В началото на юли рано съмва. Дърветата са още спокойни, птичките не бързат да се будят, небето сивее, очертават се клонките, после листенцата, накрая жилките им... Рано излиза кучето на комшията. Пикае до дървото. Комшията пуши и пристъпя от крак на крак. И на него му се ходи до тоалетна и завижда ...

ЗЛАТНАТА РИБКА
/на Джелил Мехмед Джелил/
Аха, разбрах те що рече:
... ... ...
Вие двамата ...

Скрити в мрака, сълзите ти не чувам,
между ни избухват пространства тишина,
сърцето ми кърви и в празнота тъгува,
струни стържат фалш и самота.
Поглеждаш ме и нежно слънцето изгрява, ...

Мое изпълнение от преди няколко години на класическа китара.

Във огледалото се взирам....Никой!
Бе как така, нали съм тука?!...
От изненада само що не викнах...
Ядосан, по стъклото чуках....
Изплезих му се, но не реагира. ...

дълго ровене в старата къща…
търся нещо изгубено
в прашни касети и плочи
някаква музика, няколко ноти,
които тогава, преди толкова много години… ...

Дъждът почуква по стъклата,
надолу стича се, като сълзи,
това е мъката изгаряща душата,
че болката по таз земя пълзи.
Войни, жестокост и омраза, ...

Самотата плаши ме.
И знаейки, че ме очаква,
макар за ден, за два..
Не искам да присъства тя.
Не може ли живота по-често да събира, ...

Отварям аптека!
Лекувам души!
Рецептата проста
всяка болест руши.
В малки и големи опаковки ...

Като ситна роса. Като дъжд. Като буйна река...
Все различен ми идваш. И с всички лица си прекрасен.
Разпиляваш за миг напластената в мене тъга.
В календара ми личен всеки ден се превръща във празник.
И дори да не стигнем дълбокото на любовта, ...

Залезът се отразява във очите ти. Отиваш си от мене,
Няма как.
Очакват те и други задължения,
Очаква те във къщи тя.
Очаква ме и той приседнал под тополата на двора. ...

Нощта на шести юли беше прохладна. Юначният герой Момчил, бранителя на Родопите, стоеше загледан в месеца*. Той знаеше, че на следващия ден трябва да даде решително сражение на своя някогашен приятел Йоан VI Кантакузин. Героят до болка познаваше похватите на ромейски претендент за трона и очакваше д ...

Образец на възпитание
Станимир Ветков е много специален мъж. Като изваден от филм за едновремешните аристократи, които дори и да пръднат, го правят с финес и го докарват в съответната подходяща октава. На тези обноски го учеше от най-ранна възраст майка му Поликсена, която считаше доброто възпитание ...

Обет
И тази нощ във моя сън дойде
така далечна, толкова желана
и само в сънищата ми мечтана
ти остани със мен за миг поне! ...

За Първенците
Не може да ме заблудите,
народа ни за вас е чужд!
За него сметка не държите,
А негови чеда сте, ш! ...

Цялото в слух
и очакване.
Мамено с години.
Ето го, изпомачкано!
Не му трябват години в ...

Ех! Пак ми говориш, размахваш ми пръст
и хвърляш ми пепел в очите!
Душата ти не е според моя ръст
и гледат страхливо очите.
Противно на всякаква логика - викаш! ...

Повика ме брат ми, повика ме вече.
Душата ми гола роди се пред всички,
без плът, без окови, без рамки, без сглобки.
Повика ме брат ми, повика ме вече.
Гласът му отекна в здрача, смирен ...

Добър вечер,
Може ли със теб да поговорим
Ей така, за нечутото, за неизреченото, за премълчаното и за цветята
Добър вечер, имаш ли минутка
Искам само да те питам, за усмивката, за погледа, за трепета и времето ...

Ревнувам те от себе си дори.
Ревнувам те ужасно, твърде много.
Прости, че туй сърце за теб гори!
Прости, че даже миг без теб не мога!
Ревнувам те от всичко на земята – ...

Нощта е тъмна.
Навсякъде окъпано е в мрак.
От мрака лъха струя нежност.
Тъй ласкава и мека е и тъмната трева.
И тъмните кори на дървесата, пропити с топлина ...

– Мама и тати ти купиха братче ли, слънчице? Кака ли си вече, ох, на леля червените бузки. Дай леля да ги щипне...
Дари изгледа лошо сестрата, която посегна да я ощипе и се сгуши в Борил. Жената се обърна към нас с него:
– Много се радвам като видя млади баба и дядо. То сега каква е тая работа, на п ...

Младостта
е безсмъртие.

Политици... Фанатици... Астматици... Логоретици...
Какво ли по-добре описва тези хора?
Говоря с презрение, скрепено с отвращение,
за тези, които убиха България.
Подпалиха надеждите за светлото ни утро! ...

От мига, във който те зърнах с очи,
без дъх ме остави, дълги нощи и дни
и сега след толкова години,
чувствата към теб не са се променили,
аз за теб копнея, ...

Искам да ми е зелено
във ума и във очите.
Чувствата опитомени
споделени да отлитат.
Искам да не помня болка. ...

22
Днес много народ нещо пише и пише –
сиреч, много народ по любови въздиша,
та се питам не съм ли просто част от модела,
който сякаш тръби: „Пиша както си дишам“? ...

Струва ми се, че е приказка...
почти невъзможна за вярване...
но вярата ми е по - силна
и несломима от всякога...
Всичко е толкова реално... ...

Сърцето ми от горест гореше,
от очите ми капеше жал.
В ъгъла на тъмната стая,
мрежички светлина се крадяха.
Потъваха в черния мрак ...

Тупа, лупа... Сняг вали,
побеляха мойте коси!?
Тупа, лупа и брада,
стана цяла бяла тя.
Тупа, лупа и беда... ...

Изненадай ме,
бъди
неразумен
и над моя
разум ...

Прошка от отвъдното
Лятната жега така бе стиснала с горещите си пръсти малкото село Чолаковци, че сякаш се опитваше да го задуши в адския си пек. Всичко живо се беше скрило на сянка, над къщите бе увиснала дълбока тишина, дори пред кафенето на центъра липсваше обичайното суетене. Тук всички лета бях ...

Навън в снежно време
крачи той безморно.
И няма време той да дреме,
трябва да се труди неуморно.
Старецът с беззъбата усмивка, ...

ПЛЕСНИЦА ЗА ПЛЕСНИЦА
(приказка от Сава Попов)
Хитър Петър вървял по улицата. Един турчин-нехранимайко го настигнал и му зашлевил плесница. Петър се обърнал.
— Прощавай, Петре! — рекъл побойникът.
— А-а-а, удари ме пък после — „прощавай!“ — възнегодувал Хитър Петър. ...

Разрухата
започва с влюбването.