Безнадежден случай
"Заприличали сме на хора,
дето вечно си губят ключа... "
Миряна Башева
Нашите поколения ...

Тя е плътна черта
върху картата бяла,
а зад нея е всичко,
което обичам!
Тя гранична бразда е, ...

Любовта ми говори.
Любовта ми мълчи.
Тя държи ми ръката
аз я милвам с очи.
И ме сгушва да чуя ...

...Дъждът на любовта...
Дъжд! Дъжд! Дъжд! Дъжд по улицата и в дома!
Пристъпваме, хващаме са за ръцете, политаме!
Прегръдка, целувка, шепот, вик, път към Съдбата...
Студът си отива, идва Топлина валяща с нас... ...

Момичето и цветето
Цъфтиш си ти,
цъфтя и аз.
Живеем си и двете.
Ухаеш ти, ...

Веднъж кифла от знатен хлебен род, била споходена от муза и започнала да пише. Мацала, мацала с мармалад и течен шоколад по белия лист. Мацала желирани истории за ягодови, сладостни страсти, истории за розови пасти. Приятелките с наслада облизвали листовете и мечтаели, тайно от другите, да им се слу ...

НАБАТ ТРЕВОЖЕН
И пак горещо е, пак жега ни очаква.
На Арктика топят се бързо ледовете.
На океаните нивотo се покачва,
вълните яростно връхлитат бреговете. ...

Аз съм нощна птица,
измъчена душа,
която не може да спи през нощта,
да сънува сънища сладки,
да сънува нежни ласки. ...

Най-хубавото случва се накрая…
Понякога си мислиш – има време,
когато отишъл си някъде много надалече
и да покажеш чувствата се все не смееш,
а така бързо идва последната вечер… ...

Ела, любов хвани ме за ръката
да усетя топлината...докато сърцето бие...
Ела, любов прегърни ме да усетя нежността...докато все още ни има на земята...
Ела, любов целуни ме...да усетя страстта и надеждата...докато все още кръвта тече във вените ни и сърцето бие във гърдите...
Ела, не се страхувай... ...

Заспах, отново те сънувах,
докосвах твоите ръце,
напразно името бълнувах,
напразно бие туй сърце.
Отиде си и няма да се върнеш – ...

Седейки на запрашената масичка с потънали в сенки очи,
гледам през скования от студ прозорец, навяващи надежди и далечни мечти.
Изнемощял от изминатия ден, притварям бавно в унес сладък очи,
защото виждам щастие в своята умора,
а безсънието ми под раменете едвам ме държи. ...

в памет на моята баба
Звезда ли си...
или си цвете...
или в асмата кротко се таиш?!
Къде е твоят пристан – ...

Не искам закъсняла нежност,
нямам нужда и от обещана вечност.
Искам да съм тук,
да съм сега...
Да чакам мога, ...

ТАЗИ, КОЯТО БЕШЕ ОБИЧАНА ОТ БАЩА МИ
(Превод от сръбски)
Тази, която беше обичана от баща ми,
прилича на ангел от небесния свод,
има топли и красиво оформени ръце; ...

на Е.A.
На този ден се сещам винаги за теб -
по-нежна от ветрец в тревите...
Един от спомени обвит портрет
под купола овален на мечтите. ...

Обхождам тялото ти
с пръсти
като ваятел,
който търси съвършенство.
Теб Бог те е изваял. ...

В твоето тяло от мисли
сърцето позна
бъдеще близко, неписано
и ритми на топлина.
"Пали!" и "Контакт!" ...

Отиде си, а аз след теб очи притворих.
Забавен кадър, стоп и пауза -
така мечтая да те запечатам.
Движение и плавен танц, като във филм изящен.
Косите ти игриво те преследват ...

ЧОВЕКЪТ И САТАНАТА
/балада /
Живеел с труд Човекът на земята
Проправял път и зъбери рушал...
Със трясъка си късал тишината. ...

По Иван Манолов
След раждане, когато сянката изстива
и слънцето червено в залеза стои,
забравяме живота, който си отива
и се надяваме на който предстои. ...

Льо Бофф
Р.Чакърова
Ма шер, то зер...да идем, шер,
ей туканка - таме, до Ница.
В онуй селце - Теул сюр Мер - ...

Гледай ме, когато съм малък.
И ме гледай, когато съм десет метра висок.
Машината не е месомелачка. Месото е вече смляно дори.
Ние сме тези, които ни е страх да крещим,
ние сме тези, които сме дим. ...

Като малка мечтах да съм принцеса,
да бъда нежна, слаба и добра.
От беди да ме спасява рицар,
достоен за любовта.
После пораснах и разбрах. ...

Чудо за четири дни
В чест на Елин Пелин
Когато се разчу, че дядо Матейко възкръснал, в бившето село, вече квартал на разширилия се провинциален град, отначало никой на повярва. Но когато линейката се отби във фамилната къща, за да прибере внука му Матю, който не спря да вика, че дядо му, като му изп ...

Луната е облечена в цветовете на тъгата,
Луната е самотна, никой не обръща поглед към нея,
И вълци вече не вият, свистят само гуми по асфалта,
Луната е забравена, очите гледат само в екрана.
Луната е забулена в прогнили романтични дрипи, ...

Раних сърцето си с перото на нощта
и ти се взираше в копнежа на заспали мисли.
А слънцето говореше. Оставих го...
И тя сега се буди късно...
Изчаках го да се пробуди от надеждите. ...

Олимп – на Зевс хилядолетно царство
и дом на всемогъщи богове,
познал победи, обич и коварство,
епични битки с дръзки врагове!
От тук започват древните легенди, ...

Лабилна психика
Морето беше първо. Ти дойде наскоро
и веднага встрани го поизмести.
Със отработен жест вратата ми отвори -
в съдбата си душата моя вмести. ...

Новината обиколи селцето като гладна лисица кокошарник. Наелектризира страстите и събуди заспалите спомени. В селото рядко се случваха неща, за които си струва да се говори дълго, затова пък когато се случеха, дълго - дълго се говореше за тях.
Та една вечер, Пенчо Пощальона нахлу в кръчмата с новина ...

Вятър разпилява шепата спомени.
Пясък морски полепва по дланите.
Вълни препускат, лудо подгонени
от зовa копнежен на чайките.
Двама стоим на брега умълчани, ...

Вятърът отне
на Розата листата
ароматът я напусна
с росата призори
бодлите, само те останаха ...

Тя се страхува само от градушките – III част
Разбрал, че Мета е отворила очи, Антон нахлу в стаята, игнорирайки забраната на медицинските сестри. Надвесен над нея, стиснал до болка раменете ù, никой не разбра, че всъщност той ръмжеше в ухото ù:
- Ако кажеш и дума дори, ще те вкарам в лудница, бъди с ...

Човек и сам
може да обича!
Пътечката малка
спомените скрила.
Цветенцата китни ...

Как бродих в горите
сред млади листа,
на дивото цвете
аз чух песента.
Полегнах в тревите ...