Мисли много превъртях, но ума си аз не спрях,
борих се със всичко, борих се със страх.
Спънки много претърпях, но не се отказах,
трудно беше ми, но упорствах аз.
Баири стръмни преодолях, пътеки дълги извървях, ...

F.R.I.E.N.D.S.
Приятелите винаги разбират,
усещат със душата и сърцето.
Намират начин, не причина.
Приятелите винаги са с тебе... ...

Само моя
С ръце ще вадя въглени от огън,
от всичко свято ще се отрека
и ще забравя Дявола и Бога,
ще стана роб на своята съдба! ...

каквото е
за бебето
кърмата
стихът това
да бъде за ...

Вдъхновението – искрата, която събужда у нас въодушевление, настроение, ентусиазъм, творчески или духовен подем. То е колелото, което поддържа човешкия живот и се върти непрестанно. Вдъхновителите – неугасимите огнени пламъци, туптящи на едно със сърцата ни. Те са ключът, който отключва необузданите ...

В своя знаменит роман "Лунен прах", в който действието се развива на Луната, великият фантаст - сър Артър Кларк, още с встъпителните си редове, описва апокалиптичната картина на праха, покрил Лунната повърхност:
"Но за всички Морето на жаждата беше новост. Зад прозорците на „Селена“ неговата сива, п ...

До този ден и този час в безмълвие живях,
без радост и уморен от чуждите неволи бях.
Вредом търсих смисъл и в лоши роли бях,
от себе си различен – за себе си копнях.
Но срещнах теб и ти ми даде нова вяра, ...

Та-та-та-та-та, болка, та-та-та-та-та, болка,
в душата ми има само болка, горчива тъга.
Сякаш сълза след сълза, трупат се те, спомени – горчиви,
мъчни, непоносими, напоени с отрова игли в плътта.
Та-та-та-та-та, любов, та-та-та-та-та, любов, ...

Хвърлям всичките си сънища
в киселата пепел
на нашето нещастно минало.
Повръщам въжетата,
с които пазеше душата ми ...

ЛЮБОВ
Ако нявга мога да избирам
Как да си отиде Любовта
Дори от болка да умирам
Внезапно искам да се разделя ...

Мисля си днес в този слънчев ден,
какви ли чувства се таят в мен.
Щастие улових току-що в душата моя
и искам да дам и на душата твоя.
Но няма да е правилно така, знам... ...

Защо сълзите ми се стичат,
а сърцето ми зъзне във лед?
Защо е чуден слънчев ден,
а в мен е мрак и вятър?
Защо и дума не отронвам, ...

Пред Портите Господни
Попитали един, а той казал:
– За мен живота е ядене,пиене и жени.
Друг казал:
– За мен живота е разходки. ...

В памет на сестра ми
Защо я предаде, живот?
Бе влюбена в теб до полуда.
Тя носеше тежък хомот,
но беше за нея ти чудо. ...

На Емо
Препълнена съм с лято. И с тъга.
На морско дъно амфора съм. Стена.
Далеч пред мен е някъде брега,
а хоризонтът е безкръвна вена. ...

– Хей. Спиш ли? Имам добри новини.
Отворих бавно очи и я видях надвесена над мен. Лицето ѝ грееше озарено от огромна усмивка.
– Мъртъв ли съм? Това ли са добрите новини? – отвърнах аз.
– Не глупчо. Разбира се, че не си мъртъв. – тя се засмя с коприненият си глас.
– Тогава ме събуди, когато умра. – о ...

ДУША
Чели ли сте някога душа,
написана, описана със думи,
гравирана в спомени руша,
стени, които всяка нощ издигам. ...

Не ми прощавай любовта към теб.
Остави да я изстрадам както мога.
Не се обръщай. Тръгвай си. Късмет!
Не ме ли чу? Отивай си... за Бога.
Вратата е затворена. Прости. ...

Живяла някога в едно царство-господарство чудно красива принцеса. Тя била толкова хубава, че дори красотата се чувствала засрамена в нейно присъствие. Слънцето изгрявало и залязвало заради нея, луната лунеела с цялата си сила в нейна чест, а реките били готови да потекат наобратно, стига принцесата ...

Все се опитвам да напиша
стиха – да те накарам да се
почувстваш обичана и щастлива!...
И все започвам така – рима
след рима, пиша за любовта! ...

Какво ще помниш ти, дете,
от пропиляното си детство?
Едва ли знаеш как расте
с годините ти твойто бедство.
Че мама с тате са в развод ...

РАВЕНСТВО няма
ли, няма и БРАТСТВО, и
неСВОБОДА е...

Запей ми за обич, прелитащо птиче!
За топлите нощи и хладния мрак...
Запей ми за тъжното младо момиче,
което замина с най-късния влак.
Навярно младеж без сърце е оставил ...

Взирам се в небето и разсъждавам върху всички тези вселенски теми, които останалите хора или презират, или просто отбягват по неведоми и необясними в моите очи причини. У мен се заражда въпроса кой всъщност е лудият? Дали това съм аз, двадесет годишния младеж, когото всички оприличават на шестнадесе ...

Можеш ли...
Можеш ли да дишаш?
Можеш ли да се усмихнеш,
но не насила... ей така, някак истински?
Можеш ли да обичаш, ...

Лятото настъпва бодро,
с плам на юноша надраства Пролетта.
От красотата си безкрайно гордо,
опиянено е от младостта.
В мощна буря живеца излива. ...

Ожарило се е Слънце! Прежуря!
Всичко малее в мараня!
Жадуваме капчица свежест
и молим се на дъжда:
– Не ни отминавай! ...

Понякога тя идва странно
от рукналия нейде дъжд,
запалена с искра, внезапно,
в очите на случаен мъж.
Припламва огън, лумва клада, ...

Кара ми се колело!
... може да е без спирачки!
... скача ми се в купа слама!
... Ха дано не види Мама
.. .ходи ми се по въже, ...

I am here, please embrace me!
And bring back life before!
This pain and grief... they break me.
I can't take them anymore.
We are born in a disaster time – ...

Майко,
дай ми тишина, сигурност и вяра.
Бъди до мен,
усмихни се,
не плачи. Твоят син е тук и тъжи. ...

БУКОВ ДОЛ
Тъжни са нашите разкази, защото идват издълбоко, от душите ни. Те дишат и живеят от нашите въздишки, от нашите най-съкровени спомени. Стоплят ни далеч от роден край. Дават ни сили да продължим напред. Ние знаем, че там винаги има едно място, една частица от космоса и неспирно вървим към не ...

> ∞
>
>
>
> ...

Сякаш липсата вече отмина,
сякаш спомена вече го няма
и на двамата не ще ни отива
връзка след наша раздяла.
Сякаш липса не ще се завърне, ...

Помниш ли денят, нашият ден,
като два гълъба летяхме,
красотата ни следваше в мига,
бяхме плахо щастливи.
Но щастието е много красиво, ...