Сив камък няма да бележи този хълм,
където за последно ще поспра,
за да погледам лятото, а вън
зловещо ще пристъпва есента.
Лъчи сребристи ще играят в косите ми ...

Главният герой
Ако трябваше аз такса да събирам
за зрителите ровещи се във живота мой,
дворци от злато вече ще шях да имам
и да бъда в филма главния герой. ...

Колко ли дълго ще се връщаш там.
Зад онзи стълб до магазина.
Ще гледаш вкъщи ли съм.
Няма ли отнякъде да мина.
Взирайки се в неподвижните завеси, ...

Обикнах те преди да те позная
и за теб мечтаех във съня ми.
И преди света да осъзная
акостира ей така в деня ми.
И във всеки ред те има - ...

Дали не беше вчера...
Дали и не валеше...
Случайно името му някъде дочух
и затреперих като струна, затреперих като есен,
затреперих от любов, от топлина, но и от студ. ...

„Той стана голям и влиятелен човек със заявени позиции“ или „Много му порасна работата“. Всеки е чувал тези думи. Толкова свикнахме с тях, че никой вече не им обръща внимание. Големите хора! Винаги съм се чудила какво им е толкова голямото. Когато бях малка, си ги представях силни, могъщи и красиви. ...

Навярно болката ще отшуми...
Навярно някога ще я забравя...
Но надали думите, лъжите
някога във мен ще бъдат заличени.
Животът, казват, бил лечител!? ...

Когато сутрин съмва
и слънцето се стели
над божията карта,
в тесните предели
светът се озарява ...

Дъщеря му събираше лайка в градината. Беше весела и си тананикаше нещо. Гледаше я отдалече, тя не го забелязваше. Голяма беше тази градина, на младини и той играеше там под големия орех, а малкото сандъче с гребена отпред, с което беряха лайката, беше наследство от дядо му. Един-два от дървените му ...

Бели мечки бият се на двора,
падат сред поледиците хора.
Днес – в почивка снегорина,
улиците чисти на половина.
А аз на топло в къщи сгушен, ...

Дойдох, видях те
и веднага се влюбих.
От пръв поглед по теб
ума си загубих.
Живота ни срещна ...

Ти си мое ремек дело,
мој жежок костен во дланките,
мој проблем и моја страст,
причина за постоење
на секој мој убав збор, ...

Прегръщам те!
Целувам те!
Не искам и да знам
къде ще ни захвърли
животът ни голям. ...

Малка част от трета глава:
"Грешни решения"
... Имаше време, в което познавах себе си твърде добре, но това време отдавна отмина. Бях в покой с години наред далеч от човешкия живот, от наказанието и от Смъртта. Намирах се в Другото измерение. Този покой за мен беше миг. Миг, за който копнеех веднага ...

Артистка
Не съм сама, когато теб те няма.
Тогава с мен са плътно самотата
и споменът за теб. И тези двама
натрапни призрака, витаят в тишината. ...

Понеделник ставаше винаги в 6 ч, дори да не беше на смяна. Графикът на цялата седмица бе запълнен и той го следеше стриктно. Обичаше работата си и я изпълняваше с удоволствието на работохолик. Пристигаше първи. Цял ден оправяше проблемите, предизвикани през изминалите Дни. Тръгваше си последен. Държ ...

Ако утре си спомниш за мен,
дано да е само доброто.
Аз те помня в халата от лен,
и оная сълза във окото,
дето капна във мойто кафе ...

Искам пак да е лято дори и за кратко,
нови трепети, нови тъй топли лъчи.
Да ме гали по бузите вятърът сладко,
да почувствам, че жива съм, както преди.
Ще запея с китарата старите песни, ...

За него
В този час
искам да благодаря.
На теб. На нас.
Че беше. Че бяхме. ...

Страшно е.
Назад – спомени прашни,
напред – сенки неясни,
промъквам се слепешком.
Налучквам, събарям, поправям ...

Чувстваш – под нозете ти е заледено,
страшен студ е стегнал целия ти свят.
До теб съм! Опри се на моето рамо,
дай ръката си и да тръгваме, брат!
Проронваш, че нямаш на никого вяра ...

Ударих куче. Гледам си ръцете,
заситено излегнали се в скута ми.
Дали са грешни? Или пък проклети
и грозна сила вдигна ги за удара.
Сега лежат доволни като котки ...

66/ Най-често вечер щом си легнех
и малко преди да заспя,
с носталгията се задебнех,
и все не можех да заспя.
В копнеж по Род и по Родина ...

Отидох да платя сметката за ТЕЦ,
когато в подлез срещна ме крадец.
- Давай пари, ценни вещи, бабо
- Каквооо, викай, че те чувам слабо!
- Парите, парите бързо вади! ...

Научих се да страдам.
Вече знам,
че мога да се справям със разделите.
И макар да ти се струва, че ще видиш ада,
утехата е в цветното на преживелиците. ...

Извива се пътя,
и след всеки завой някой съсипва човека.
И светъл лъч не проблясва.
Хлябът е малко. Скъсан е вече елека.
И жалко! ...

В последна нощ, в последна сутрин,
в последен ден заставаш горд
и същността си днес залагаш
на този зноен тенис-корт.
Но цифрите не са победа ...

Нямах нужда от нова любов,
нито право на повече грешки,
друг обаче във този живот
ни подрежда съдбите човешки.
Връхлетя... кой я знай откъде, ...

Знаете ли коя съм?
Аз съм тази, която нежно сълзите ви ще изтрие.
Аз съм тази, която болката ви ще измие.
Аз съм светлината в мрака,
която на страшните места ви чака. ...

Цивреше -
помогна ли?
Гледаше-
провидя ли?
Окуражен бе- ...

Бавно и унесено клепачите му се отместиха от очите му и стряскащата белота пред него го заслепи за момент. Инстинктивно затвори очите си, а те пареха, сякаш бяха прогорени. Тялото му беше и сковано, и отпуснато, сякаш дори чуждо. Нямаше място за мисли в момента – в главата му всичко беше замаяна каш ...

Неочаквано в нощта
усетих мириса на любовта.
Той бе нежен и така омаен,
той бе като магия всеотдаен.
Почуствах допира ...

В теб светят и звездите като гръм -
в една небесно-огнена картина.
Аз тичам из среднощния ти сън
и вярвам, че в копнежа си те имам.
И огънят ме гали като дъжд, ...

Ужким всичко се размина
и вървеше по вода
но не мина и година
и надвисна пак беда.
Зарад пустата ролетка, ...

Тревожно е времето –
скрило е в пазвите,
толкова много
прикрити лъжи...
И дъх не поема – ...