Мушиците еднодневки
живеят само ден,
а човешките прищевки
вечно ни държат във плен:
да живеем сто години ...

Аз зная - пак ще бъдем двама!
Не в този, в някой друг живот.
Очакваш ме да полетя към тебе
от таз Земя тъй изтормозена.
Бих искал аз към тебе да се втурна, ...

Душата ми плаче самотна в нощта,
като ранена птица се лута в мрака,
така ми се иска окови те да сваля
на химерите, измислени, лъжовни!
Така калих се в битките с мрака ...

Тишината е малка, пълзи уморена
и по улици пусти се влачи.
Аз си мисля – след час, тишината стопена,
ще се скрие сама и заплаче.
Ще я види навярно днес само клошарят ...

В тази тъмница –
останах сама,
прегърбена жрица –
зрънцата броя. В самота.
Дали ще покълнат? ...

Логиката е едно нещо
Любовта съвсем друго
А когато погледна те
Губя всякаква логика
Защото ...

Не ме вълнуват вече чудеса,
свикнах с тях, днес – тук, утре –там,
дори с безсънни като това,
ако обичаш някой, да си сам...
Казват, че любовта е красива, ...

Върви напред, когато те подхвърля животът.
Върви напред, когато ти отнемат радостта,
когато ти рухват мечтите.
Продължавай, защото вчера го няма вече,
а днес денят те чака. ...

Животът изтича през ръцете ти.
Улови ли мига?
Усети ли кой си?
Тук, сега, не там и утре...
Хвана ли го за косите, ...

Виждаш усмивката на моето лице,
но не виждаш ли тревогата в очите ми?
Не усещаш ли начина, по който аз преглъщам?
Не виждаш ли как треперят моите ръце?
Никой ли не го забелязва? ...

Беше топъл, почти пролетен ден. Навсякъде по позеленелите поляни имаше теменуги и минзухари, бяха първите цветя на новодошлата пролет. Всяко живо същество я усещаше: пчелите бръмчаха радостно, пеперуди пърхаха с крилете си навсякъде, поточетата весело пееха своята песен, след като бяха съблекли снеж ...

Генка Богданова
Не искам да крия, отровата пия,
отчаян от този живот.
Тъй дълго самотен, повярвайте вие,
живеех сред вас като скот. ...

Не бих те погледнал дори и веднъж.
Ако можех.
Ако сам определях съдбата си.
Ако не бе ме обляла като пролетен дъжд.
Ако знаех. ...

Сто свята се борят във мен,
сто свята умират разпръснати
подир ден. Умират заедно
с кръст – Разпнати!!!
Сто свята, които разпръсквам ...

Когато те карам да се мразиш
и да ме мразиш
да плачеш
да стоиш трепереща на стълбището
само по риза и една обувка ...

Потвърждавам –
начинът, по който ме целуваш,
бие всички други,
ти си най-новото усещане,
толкова зашеметяващо ...

Мълчиш и все си грешка,
говориш и пак да няма смисъл.
Ядовете трупат се със сила,
а думите прозират от страни.
Въпросите нарастват бързо, ...

Открий ме приживе на живота на крилете,
недей да чакаш в друг живот да ме обичаш,
аз искам те сега, не мога да дочакам вековете,
когато ще се преродим във други – да се срещнем.
Открий ме истински такъв, какъвто ме обичаш, ...

Привиждат ми се риби, океани –
от слънцето е, щом премрежа поглед.
Въртят се като свредел. И денят ми
прелива изумруди или странност.
Изплъзвам се, на косъм да ме хванат, ...

Е, драснато е да се случи.
В съня живее някакво прозрение,
забутано във фонд-благополучие,
маскирано от прозаично нетърпение.
Душата може да се рее като птица, ...

ОБИЧАЙ МЕ! ВЪВ ТИШИНА.
Сега съм есенна топола...
Но мога (даже през деня)
да бъда истинска. И гола.
Обичай ме! Това е сън... ...

През мен ли сезони минават
и аз ли с краката ги газя,
че сякаш и те ме познават,
а аз пък в сърцето ги пазя.
Животът обаче ни мери ...

В нито една книга
не е описана
красотата на любовта
така,
както в душата ти. ...

Заключена във своето несъвършенство,
безумно съвършенството жадувам!
И като скитник в пясъчна пустиня
отчаяно оазиси сънувам.
Изчерпала последното търпение, ...

Какво ми трябва, за да съм добре?
Приятели, едно сърце, китара...
Очите на доброто ми дете,
ръцете на родителите стари,
гласът на по-голямата сестра ...

Следят ме езера
с отворени очи.
Небето е заключено.
Не мога да се скрия.
Изтриваме прозорците. ...

Два чинара
Два чинара – посребрени, тихо си шептяха.
Тя – прибрала в скута момина сълза.
Той – събрал спомени игриво-сини,
години влюбено стояха, извисено все така. ...

Хайде да си поговорим!
Спокойно! Приятелски...
На чаша кафе!
Струва ли си да се караме? Да спорим?
И за какво? За някакво менте! ...

Китка в коса да ѝ закича
и подир мене тя да тича –
либе, що ми е в сърцето –
кат нея няма друга под небето.
И когато слънце изгрява, ...

Не питайте творец защо е тъжен
и често се потапя в самота.
С отнесена усмивка ще излъже,
че е добре, че чака чудеса.
Не питайте! В душата не ровете! ...

Ден! днес рожден е
на Петя Дубарова -
сиреч - се стене...

М:
– Любов като кърлеж. Смърт като дрямка.
Като лоша поличба ме следваше ти.
В огнедишащи нощи, мила, скрий ме на сянка,
в мрачното дъно на твойте очи! ...

Лудостта съзнанието провокира –
разголена, усмихната, на вятъра сестра,
сред волните души съратници събира,
задръжките ги няма, има сетива.
Лудостта е бурята в морето, ...