Лицето ти е бяло като слънце
и през деня излъчва светлина.
И двете сини езерца - очите -
те правят най-красивата жена.
Омаян от излъчването нежно, ...

Много е странно,
защо живеят хора,
в които няма нищо човешко?
И защо е нужно
да нанасят удари ...

> позволявам ти
> да проникнеш в мен
> да ме похитиш
> като поредното
> торнадо в живота ...

В утрин свежа, хладна
посрещам новий ден.
Душа за идеал е жадна -
слънцето ще се усмихне и на мен..
Ще се усмихне и ще ме погали, ...

Ех, лято знойно,
чудновато, рай и от
любов излято!...

Не черпи
с твоята мъка моите дяволи!
Вече са сити.
Уважавам отминалите любови,
но не пилея по тях ...

Видях те във съня си. Отдалече.
Но в гръб походката познах.
Разтупано сърцето ми отсече:
"Затичай се! Извикай го без страх!
Сигнал му дай, че има те, че тук си, ...

Все така си се ражда денят.
Вечер грохнал от старост умира.
Все така аз преда самота
и тъка усмирителни ризи.
Все така си се влюбват във мен ...

Енергия ме връхлита
и разумът отлита,
незнайно накъде
и аз му махам с двете си ръце.

Вечер
ще си махна кожата
ще кървя
и ще те чакам
Ще те чакам ...

В очите ми вече не плуват раздели,
коя от коя по-мъчителни.
По някаква, Божия явно, повеля
всяка мъка си има лечители.
Било във лицето на жадното време, ...

докосвам с цялата нежност
клавишите на пианото
на съзнанието ти
съчинявам случайна мелодия
следваш я дословно ...

Днес се събудих до теб, любими...
Днес се събудих до теб, любими...
в чувството на този поглед,
в докосването на духа и уханието ти,
в ласката на ръцете ти, ...

Калчо пакости не прави,
много е добричък.
Сбърка ли, ще се поправи
на часа самичък.
Вече не закача Мими, ...

Не знам защо... приличам на пуловер
и вятърът разнася разни празни рими,
но времето й натежа от слово
и падна току - до гърдите ми.
А слабият ми дъх разпътно сплита ...

Ех, този вестник
Беше горещ и слънчев ден.
Лятото беше във поход.
Жените- с рокли, без сутиен
и предизвикващи похот. ...

навремето летях
направо в космоса
до края галактически
пространството и времето
където се прегъват и се сливат ...

Дълбок си.
Много,
много дълбок.
Колко ли?
Колкото от тревогата ...

НА СИГУРНО МЯСТО
Р. Чакърова
Плачът на тревата досадно хрипти
под първите слънчеви ласки.
И пулсът на охлюви гръмко тупти ...

Те през зима и лято, не престават да пеят,
благодарни, че могат в студ и пек да летят.
Сякаш в църква за птици, всесезонно живеят
и икони създават в свойте крехки гнезда.
Как се влиза във църква във която те - пеят, ...

Имам болна по рождение сестра,
която все си мълчи,сигурно страда.
Седемдесет и четири годишен баща,
походи малко, свърши нещо и ляга.
Имам си и племеница много красива ...

Страх
Страхът това е чувство човешко нали?
Живее в нас и появява се в нашите мисли!
Ще кажат някои.Не ме е страх. И ще излъжат дори!
Всеки живее Живота си в своя Свят, ...

Господи, помогни ми да догоня залеза
и да спра този вълшебен ден за мен,
спри се и ме чуй, непоколебим си.
Господи, помогни ми да се радвам
на слънчевия ден дар от теб за всеки. ...

В пламналата жилищна кооперация беше останал един единствен огнеборец. Лежеше на стълбището между шестия и седмия етаж и се бореше с обгърналата го димна завеса.
Знаеше, че всички са евакуирани, и даваше всичко от себе си, за да стигне до партера, където го чакаше екипът му с всичкия кислород, който ...

От бездънната яма под тежкия мрак,
на нощта всеобхватна и черна,
давам почит на бога безимен, безлик
за душата си непобедена.
В безпощадната хватка на случая бях, ...

Каквото и да кажем, ще е малко,
че дух фолклорен влязъл е във теб.
Изминал е пътеките - весталки
на бит чутовен, чак от памтивек.
И музиката с ритъма напевен ...

...Следа...
Като обещана и сбъдната целувка
в душата ми е твоя глас,
Умирам и живея едновременно,
и няма да мога да забравя, че ...

преди да се превърне в ден
нощта в прозореца се спря
огледа пламналото си лице
намръщи се на дългата коса
надникна в сянката на сън ...

Не ще да връщам времето назад,
за всичко днес то толкова е скъпо.
От душите неспирно ни крадат,
търпим и гледаме тъпо, тъпо.
Не правя сметка на парите в моят джоб, ...

Написвам стихчета две-три,
след тях и други още.
Как всяка думичка блести
като светулка нощем!
А аз, на стиховете в плен, ...

Мокър гаврош
При теб съм, Море. Измий ми сълзите,
от толкова много тъга, насъбрани.
Недей да ме жалиш. Залей ме. Не питай
защо се отварят, все, старите рани. ...

Което разплака
Не би могъл да ме убиеш -
аз съм мъртво пособие,
можеш само да ме свиеш
до живо-мъртво подобие…. ...

Гласът ми окуця. И се прекърши.
Подпря ме чернотата на небето.
А веселото на деня ми свърши,
тъгата ми бродира битието.
Разбягаха се смисли и утехи. ...

Щом научих, че звездите
дори да светят
те са далече
и може да не съществуват.
Танцуваха и блещукаха, ...

Живеем във стрес, притиснати здраво
В стремеж за прогрес, забравяме само,
Че нужди и други имаме ние ,
че скрито във нас там нещо се крие.
Съвсем незначително, смятаме, че това е ...