Не съм сломена още.
Нищо, че сърцето ми кърви.
Дори да плача нощем,
искам пак да си вървиш.
Аз ще те преболедувам, ...

Има дни, в които и да дишаш ти омръзва,
разумът, сърцето... всичко ти замръзва.
Тези дни са непонятни...
неприятни.
Депресия те е обхванала ...

Понякога е така
(от нищото?)
се мотивирам и тръгвам да пиша,
ала всеки път, щом писалката
до хартията докосне ли се, ...

Не ми се иска с никого да споря,
то всичко тръгнало е, върви по своя път.
Със себе си в тишината ще говоря,
къде да тръгна знам на моят кръстопът.
Не ми се иска да живея като тези, ...

Когато спреш в огромното небе
изрязано от ножа на нощта
и земният ти път е само сърп
на металическа луна.
Когато няма смисъл да вървиш, ...

Имало едно време вдън гори тилилейски – едно царство наречено Средното царство.
Може би защото било срединно по географско разположение, а и царят, и царицата, че и принцът му били средна хубост. Но, както във всяка такава приказка дошло време принцът да се ожени.
Ако си мислите, че това е лесно нач ...

Защо, Любов
Спри се, Любов! Недей ме измъчва.
Малко ли ти е това?
Я иди в съседната кръчма.
Та ти си толкоз добра! ...

Хвалà, ЛЮБОВ, на
ТЕБ, призвана да си край
за всяка рана!!!

Прошка
Прощавам ти, прости ми и ти.
Да прошка на теб ти давам,
да забравя за лошото аз решавам,
когато нараняван съм бил, забравям. ...

Облаци танцуват в кръг
и няма дъжд,
и няма дъжд да има,
само вятърът ще свири
концерт от мъст и ярост, ...

Душевна пустош, черни мисли
безжизнен поглед, празнота
дървета, сгради, всичките са сиви
а имаха живот и красота
Земята няма да осъмне ...

Истинските, те до тебе ще останат,
истинските няма да те предадат,
за проблемите очите си не ще затварят,
ще те прегърнат и успокоят.
Истинските никога не бягат, ...

Той ли...?
Той е между Рая и Ада, между Мен и Себе си.
Той...?
Понякога ми се струва, че въздухът е замръзнал в очакване на появата на светлите му очи.
Никога досега не бях спотаявала гняв дълбоко в душата си. До него. До докосването ми с Невъзможността и Забраненото. До осъзнаването, че е станал Ча ...

Дъжд вали... вали...
Плаче ли? Не плаче, а танцува
и с мъгливите игли
по небето своя танц рисува.
Пее с ромон тих, ...

Езика груб, движенията изкусни,
нежна, топла, а на допир - студ.
Едновременно се стяга и отпуска,
предизвиква еуфория и смут.
Държи ме близо и далече, ...

Пътеката се виеше като змия през девствените гори. Тя бе единственото свидетелство за човешка дейност в този защитен от закона район. Не се виждаха нито сгради, нито далекопроводи, нищо, което да е натрапено от човека. Хотелите и хижите, които десетилетия наред бяха загрозявали и замърсявали природа ...

Във огледалото видях едно момиче
със тъжни и загадъчни очи,
а отстрани проблеми тичаха
и надпреварваха се кой да я срази.
Не си хареса отражението, ...

Грее слънце
Взех от огненото лято
лъч за моята душа,
взех крила от волно ято
и политнах над света. ...

Зърно съм, в шушулката на Времето
и всеки миг ще се отроня….
Ходило съм, плъзгащо се в стремето
и парата съм - в ноздрите на коня….
И пак в браздата своя ще поникна ...

Търсех те
Далечен вик мълчанието разряза
През глухи празни зали аз вървях
Аз бродех Името ти пак зовях
Ехтеше то Там нямаше ни обич ни омраза

Стареят залезите над Марица,
еднопосочно времето тече...
На юг, след есенните птици,
водите си реката все влече.
И южните момичета стареят... ...

Самотна вина
Прасковен цвят. Синева.
Но оставена плаче,
отдавна вината сама.
Облаци влачи небето- ...

Има стихове, които ридаят,
има такива, които болят,
те безгласно сърцата дълбаят,
и тежат във душата, тежат.
Те със думи листа прогарят, ...

Колко дълго те чаках, моя съдба,
моя мила, далечна утеха.
Ти си всичко, което желая сега,
и безмилостно търся пътека.
Уморено затварям очи, ...

Предадох майка си! Предадох баща си! Предадох единствения мъж, който ме обичаше истински, макар че никога не съм заслужавала да бъда обичана! Предадох семейството му! Предадох всички, които се опитваха да ми помогнат! Отказвах помощ и подминавах! Бях горда и неблагодарна!
Осъзнах колко съм грешала, ...

Какво момиче бях,
весело, сърдечно.
Песни си припявах,
усмихвах се вечно.
Каква жена бях, ...

На Емо
Ти прекрачи прага на съня.
Скри се в него без да кажеш нищо.
Сянката ти странно изтъня
и прегърна мойта сянка скришом. ...

24 май!
Една приятелка на мой приятел,
със своята приятелка ни запозна.
Тя старата любов в архивата изпрати
и друг живота ми от тази нощ стана. ...

Птици без крила,
остарели деца,
загаснала Луна
и кръгла звезда.
*** ...

СКЕДЕСА СЕСТРАТА НА СПАРТАК - част
Мечът на Скедеса съскаше като разгневена змия и свирепо режеше въздуха. Нападаше противника си яростно и ловко и го бе накарала да се изплаши и да се брани. Прочете неувереност в очите му и това я окуражи още повече. Противникът ѝ бе с мургав тен и много черни очи. ...

Не е необходимост да сме тук,
а някаква случайна неизбежност -
отронен от небесна песен звук,
покълнал върху шепа земна нежност,
разсипани прашинки пъстрота, ...

Не е любаво либе с лабаво либидо.

Във влажен съд ли гние семе,
за жътва е далечно време.
Изровиш ли си своя кръст,
ще се заровиш в своя пръст.
Това е земната разплата ...

Спомни си
Не заспивай, когато умират мечти!
Не заспивай, когато се ражда любов!
Не оставяй никога сърцето тъжно!
Нали в ръцете искаше да го държиш? ...

Слабия не трябва да забравиш,
направи го щастлив поне за ден!
Всеки ден добро трябва да правиш,
не бъди егоист, не бъди студен!
Ако си му дал, макар и малко - ...

Неизбродни земи прекосих,
по пътеките лунни се скитах,
стисках в шепа молитва и стих -
амулет, подарен от звездите.
Разпилявах се ден подир час, ...

Институция или жълта медия
е сайтът ни Уикипедия?
Върлува там една лъжа,
върлува си на длъж и шир,
че най- студено е в Кнежа ...

Обичах те! И още те обичам!
Душата ми не спира да крещи,
че може би греховно я обричам,
захвърлила днес разума встрани.
Спомените, същи бели бримки, ...