Днес
Какво и днес ми трябва още?
Утрин – пак да ме посреща,
а през прозореца отворен,
слънцето да ме поглежда. ...

Сбогом моя любов - ненагледна
дала ми такива големи криле
с тях света да обърна и седна
примирен, че не искаш да бъда до тебе
Сбогом моя любов - разноцветна ...

Топла, идва нощта,
запленена от спомени,
пак заспивам сама,
със сълзи неотронени,
и потапям лице, ...

Днес дъждове проплакаха,
стари рани докоснаха.
Локви пълни с тъги,
от изминали дъги.
Дъждове проплакаха, ...

Демокрацията в Турция умира,
никой не може да го спира.
Ердоган на Аллах да благодари,
че народът ще го боготвори.
В стремеж към абсолютна власт ...

Нека
всеки пребивава
и пребъдва в Божията
обич и благословия
и ...

Да си истински
това не се променя.
Така се раждаш
и остава до живот.
Човек с човек се заменя ...

Нощта е като плюшена завивка
прегърнала заспалата земя.
Месецът със дяволска усмивка
плува сред звезди и тишина.
Лек ветрец се гони из гората ...

Беше на възрастта на баща ѝ и тя постоянно повтаряше, че не може да изпита физическо влечение към него. Сложил тъмните си очила, той й напомняше на Адриано Челентано - един от любимите ѝ певци, с неговата знаменита песен "Confessa". Тази мисъл бе проникнала като змия в подсъзнанието ѝ и пося там тай ...

Долавяш ли плача на душата ми?
Сякаш клавишите на тъжно пиано,
Играят из мрачните нощи.
Усещаш ли дъха ми още?
Изплашен, затаен от сълзите. ...

Езерото от неговият извор
напред и назад се разхожда,
а ехото в ухото се крие
и иска да се превърне в море.
Същото се случва и с живота, ...

Гледай! Деловите хора
клоунада разиграват...
Гълтат саби без умора
и развличат ни за слава!
Лъвове и мечки стръвно ...

Ако можех да събера
всяка една прашинка щастие на земята и отвъд
Във всеки следващ живот и във този
Изворна вода във шепи да ти поднеса
Ако можех, света ще обиколя, ...

Не знаеш ли – така се влиза в ада:
с червените криле на раменете;
с изострените нокти, безпощадно
на темето ти впити; с огън, вплетен
в косите ти на плитка, невидяла ...

саможертвата
на АГНÈЦА нека ни
стòри човеци

Колко тежи онази самотна сълза,
спотаена във крайчеца на окото,
която неволно се спуска в нощта,
разкривайки всичко каквото
е събрано в сърцето ранено? ...

Тази нощ...
от искрица малка
ще запаля тишината.
Тази нощ...
на гости съм решила ...

той трябваше да е като стена
от тия дето покривите носят
и с нищо цветно не блестят
но крият отговора от въпроса
... ...

2
Събудих се от познатото усещане че съм смачкана, извих се, и
избутах раменете си назад. Лиaм леко премести тялото си от мен.
Беше ме прегърнал в гръб и дишаше дълбоко в тила ми. Тежката му
ръка беше преметната през гърдите ми, и държеше здраво ръцете ...

>

Зелени надежди и сини мечти –
неделна импресия с вятър.
Съвсем високосно животът лети
и всеки човек е приятел.
Небето е близо и нежно вали ...

Аз се родих, бидейки поезия,
защото съм от сърцето създадена.
Баща ми е голям поет на ухания
майка ми е приказна чистота, изживяна.
Кърмят ме с чувства и вдъхновение. ...

На края на живота продължавам
да търся те във всяка точно тебе
и няма никога да съжалявам,
че те обичам, а ти пък мене - не
На края на живота осъзнавам, ...

Напъхал дулото на пушката в своята уста
и крещи на ум "стреляй към мъчителя" !
И изведнъж светът застива онемял
и само с глава му кима.
Преизподнята отвори се пред него ...

Забелязах, че съседката
тънко ме оглежда...
лигите ѝ капеха...
обзета от надежда...
Прибрах се в къщи... ...

Дима – руски молодец,
с баба си е на море.
Той година има, две,
сам на плажа си топурка
и на слънце се пече. ...

Не те забравих, Господи, не съм..
И нищо, че не лазя на колене,
молитвата е моя буден сън,
обичам те дълбоко, Ти си в мене.
Не те забравих, Господи, не съм... ...

Живея с белезите
по коленете
и нося товар
на чужда карма
защото мама ми даде ...

Весели пуканки с комерсиални и с церебрални смущения.
(Откровенията на Пинокио Лентяйков по прякор Горския)
Част 9
Влизам при нея.
Сядам на диванчето. ...

Лято е, снегът вали и трупа се,
избутаха се слънчевите зимни дни...
Вали! И летните шейни са канени,
алени, зелени, шарени...
Великденска елха засвети в мрака, ...

Вълните бавно се поклащат,
говорят сякаш с пясъка.
Неща от векове, които знаят,
но пак се слушат и разказват.
Един самотен гларус едва-едва ...

Един живот
На Иван Димитров(ДЪРВОРЕЗБАРЯ)
От Евгения Георгиева(Svidna)
Роди се в черна немотия, едно от осемте деца,
и тази пуста беднотия, за всяко беше обеца. ...