Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
Обладан замък
уста ако отворя, ще я изпия.
Но нека, ще бъда калния човек,
поредния криво разбран "поет".
Днешното слънце разтапя вчерашния лед. ...
Моя скъпа дъще
пое първата си глътка въздух, изплака първите сълзи - миг чудесен,
първа рожба, накара сърцата ни още по-силно да бият,
обгърната в моите ръце, които вечно ще те закрилят.
Озаряваше ни, като ни погледнеш със сияйната усмивка, ...
Гара Хилегом
- Просто не ходя с желание на работа. Ако ходех с желание, ...
Благодаря!
Тази целувка промени не само теб, промени и мен, показа ми една друга страна на живота, показа ми цветовете в иначе скучния сив свят. Ти беше човекът, който застана пред мен и не се страхуваше да изгуби или спечели всичко, ти пое риск, който промени не само твоя, но и моя живот. Нещото, ...
Виенско кафе - 28
Всичко забравих
И под него.
И летях.
И пълзях.
И давах. ...
Нима страх те е?
като мечти, изчезнали, угаснали?
Нима слънцето е кръгче в небето
за децата, вече пораснали?
Нима не е възможно да има ...
...
то дари ми дар,
в градините с ароматни рози,
видях те пред един олтар,
с чисто бяла рокля, ...
Наказана душа (за конкуpса 2.3)
Сбогувах се с татко, с мама – оставих ги там, под черната пръст, а зли хора къщата запалиха и дворът опустя… Нямах вече дом и място, нямах светлина…
Поех на път. Огледах се – оставих селото засмяно, уж нищичко не взех, само чантата пре ...
Зима
по заснежени клони
снежинки шумят
* * *
брезови клонки ...
Все още обичаме
Живеем на нокти. Превиваме плещи.
И нещо все не достига.
Търкулна се времето. И ето, не щеш ли,
оная с косата, намига. ...
Това сме ние ...
и пак някакъв скандал.
Викове и крясъци
бой и целувки
любов и омраза. ...
Хубавото на Живота
за да не си спомняш тъмнилото:
ония 10 лири с кървав пот спечелени,
стените, облепени с вехти вестници,
поръсили главите ви, капки утринни, ...
Снегът покрива раните
Да пием чай
Небесен дар
Ездачи на времето
боравят умело със стремето.
Ето, товарът ни
стремглаво отпада. ...
Рицар
минава по моста зелен,
започва да тича и цяла завира –
преследва я вятър студен.
Завива надясно, едвам се докопва ...
Две думи
Студът облича ни душите.
Сковани в мраз и лед редим
слова за мир, за нас различен.
Където липсва суета, ...
Бялата люлка
и малка бяла пътека.
Вървиш и диханието те грабва.
Унесен протегнеш ръка
към чародея на божия дар. ...
Ти си всичко
За топлината на една ръка
По него само ветрове се гонят.
Снегът, студът, ледът, не са мираж.
И с тях живея не по своя воля.
Природата решила е така, ...
Продължение на първата ми книга
пътувайки със самолет.
Кръстосвахме го общо взето,
но нека да вървим под ред.
Подготвяхме се по страната. ...