езерата рилски се е скрило.
Дори да си представя вече мога,
че Бог се е родил във Рила.
Създал света по образ и подобие, ...

Земята пъстроцветна е магия,
когато пролетта се прероди
в засмяна, дивно-хубава девойка,
усмихне се: „Здравейте, мили хора!“,
и почне пак без капчица умора, ...

Тъжна съм. Не знам защо.
А може и да знам... не зная...
Седя си върху земното кълбо,
загледана на някъде в безкрая.
Тъжна съм. Като светулка, ...

Влакови релси.
Ляво и дясно.
Без полутонове!
Минало – бъдеще.
Увиснали пръсти в далечен синхрон. ...

/ На Тихчо/
Всяка вечер снимката целувам
и прошепвам тихо, лека нощ.
Спи ми, рожбо, аз пък ще будувам
с мислите за теб, да спиш във кош. ...

Смъртта
Ти идваш – гостенка неканена сега,
заедно със своята сестра Съдба!
Ти стара си, грозна с коса в ръка,
дойде да вземеш човешката душа! ...

Не се научихме да сме добри,
не се научихме да бъдем хора,
интриги разни, всеки нещичко дели
и във гърба ти ще забие ножа.
Усмивки криви срещаш всеки ден, ...

"…Живот в музиката е красиво прекаран живот ."
Лучано Павароти
Музиката е в душата ми,
живея в чувствата и.
Тя е ударът на сърцето, ...

Приветстваме те, с кметския пост
и очакваме от тебе, тост!
Глътка въздух, щедро поеми
и душата свита, отпусни!
Гледай в бъдещето - смело, ...

Можеш и още. Можеш и още.
Докрай се раздай! Не щади ме!
Със думи ранявай! Без думи убий ме!
Смело давай! Не жали! Не жали ме!
Кураж не ти липсва. Желание също. ...

Уморен е вече пътникът пленен,
тъмната ръжда покрива бялото лице.
Самотен зов и писък наранен,
устемено хвърлен в небеса далечни.
В мрака се чернее заробено сърце ...

Обвива ме със черен плащ нощта,
луната плахо в тъмното изгрява,
изгубена в безумна самота,
танцувам по изстинала жарава.
Извива се под плача тих, зловещ ...

КАЖИ НА ГРОБАРЯ
Ще тръгна... Все пак ще си тръгна!
Краят е толкова близко!
Ти ще си толкова тъжна,
а утрото – толкова чисто! ...

Като феникси без препинателни,
минзухари – под път и над път.
Колко дълго летях на крилата ти?
Отеснял от любов е светът.
Обещай ми да върнеш сюжетите ...

"Съдбините на нациите вече не се решават на княжеските съвети, а в душите на тълпите."
Професията "българин" не е от най-предпочитаните напоследък. Бих казала дори никак. Това показват и всички статистики. Не просто няма нови кадри, а професионалните българи заменят професията с новата и по-добре пл ...

По ръба на душата,
там, където се ражда горчилката
и си тръгва надеждата,
днес е само неверие,
метастази от спомени, ...

Ти можеш ли да бъдеш светлината,
в нощите когато аз не спя?
Ти можеш ли да бъдеш тишината
и спокойствието в шумния ми свят?
Ти можеш, сигурен съм! Днес ела. ...

Рони се песен от небето,
отронена от сърцето.
Дъждовни капки от очите струят,
те са руини от дъждът.
Любовта се усмихва, ...

Дяволски, дяволски, Господи, го обикнах,
чак до седмия кръг на ада.
И, когато каза, че ще ме накара да спя на прага му, замълчах.
За малко да му повярвам и
без малко от себе си да се откажа. ...

Стъпките застигат тишината,
спускат се и ръфат като кучета.
Стъпките на спомена. Миражът
е безплътен като дъх без случване.
Но във теб кънти звукът на страшното, ...

Оплодителят на нацията смръщи вежди и вдигна дебел пръст към небето. Изговори:
– От днес всеки, който е в нужда, ще получава безплатна процедура ин витро! Казах!
Бурно бе. Тържествено. Размножително. Шампанско се лееше като асфалт из радостната бездетна държава, в която до този момент се раждаше сам ...

БАБА ДАНА НА ТАВАНА 4
Генка Богданова
Ядна, нервна, баба Дана
тропа, хлопа на тавана,
рови в куфари, панери, ...