Приготвила съм ти нещо –
мои стихове – само за тебе.
Купих тефтерче красиво,
в което да събера себе си.
Стои вече месеци ...

Родих се в мътните години на турското робство – непрогледно време, белязано с горчивия вкус на страданието. Проплаках на окървавена земя, пазеща непреходния спомен за загиналите си синове. Вдишах въздух, наситен с писъците на деца и жени. Писъци, които отекват като камбанен звън в съзнанието ми до д ...

Вечер е и теб те няма,
оставяш сърцето ми
като отворена жива рана.
Ти си там, а аз съм тук
с някой друг, ...

– Виж ни, бабо.
Взрях се в телефона. Боже, тоя човек беше луд.
– Ако изстине ще те убия, Бориле.
– То е 20 градуса, как ще изстине. И е облечен. Екипчето е върху дрехите.
– Къде е Светла? ...

Ти си тръгна, а аз те обичах,
като малко дете козунак.
като хлапе с хвърчилото тичах,
Като кораб към родния бряг.
Ти си тръгна, но нещо остана, ...

Стъпвам с несигурни стъпки...
Но назад не искам да се връщам...
И пролазват ме хладни тръпки...
С топлината ти нежна се загръщам...
Към теб аз ще продължавам... ...

11.07.2017 г. Велин

Самотна лодка спомените гони...
И вятърът безкрил, се беше някъде покрил.
А слънцето, то някак сърдито... Гонеше
човека, посмял да търси прохлада в самотата.
Сълзите тъжни навяваха поквара... ...

Гиганстското огнено кълбо се бе издигнало високо във небето, и грееше безжалостно. Нагорещеният пясък изгаряше стъпалата на лутащият се в пустинята Слиман. В начало то на пътя той броеше всяка секунда, но скоро разбра,че няма смисъл. Той се беше превърнал в пленник на безвремието. Вдигна поглед наго ...

Все още сърце едно бие само в нощта,
все още дъха ѝ гори го, както догаря свещта!
Все още тя за него е една – неговата кралица,
Все още той движи се по ръба – нейният крал.
Трудно сърцето приема, че дошъл е деня, ...

Тишината е спряла край мен.
Всички мисли са на обратно.
Леко развилнял се ме шепне
омагьосано вентилаторът...
Разпилени мъниста живеем ...

КАЛЕЙДОСКОП
Късен напън. Рев. Живот.
От недрата – жаден плод.
Обич. Знаме и съдба.
Изгрев. Ветрове. Платна. ...

Преходно е всичко и най-вече ние,
като в тайфун завихрени от кръговрат,
за кратко тук сме и като в магия,
през шепите ни времето изтича, безвъзвратно.
Константа уж е, а сякаш на инат, ...

Тонка излезе от родилното, носейки малкия Асен, но не искаше да вдигне поглед от земята. Очите ѝ, като приковани следяха тротоара с неговите сиви плочи.
Някой извика името ѝ, но тя продължи да върви в унес, без да схване посока и глас. Този някой се оказаха двама-впрочем, беше семейството​...
Любка ...

Ако ми подариш орхидея,
ще я убия.
Ако ми подариш любов,
ще я съсипя.
Ако ми подариш смърт, ...

Ще дойде време, ще простим
на Любовта детинските капризи.
Наздравица ще вдигнем, ще заспим
в прегръдката на закъсняла близост...
Ще дойде време, сигурно ще спрем, ...

Имал ли си една мечта,
която мислиш, че е
невъзможна тя.
Не само, защото е трудна,
а и всички да ти казват – тя не струва. ...

На първа среща ти съзрях лицето,
то беше първото, което
загледах. Нещо трепна в мен
и бях от поглед озарен.
Погледнах след това в очите. ...

Обичам да се смея, обичам да се радвам
на деня светъл, на живота тъй прекрасен.
Не спирам и за миг да вярвам
че тъй ще бъде и на пролет, зима и на есен.
Морския бриз щом по тялото усещам ...

Нощта куплети композира.
Невидим полъх в мен прозира.
Изпъквам в пясъчната стая,
броя на пръсти ,без да зная,
как стар часовник ме отброява, ...

Ти ела!
Ти ела, любов, вън не стой на прага,
седни до мен, тук е празен стола
и в стаята студее самота. Чакам те!
От обич ти ела! Няма с теб да споря! ...

Скрита под тревата
е светулката
на нашата душа.
Пее,
свири ...

Нали така ми казваш вече да си тръгна –
с това бездумие, като полуплесница,
не вярвам, и не искам...
все се прокрадвам
през ехото на тишината да се върна, ...

Необуздано
Докосвай ме с нежност,
гали ме с очи,
разливай по мен сок
от топли, искрящи, прозрачни сълзи. ...

Във входа две трети от апартаментите бяха необитаеми. И като че ли всеки месец по един прозорец угасваше.
Имаше двама, които можеха да дадат обяснение. Все се мъкнеха заедно и човек би помислил, че между тях е имало нещо навремето. Нещо хубаво. Стояха с часове на пейката пред входа и хранеха гълъби, ...

Автор: Генка Богданова
В началото на месец февруари
се срещнаха съперниците стари –
богът Бакхус с бога Купидон,
без поздрав мил, или поклон. ...

Животът ми е минал през много трудности и тъга. Още от малък съм преживявал тъга и много малко щастие. Едва на 16 години, мечтая за добър живот и добри приятели. Живота на дете преминал през трудности и раздели. За мене детството е свършило вече откакто постъпих в първия си дом за деца. Раздялата с ...

Първа глава
Горска симфония
Всичко започна в един малък безименен град, скрит в гората високо в планината. Град, който на пръв поглед изглеждаше като всяко друго малко и забравено градче по онова време, през 1990 година. Все пак това място бе различно, беше толкова очевидно, че ако и за пет минути н ...

Разперих крилете
от огън негаснещ
и с тях се понесох
напред.
Разсичах небето, ...

Ако джобът ти е празен –
стани политик, а не газен!
За лидерите България е рай
и туй, уви, просто няма край...
Затуй алчният се стреми към нея, ...

Две очи ми бяха клада,
вещицата в мен предадох.
Хвърлих вехтата си шапка,
наметалото, метлата,
в казана вече правя сладко ...

Възникването на големите социалистически движения през деветнадесети век случайност ли е? Или е просто мода на задоволения и обгърнат от буржоазен протекционизъм западен свят? Наистина ли социализмът възниква с цел защита на бедните, беззащитни и експлоатирани класи? Или е измислен от хитрата буржоа ...

Събудих се. Нещо се хлопа.
Кой пак ми разваля съня?
Дрънчи каруцарски Европа
и в пепел превръща калта.
А бяхме замесили глина ...

НЕ СЪМ ДОШЪЛ
Не съм дошъл на този свят,
Като през турско да премина...
И аз да нося ялов цвят…
Да ме забравят за година ...

И някога, когато си отида,
забулена от мрак и тъмнина,
забравила и болка, и обида,
потънала във облак светлина
попитайте за мен цветята, ...