Ще дойде моят ден -
светъл лъч ще ме озари
и ще чезне мрак студен -
за сетен път ще ме огреят зори.
И пурпурният изгрев във простора ...

108/Щом ни подгониха от село,
затърсих правия си път,
вървях по пътищата смело
и чаках да ме изведат!
И щом като се дипломирах, ...

Не е планина а снежно,
е отгоре неизбежно.
Много върхове покрива
и от вятър се развива.
Като листи във гората, ...

Нежност...
лежим със теб блажени на брега
телата си преплели с тиха нежност
на мойта гръд положил си глава
обгръщат те ръцете ми за вечност ...

Чуваш ли как сърцето бие
в любoвен ритъм нежна песен композира,
с целувки болката от бившите ще отмие
за ново начало, за обич красива..
Чуваш ли как сърцето бие ...

Безмълвна съм, но моля те ела!
Аз три пъти на ум ще те изричам.
Товарът ми е цялата земя,
а в този миг съм малкото момиче –
безсилно и уплашено в калта, ...

> Те стигнаха при канала. Той беше дълъг, прав, прохладен и в неговата влажна повърхност се отразяваше нощта.
>
> — Винаги съм искал да видя марсианци — каза Майкъл. — Къде са те, татко? Нали обеща…
>
> — Ето ги — отвърна бащата. Той вдигна Майкъл на рамото си и посочи право надолу. ...

Прошка
И днес е Прошка.
В мислите си с теб съм.
От чакане съм станал суеверен.
Объркан съм във тъмното. Къде си? ...

билков аромат
вдишват ноздрите
бяла пара близва
лицето
жената в бяло - ...

Душата ми изригва като вулкан
и нищо не може да я спре.
Нежност като гореща лава се разлива,
не иска никого да пощади.
Този неугасващ огън тъй гори. ...

Не плаче дъждът, но вали.
Рани лекуват с него цветята.
Със струи дъждовни - игли
шие радостен изгрев дъгата.
Сега е тъй мрачен денят, ...

И аз нали човек съм се родил
енергичен и върша много неща.
Сигурно пред вас съм сгрешил
простете ми и аз ще ви простя.
Прошката е като да пишеш стих ...

Сутрин изгрява,
а вечер залязва и
(.................) се казва!

Всяка сутрин тръгва на разходка
в езерото малка, жълта лодка.
Движи се бързо, но вместо гребла,
нашата лодка използва крака.
Що е то?

Пръсти няма, но сочи посоката вярна,
на дълъг път като тръгнеш ти трябва.
Не се губи, дори в пълен мрак,
верен помощник на всеки моряк.
Що е то?

На Л.Л.
Мечтите се сбъдват –
Хората казват.
Но дали е така?
Нека ти разкажа ...

Не е таралеж, но е бодлива.
Може да е права, може да е крива.
Ухо има, но с него не чува,
ако падне на земята, всеки се обува.
Що е то?

Събира облаци небето,
в поройна лудост е себето.
Мислите – лодки погълнати,
с капки от страсти препълнени.
Дяволът дупчи плодът, ...

Генка Богданова
Събота е. Баба Дана
да почисти се захвана.
Обу старите пантофи,
взе метла, парцали, кофи ...

Страничен поглед. Миг, отвъд страстта.
И той като колите профучава
край притчата за старото дърво,
което пита: "Колко още ми остава?".
А в клоните му- седнала мъгла ...

Самотен щъркел крачи из ливадите,
замислено със клюна си потраква.
Показват връхчета тревите - младите,
земята, будна, пролетта очаква...
И тя ще дойде – слънчева и прелестна, ...

Тридесет крачки до Америка
Четири след обед декемврийско време. Здрачът вече захлупва селото. Бай Денчо облича шубата, нахлупва шапката със свалени наушници и тръгва на поредната си разходка из селото.
Та той по цял ден е в къщи. Не че няма домашни работи, които да свърши. В селска къща и селски дво ...

Кино
Празен киносалон,
изтъркана прожекция
филмова лента,
изхабена в аванс. ...

Нас емигрантите много ни бива в равносметките. Българинът като стъпи на чужда земя, без значение за какъв бохем или епикуреец се е мислил или минавал пред съгражданите си, започва да цепи на две и пфенига и пенито, а пък всемогъщият цент направо го прави на микроелементи. В главата му превключва няк ...

На Емо
Ти не си в тая пръст,
(аз отдавна го зная)
ни под камък, под кръст,
не си даже и в Рая. ...

Запитвали ли сте се как сте стигнали до летенето?
Мога да ви разкажа за себе си.
Някъде 91-ва на мен летенето ми се върти в главата. Една моя приятелка имаше гадже парапланерист. Колко планове кроях да се запозная с него. Но може би ме е било и страх, защото когато след 6 месеца разбрах, че си е счу ...

Денят си отива безличен –
самотен пътник в чужда съдба,
само един спомен наднича,
в " Кафенето на вечерта".
Поръчвам куплет баладичен – ...

- Защо плачеш, приятелю,
защо не спреш суровите сълзи?
Какво те боли, почернил си хубавите си очи?
- Искам спокойствие, приятелю!
Тежи ми тази нощ неспокойна, ...

Под покрива имаше една ниска и тясна ниша – винаги тъмна, влажна и задушна, дори през зимата. Там живееше, ако може да се каже така. Не му трябваше светлина, а помещението се проветряваше самò: през малките цепнатини на гредите влизаха и снопове задимена виделина, и кислород. Имаше нужда от много ки ...

Дори да няма за какво да ти прощавам,
аз пак простила бих ти всичко... на мига.
Сърце на обич безрезервно посвещавам.
Напред поглеждам... със пречистена душа.
Ако със нещо аз пред тебе съм сгрешила, ...

Претъпкани мисли
горчиви, измислени,
отчаяни, изморени,
от цигари задимени,
от алкохол опиянени. ...

Тя червена е, с крилца.
С черни, черни петънца.
Има още шест крачета,
а пък само две очета!
По листата тя се движи, ...

Тишината тупти във ушите ми,
уморени се взират въздишките,
пак сълзите предават очите ми
и се вплитат на болката в нишките.
Топли бисери с мен си игарят, ...

ПРОСТО КАЗАНО
Любовта не е грях –
първороден или догматичен,
а е капчица смях,
стреснал мнимо благоприличие. ...

Рояци от хора – не им нарисувах лица
и никой сред тях не потърсих.
Минават край мене – ненужна мълва,
и няма какво да разтърсят.
Навярно защото съм облак – далеко стоя ...