С дъжд отронва сълзите си облакът,
скрил небето с оловни пера.
Птиците вземат първите тонове
на новите песни и спират дъха…
И зелено се плъзна по клоните ...

Някога художник и теург,
презрял човешката бурлеска,
за свети лечител и хирург
остави за паметта ни фреска.
Навярно искаше да ни напомни, ...

Душата ми е уморена и в болка свива се в мен.
Защо не тръгнах с любов дарена
в тиха лунна нощ след тъжен ден.
Душата ми е уморена
от прошки и раздели ...

90/ Понякога аз имах гости,
да видят как съм и къде,
да размениме думи прости,
че всички още сме добре.
Раиф със Мариам, жена му, ...

Пътеки, кръстопътища, накъде да тръгна?
Бурни ветрове ме удрят право във гърба.
Не мога Аз на силата им да отвърна,
вървя изправен, понесен от своята съдба.
Ще срещам, знам, Аз хиляди препятствия, ...

Обичах те наистина и жарко,
тъй както никой друг не може,
ти беше моето любовно сладко,
което всеки ден опитвах със наслада.
Наистина в душата си танцувах ...

Милев се прибираше от работа с автомобила си, а Киро (по прякор бирата) беше заработил малко пари, отиде в кръчмата да ги похарчи. Изпи няколко бомбички и продължи с ракия. Около него се навъртаха мними приятели, които го подканяха да ги черпи. Като свърши парите, реши, че е време да си ходи. Да, ам ...

Очите ти - дълбок планински вир,
в които дете сякаш се е скрило,
издават нежния ти мир
под миглите - разтворено ветрило.
Очите ти - сияйни летни небеса, ...

III.
- Come baby, to get some blues.
Фразата, изречена с топъл кадифен глас, го извади от унеса. Жената, която я изрече, бе попрехвърлила нежната студентска възраст, но това не омаловажаваше извивките на запазеното ѝ гъвкаво тяло. Днес той искаше да се забавлява.
Желаеше да забрави поне за малко втр ...

Отивам ти на бялата коса
и на очите ти пронизващо отивам,
на страстите ти, бликащи в нощта,
на мислите, с които те попивам.
Отивам и на здравия ти гръб, ...

Усещаш ли как вятърът лъхва
и небрежно ти милва лицето?
Напомнящ ласка на въздъхващ,
тих, еротичен стон на сърцето.
И как роши косата небрежно ...

Край мене зимни ветрове фучат.
От студ небето мълком се избистри.
Звездите горе тягостно мълчат,
загледани във земните палитри.
А тук вършее вече снеговей ...

Великата Китайска индустрия
Кой ли помислил е за тях?
Измъчени работници.
Толко труд, в комерсиален свят,
в огледалото щом погледнат, ...

Пасторално
Когато всички се събирахме на маса
Когато всички се събирахме на маса,
светът бе млад, животът – весел, лек,
с крила политаше добрата ни тераса ...

В тъмна стая съм,
с тъмни стени,
а в мен тъмни мисли.
Твоят прозорец свети,
там си ти, ето те ...

Ще съм ти благодарна цял живот
за грижата, с която ме обгръщаш.
За мойте мълнии – в гръмоотвод
сам себе си заради мен превръщаш.
Заради бесните ми страхове, ...

Лека нощ ли каза ти!
Исках толкова неща преди това...
Забравих да ти кажа...
извини ме!
За герой от приказките... ...

Ако се вгледаш в очите ми дълбоко,
ще видиш в тях стаена самота,
едно сърце – наранявано жестоко,
но още вярващо във любовта.
Ако се вгледаш в очите ми дълбоко, ...

В звездни купове
астрални знаци
съдбите ни нетленни
се разхождат
мъчим се пътеките им ...

Аз те виждам
как стоиш на прозореца,
когато всичко, което
правехме е да плачем,
захвърлих си дрехите, ...

живот без роби е
живот -
на БОГ по образ и подобие

Стъпалата обичат умората.
Не споделят с хора опората.
Пътник и спътник заедно падат,
и по тях преминава парадът.
Нашите стъпки държат за ръка ...

Умра ли в утрото, родил ме би и залезът,
унило свел глава на силното ти рамо.
Присвил очи в звезди, прикапал в светлините
на мир и чудеса, прегърнати из шал
от облаци и свят, и малко ведрина. ...

Все още носиш слънце във косите
със аромат на лято и цветя,
безкрайна обич някъде в очите,
усмивка от прозрачна синева!
Как още вятъра надбягваш ...

Пътеката е същата и вчера беше там.
Затичвам се, да стигна до вратата.
Тежи ми камъкът, а уж не е голям.
Във тежестта познавам тишината.
А тя е мъничка, досущ – трохичка, ...

Ти си очите, в които се оглеждам, когато искам да видя себе си!
Ти си моите устни, които говорят, когато не знам какво да кажа!
Ти си рамото, на което се облягам, когато ми е трудно!
Ти си ръката, която ме вдига, когато съм паднала!
Ти си моята душа, която поема част от болката ми! ...

Никой не знае откъде сме дошли,
и никой не знае накъде отиваме.
Но всички искаме да останем тук.

Две чаши в шкафа.
Отваря се една врата
.... И две сърца.
Женски ръце измиват чашите,
Мъжки - ги пълнят с вино. ...

Студът в мен
е повече от
студен...
Той е айсберг.
Той е мрак, ...

Напукани ръце, мисли отнети...
Отчаяни вопли, проклинат деня!
Човекът създаден е за слава...
И душата го тегли напред...
Напред към света. ...

Скапаната навигация ме прецака. Как успях да попадна в селото, така и не разбрах. Пътувах за Гоце Делчев от Доспат и както ме увериха на тръгване, пътят бил добър, табели имало, кратко се пътувало. Как го постигнах, не знам, но се залутах по едни черни пътища и се загубих окончателно. Село Крибул – ...

Вратата на импровизираното укритие се отвори и вътре влязоха двама мъже, облечени в черни кожени палта. Полковник Лапшин веднага усети, че тези типове са от НКВД и му призля. Винаги му ставаше зле, когато се налагаше да си има работа с НКВД. Сега очакваше поредната порция неприятности.
След насилено ...

Като гавроши по витрините надничаме.
с евтин грим душата си обличаме
сърцето тъжно страда
от наложената-маскарада
но с усмивка на лицето ...

Една стара жилетка -
от любимата бабина плетка,
един ръждясал плуг -
на дядо, от епоха друга,
ме посрещат след толкоз години. ...

Никога
никога
НИКОГА
не съм искала да видиш
точно тази част от мен ...