Няма ли те, аз съм тъжен
в изстраданата самота...
Една магическа окръжност
заключва пулса на света!
Очаквам ранобудни птици ...

Здрач
/В ролята на мен/
Остави ме да плача,
не ме спирай сега, когато няма смисъл!
Остави със сълзи да ти разкажа, ...

Ти стоиш сега объркан
под намръщено небе.
Сякаш в пепел си отъркан...
Лошо чувство в теб гребе.
Сила май не ти достига ...

Ще си изпусна влака за " По Дяволите"!
Както никога. Така. Нарочно.
Ще изстина, без да съм намразвала.
Към края си, когато ще започна.
Всеки мой копнеж от тук, ще тръгне. ...

Защо се свличаш? Моля те, недей.
Бъди си там, където се отрони.
Изгря и падна. Поживей!
Преди сълза да станеш. Или спомен.

Функциониращ, мислещ здрав човек,
образован, точен и напет,
пълен с овчедушна добродетел
и за персоната си пръв радетел,
функциониращ само на конвейер… ...

Такава красива мечта си ти,
че не знам какво да пиша...
Такава тръпка в сърцето ми,
че няма дума, с която да те наричам...
Може би супер герой, ...

След чудесата
Ще блесне пак нощта на чудесата,
луната ще ни спуска тънки мрежи,
звездите ще надничат зад тъмата,
в душите ще огряват къс надежда! ...

Човешко е да не знам
отговорите на въпросите,
пъдещи съня от клепачите ми.
Човешко е да ми е трудно,
да ми объркано за ден, за два. ...

Сърце да имах,
щях да те обичам,
очи да имах -
тебе щях да видя,
ръце да имах, ...

Глупавото ми сърце
се влюбва отново.
Наранено за пореден път,
а не си взема поуки.
Сърцето ми е по-силно ...

Днес вдигнах поредната стена
на пътя между мен и тебе.
Душата ми се сгуши във сълза,
и потече безутешно към Вселената.
Към звездите на нощното небе, ...

Лежах на дивана и гледах мъжа до мен, никога нямаше да си го призная на глас, но наистина ми беше хубаво да го усещам до себе си, много хубаво. И това след всичко, което ми беше причинил. Голяма шматка бях, идваше ми сама да се гръмна.
Борил се пресегна и ме погали с пръст по скулата:
– Ако друга же ...

"Затварям очи и мразя...с всяка клетка от тялото си."
Затварям очи...и виждам само теб,
Очите пълни с тъга, сърцето – лед.
И любя те и те разлюбвам всеки миг
ту погребвам те, ту изравям ...

Адвокат Петров довършваше сложен документ, когато дочу колебливо почукване по вратата на кантората си. След „Да, моля!“, никой не влезе и той стана да отвори. На прага стоеше грамаден мъж, наподобяващ представата на адвоката за Боримечката – известният герой на Иван Вазов от романа „Под игото“. Имаш ...

Сбогом, родна страна! -
моя, единствена, обичана.
Тръгвам сега,
но не знам-
ще се върна ли някога! ...

Кой ги пише тъй нещата.
та тормози ни сърцата,
богохулствам... туй го знам,
даже малко ме е срам,
но боли ме мен сърцето, ...

Превърнах се във жиголо... съзнавам
на всяка дала не'кви чувства, се отдавам
обичам теб, а друга съблазнявам
вървя по острието на бръснача и си остарявам.
Превърнах се в посмесище за себе си ...

Посветен на баба ми, дядо ми и на котката, с която пораснах! Но те не са сред нас, вече!
Нощите когато преминават,
гася свещите...
и отново не ми се спи,
а часовникът тик-така безутешно, нали? ...

(из цикъла "Вицове в рими")
Бай Мето БМВ-то е опитен монтьор
и в тънкости ремонтите владее,
така че по колата когато имам зор
при него тичам. Болката къде е ...

Ето тук съм!
Какво чакаш? Кого чакаш?
От своите тайни, дали ще избягаш?
На чуждите хора, липсва ми, им казваш.
А от мен, защо? Защо бягаш? ...

Под миглите ми, там си,
в една отронена сълза.
И знай, че когато сам си,
тя с теб ще е в дъжда...
Щом вятърко неканен ...

– Знаеш ли какво ще стане, ако Европа ни напусне? – питам разтревожен Подутия. – Знаеш ли?
Той не отговаря. Гледа и мълчи печално. Такъв го харесвам. Той ми е бивш съученик, аз настоящи съученици нямам, защото вече не уча нито в средно, нито в начално училище; за висше школо да не говорим, опазил ме ...

Изгазих толкоз лук,
заради тебе, Маро!
Пуста да останеш!
Чергата ми ти, откак подпали,
на земята гола вечер си захърквам! ...

... ... ... ... Жизнен стандарт ВТОРА УПОТРЕБА!
... ... ... Седя, стоя или се движа и в слуха ми се набиват ожесточени препирни и рекламни реплики, примесени с чалга, рап, неопределими ритми и пукотевици и "бум"- и "гръм"- ефекти от някакви звукоизлъчващи средства или неизвестно от къде в пространст ...

Весели пуканки с комерсиални и с церебрални смущения.
(Откровенията на Пинокио Лентяйков по прякор Горския)
Част 6
Поръчваме две пици.
Докато се усетя холовите масички са събрани една до друга. Всичко що е към момента в наличност за пийване и боцкане е сложено от горе. А фотьойлите, столовете и табу ...

Няма нищо по-хубаво от лошото време
в балкана, през пролет дъждовна.
Пукат съчки в камината. И до огъня дремят,
изморени след сага любовна,
двама – мъж и жена, замечтано заслушани ...

Чак когато закрачи към колата си, младият мъж осъзна, че е прекалил доста с алкохола. Погледът му се бе премрежил, а краката му стъпваха несигурно по неравния плочник пред дискотеката. Стомахът му протестираше, давайки сигнали, че иска да се освободи от съдържанието си. Хлъцна, оригна си и се замисл ...

В Душата...
/И щастието и тъгата са в нас, и избора е наш.../
Днес в съня си
или след него...
в първата въздишка ...

Не се изплака туй намръщено небе...
Дъждът не спира и не спира да вали...
Лицето крия с две треперещи ръце,
замръзнало от вятър леден и сълзи.
Нощ тъмна и студена ме затиска... ...

Тази нощ съм... някак различна,
с неотпита чаша вино в ръка.
С поглед ням, потънал в ириса
на тихата топла сълза.
Тази нощ сърцето притихнало е, ...

Сърдита съм, отново днес те няма,
и сърдя се на глупавата ми надежда,
премръзнало магаренце без слама,
в очакване съм... искам да изчезна.
Сърдита съм, зависима от тебе, ...

думи
тръгнали късно
пристигат
ли?
Петя Ташева ...

Транспортир
Пукат
капки ламаринени,
по улуците
се стича гной. ...

Когато мълчим, ние всъщност говорим...
Говорим с очите си...
Очите изричат онова, което често премълчаваме,
а премълчаваме нещо, за да прикрием.
Прикриваме неизказаното чрез мълчанието, ...

Осъдих Себе си. И съм затворник. В мене...
Дотежа ми адски, да си нося Кръста!
Дали да чакам някой Дявол да ме вземе,
Задето никога не бях един и същи...
Недоволен съм. Типично. По човешки. ...

Владо Биков, по прякор Професора, собственик на престижна строителна фирма, малко над четиридесетте, младолик и добре сложен, паркира с елегантна маневра Аудито между два лъскави джипа пред хоспис „Оазис“. Изгаси двигателя на колата и издърпа ключа с тежка сребърна висулка, изобразяваща небостъргача ...

119/ А в село чух една шегичка:
с краката тръгнем ли напред,
за нас камбана щом записка,
врабците бягат най-напред!
И от гъмжащата камбана, ...