Имате приятели... Нямате приятели...
Знаете ли, че приятелите всъщност са предатели?
Разбрахте ли?
Предатели...
Трябва да свикнете с грозната мисъл. ...

Не сънувам,
не ценя,
не обичам,
защото е много човешко.
Не дишам, ...

Вървя през живота като дете,
невярващо в хорската злоба,
с наивна усмивка и празни ръце,
такава, ще бъда до гроба.
Но знаеш ли, никога, нито за миг, ...

Обичам това влюбено чувство
като луната, която обича морето,
като морето, което обича душата ти,
като земята, която обича стъпките ти,
като въздуха чист, който те изпълва ...

Светкавица проряза сетивата ми.
Обидата и болката се сляха.
Нахлуха черни мисли във главата ми
и коня на емоциите яхнаха.
Не бе Пегас. И аз, и той го знаехме, ...

стихът
обхваща
необхватното
и
прегръща ...

Не ме кори че го написах!?
Защото знам написах го за нас...
Кръжат в небето лястовици бели...
И гарвани със тях кръжат...
И в тях са мойте мисли оцелели ...

РАЗМИСЪЛ
Инспекторът я засмука. Тя димеше от удоволствие. Хвана я грубо по средата и почти я прекърши. Толкова бе лека, бяла; вътре топла и мека – като нещо хубаво.
Отпи от уискито и помисли. След това само отпи.
– Този случай ще ме довърши! – каза ядосано и я хвърли в пепелника.
Тя догоря сама, а т ...

Дихание на разридана гордост,
откъсна се в писмо-раздяла,
поточна линия с ранени мигове
пуснати в нерадостен конвейер.
Згубени в безмислените конспирации, ...

Това е история за едно младо момиче, бедно сираче, което обаче бе невероятно красиво и ако не беше прокълнато, всяко момче, че даже и момиче би се влюбвало в нея. Прокълната? Да, точно така. Където и да идеше, над нея валеше дъжд. Всеки път, когато излезеше от къщи, започваше най-страховитата буря и ...

Поредна нощ проклета,
кошмари зли сънувам.
Блажено си мечтая,
отново за покой бленувам.
Знам, че такива мисли скверни, ...

Когато стане тихо,
и… нищо вече не боли,
тогава тя целува – бавно,
очите с нежност да благослови.
Тогава взима си глухарче, ...

Докарай си всички обсадни машини
и пращай войници безброй.
Десантчици пускай ми,
колкото искаш,
изпращай ...

Тръгнахме към Европа,
че там всичко е гладко.
Дори законът еднакъв
бил към мен, батко и татко.
В София на сладки приказки ...

Пърси Биш Шели
4 август 1792 г. - 8 юли 1822 г.
Това произведение спада към късната лирика на поета (1820 год.), признато за една от най-красивите любовни творби в англоезичната литература.То е едно от най-често превежданите творби на Шели.
С този превод искам да защитя тезата, че при преводите най- ...

Играта приключи. Резултатът е нула на нула… а победител няма. На игралната маса останаха само далечни спомени от любовта ни. По земята са разпръснати строшените парчета от кристалните чаши, изпочупени в изблик на гняв. Предполагам, че следващите играчи срещу които ще играем на тази игра, ще се пореж ...

Нашето сбогом... траеше малко време.
Тъжно е как не можехме един без друг.
Как след всяко ,,сбогом‘‘ единия се връщаше, отново...
И все пак егото ни надделяваше всеки път.
... ...

Не мога повече, не мога,
не издържам вече.
Не проработиха и молитвите към Бога,
явно Всевишният тъй рече.
Нямам сили да говоря, ...

И все пак ще се разберем или „светна ти фара“
Като знае човек няколко езика често му правят впечатление странни изрази и несъответствия изразяващи един и същи феномен. Всеки израз си има етимология, история и за говорещите съответния език тези изрази са логични. Ама не и за чужденеца... Като понаучи ...

Изсъхнаха и двете му ръце.
Навярно, от небето бе прокъ̀лнат...
Изпращал бе по птици писъмце,
че иска с обич някой да прегърне.
Докосвал беше нежно таралеж, ...

Можеш да пееш за мен и аз ще пея за теб.
Това е песен за нас.
Знам, че сме преминали през много,
но все още те искам с мен.
Така, че хвани ръката ми и ...

Бях добър, но ми излезе скъпо.
Всичко се заплаща в тоз живот.
Обичах и бях верен, даже много
но не получих нито грам любов!
Върви, не се обръщай. ...

Упойка съм на себе си и отминавам.
Река затворена в бутилката от спомени.
Със бреговете от стъкло се наранявам
по вените си изтъняли и износени.
Сънят предлага ми последното убежище - ...

Мома на хорото се хвана да играе,
с крака лекокрили, нестъпващи земята,
лети в танца, сърце ѝ не трае,
коса ѝ във въздуха красиво се мята.
Стъпките ѝ поезия по дансинга пишат, ...

Искам да бъда твоята любов.
Толкова дълго те чаках.
Ще я пазя като очите си,
сълзите ще изтрия, че дълго плаках.
Не искам да триеш сълзи, ...

/басня/
Летяло си врабче на воля
над ширналите се поля,
щастливо то било, но в полет
червей черен го видял. ...

Тленни сме чертички
в божии ръце.
Живи сме свещички
с божие лице.
Пламъкът ни палва ...

Захранване
Отварям дланите и ги обръщам към небето,
с надежда да се заредя от там,
тъй както е при хората сега прието
и както вече в това вярвам аз! ...

Мислено отивам далеч
в Безкрайността на желанието.
Сега и пак. Къде?
Безкрайността ме носи
неуморимо, необратимо! ...

Българе глава дигнале,
Българе и кумитьето
със царе бой да се биет,
царството да си преднимат.
Бре де ги чули гърците, ...

46
Закостеняло мислене как да обориш?
Зазидани двери как със ключ да отвориш?
Тази робска нагласа, оцеляла във времето
със саможертва не можеш да я пребориш. ...

Колите профучаваха с бясна скорост по магистралата. Слънцето беше напекло и асфалта в далечината приличаше на разлята локва. Лили вървеше бавно, уморена от жаркото слънце. Вече съжаляваше, че слезе от колата, но този шофьор беше много настоятелен. Не издържа, когато нахалникът я хвана за коляното, а ...

Най-страшната зима не идва у мене така.
Най-грубата дума човека така не ранява.
И даже не плаши старицата толкоз смъртта,
тъй както се плаша и утре до мен да те няма.
Най-острия нож не прорязва плътта ми дори, ...

Между Рая и Ада
Душата ми, прогонена от Ада
при теб потърси малко топлина.
Сънувах те! Очаквах те, и страдах!
Не виждах Рая! Беше тъмнина. ...

Червени отблясъци
Призрачен свян
Обвит си във пламъци
На невидим пожар
Очите пронизващи ...

20.07.2017 г. Велин