Пролетта!
Разцъфнало момиче–
обкичено с цветя!
Пролетта – трепетна тревичка –
зов на младостта! ...

Изневеряваш ми със слънцето,
с него си шептиш,
до прозореца изправена,
бързаш да го поздравиш.
С вятъра се заиграваш, ...

Морски бриз подухва леко,
слънцето гали всички сетива
и щастливо му е на човека -
Пролет е, а ухае на тъга.
Денят прекрасен е за срещи, ...

Скърцат мечтите, скъсяват се дните.
Лятото бърза да хлопне вратата.
Глупава болка премигва в очите.
Смръщвам носа и си връзвам косата.
Скривам си няколко сребърни нишки. ...

Ще те обичам тихо... И от разстояние.
Ще ме боли от твоето отсъствие.
Ще си припомням твоето ухание,
очите ти, и допирът на пръстите...
Когато тихо спуска се нощта ...

Под тънкия шлифер на пролетен сняг
бълбука смехът на кокиче.
Развързало кон от небесния впряг,
препуска сърце на момиче.
В паркура жокейката облачна днес ...

Комините на щастието са бездимни,
прелитат гладни гларуси,
дори и пролетта бе зимна,
не помня пясъчните замъци.
Не помня никое пристанище, ...

Копчета вакли по риза зелена –
агънца в тучна поляна.
Бялото стадо се щура пленено
или от сочност пияно.
Остри тревички с наболи ушета ...

Всичко, което ти казах, лъжа е.
Как ми се иска да знаеш това.
Всяка дума, която ранява, вещае
разруха в две любещи силно сърца.
Всичко, което ти казах, ме трови. ...

- Някой да помогне - викаше тя,
а аз тичах за лекарства, за малко свобода.. .
Тя, горката, вярваше в чудеса.
Лекарят дойде - малка надежда в сърцето и зачака...
И пред мен вика и пищя, а болката остана и в съня... ...

Срещнали се във гората -
баба Меца с Вълчо - страшен,
а наблизо сред листата,
скокна заекът, подплашен:
- Бабо Мецо, стъпвай леко! ...

Защо светът е толкова
несправедлив и милост няма?
Или е просто зрителна измама.
Погубва ни за нищо
с най – леката ръка. ...

Живот беше и пролет пъстра,
жребче ми гривата развя,
тя бе цвете неоткъснато,
с любовен аромат, мечта...
Не ѝ признавах – ...

Не бягай, просто остани...
Под изморените от пестициди листа, скитай из улиците пълни с омраза и търси правдата. Защото всички се отказаха от това начинание. Трудностите винаги са били пречка, но и най-бленуваните успехи стават по-сладки след един куп от омраза и провали. Онзи, който не се проваля, ...

Днес, всъщност, съм щастлива,
защото утрото видях,
то посрещна ме с усмивка мила
и за възможностите шанс съзрях!
Щастлива съм, защото виждам ...

Някъде, някога, много отдавна, преди хиляда лета –
в дивна, далечна и непозната, приказна, малка страна
скромно живеела в къщица бедна, чудно красива мома,
в двора си гледала тя за разтуха свежи, уханни цветя.
Имала също приятели верни – куче, котак и петел, ...

Ще останат следи по стъклата
от червената наша луна,
тъмно червило по чашата,
няколко снимки в дъжда.
Вероятно чадър или шалът ми, ...

Имам кофти треска,
чувствам се приплескан
и живея някъде назад.
Скоро ще науча,
свойта страшна участ. ...

Една любов,а колко много болка!
Една любов, а езеро сълзи!
Една надежда рухнала и толкоз!
Една жена, а хиляди лъжи!
И тази нощ ще бъда пак със нея. ...

Изборният дъжд започва този път през март,
засипва с напоителната безпощада,
дъждът пристига със пороя на хазарт,
обилен върху жалката порутена фасада...
Изборният дъжд стоварва тежки капки, ...

"Разтърсвам душите ви" –
казва тя и отминава.
Тая жена е бедна,
нищо не притежава,
не е изискана дама, ...

Какво прекрасно попадение
е сайтът, пълен с откровение!
Намерих тук аз забавление,
приятели и вдъхновение.
Хореи, ямбове, съждение... ...

129/Със него сядаме в кафето.
И си поръчаме кафе.
С жените, както е прието,
със тях се чувстваме добре.
И казано дори банално, ...

Да е жив и здрав бати Съби!
автор:Ели Елинова
Вървя по правите улици на моят град и с удоволствие поемам от ароматния въздух, напоен от цъфналите липи. Вятърът нежно полюшваше златистите ми къдрави коси. Нощта се спускаше и забулваше в сянка градът. Тази вечер е много важна за мене.Вчера ми звъни мо ...

Предполагам, че за пълното щастие не ми достигат 288 часа или 17 280 минути, или 1 036 800 секунди.
А може и иначе казано – от Понеделник до Петък през седмица.
Някакво глухо усещане за неизбежност.
Без паника – просто напомняне, сърбеж в ушите
Системата е скапана. В свят, в който чукаш за без пари ...

Да храниш животното
в себе си
е толкова красиво
и убийствено.
Саморазрушението ...

Какво за себе си да кажа?
Дали за скръб, за радост и печал...
И за любов ли да разкажа,
до нея дето все съм си клечал?
Вървях напред и все го чаках ...

Събличам те.
От теб самия.
От ненужното, натрупано през времето.
Прахта тежи като олово.
Вземам я. ...

Гарваните кацат по каруцата,
някога червена, а сега – разпрегната,
спряла колело
в хълбока на късния декември –
бедната, довлякла се най-после, ...

Промъкнах се като крадец
в душата ти,
разбих ключалките със взлом,
откраднах шифъра,
разкрих Съдбата ти, ...

Написах ти писмо – отчаян вик
на неполучилата отклик обич...
Оставаше един последен клик,
та окончателно да я загроби...
С надежда пратих ти емотикон – ...

Отровна плесен над града
мъглата февруарска рее.
Не идва никоя беда
сама – и влачи друга с нея.
Със зъби скърца утринта. ...

Изтривам с гумата на сивотата
оскъдицата от красивите моменти.
Засаждах ги, подобно на цветята,
с финес, надраснал всичко мимолетно...
Красивото в отделен свят живее, ...

Чук, чук...
Мога ли да вляза?
Тук съм
да взема нещо свое.
Което толко време вече ...