Запад, сложи си монокъла и виж...
П. Пенев
Не ме жалете
"господа бизнесмени",
че аз съм протегнал ...

Ако беше пич
Ако беше пич, никога нямаше да ѝ позволиш да се влюби в теб, защото знаеше, че нямаш какво да ѝ предложиш.
Ако беше пич, никога нямаше да бъдеш с нея, защото това е единственият начин да я загубиш завинаги.
Ако беше пич, никога нямаше да ѝ позволиш да затваря вратата след теб изпращайки ...

ТВОЕТО ИМЕ
на майка ми
Не те описах с думи вдъхновени,
не те възпях във паметни слова
как с багри и нюанси пъстроцветни ...

Искам времето да върна
и да спра мига, в който
душа душата пожела,
мига, в които запалихме огъня.
Искам времето да върна назад, ...

С бяла лебедова шия зима вън подхваща танц –
сякаш че кълни магия зад стъклата с леден гланц.
Преспи, снежен пух навява тънък вятър и гълчи,
неугаснала жарава свети в твоите очи.
Ти не си мираж пустинен, аз не съм измислен блян, ...

Полежи си до мен на тревата.
Подари ми още миг безвремие.
Нека се заслушаме в сърцата,
душата да каже: "Добре ми е".
Моля те, нека така да останем – ...

Да мога да хвана в ръце това,
което препълва душата ми.
Да докосна това,
което с поглед не се достига.
Да впрегна тази сила на радостта, ...

И трети ден вече обилно валя,
и всичко отгоре съвсем побеля.
Навсякъде – бяло и в бяло светлѝ,
и няма да чуеш ти зимни петли.
От бяло по-бяло. И чисто. Личи. ...

Беше средата на март. Най-накрая пристигнах в Париж. Тази така мечтана моя дестинация. Винаги си представях, че ще отида там с любимия си мъж, докато една приятелка каза: Ако никога не се появи, значи ли, че няма да видиш Париж. Времето беше хладно, леко дъждовно. Пулсът ми беше забързан от вълнение ...

Харесва ми как бавно се събличаш,
небрежно как захвърляш си преструвките.
Как с пръстите по кожата си тичаш,
прераждайки предчувствие в целувки.
Как любиш се с горещото си тяло, ...

Силният човек не вдига гири
и не търкаля тежки колела.
Силният човек посока дири
и следва я във своите дела.
Силният човек не е борец, ...

Такава сила с тебе ни зове,
душите ни изгарят като факли.
Сега летим из огнено небе
и ад се носи върху кладата.
Но няма ад за двете ни сърца, ...

– Добър ден, господине. Бихте ли споделили на публиката ни защо започнахте да пишете поезия?
– Причини много, откъде да започна. Хм, нека кажем, че е от любопитсвто и воля за експериментиране. Искам да видя на какво съм способен, как мога да развия писането си и какви са ограниченията на поезията. Е ...

така искам,
само не пречи –
диря пътя си
към края.
така искам ...

Хората се променят,
времената – също.
Законите се сменят,
да е лош на всеки е присъщо.
Сбрал вежди, другите вини, ...

Под прозореца ни – слива.
Още мъничко дръвче.
Но неýгледна и крива...
Има време - ще расте!
Щом южнякът тук повее, ...

Броят се пилците на есен,
приятелите- всеки ден!
Със тях животът ти е песен,
без тях е мрачен и студен!
Но как да ги намериш, братко, ...

В онази нощ
В онази нощ, когато ти като дете до него спеше,
твоето момче до теб стоеше,
и косите ти нежно галеше…
В онази нощ, когато светът бе притихнал, ...

Днес реших да навестя приятел стар.
Ей така, без никаква причина.
Ще се отбия с някой малък дар,
просто малко да почина.
Надявам се да се зарадва, ...

Дали повярвах и пропаднах във бездънна яма?
Дали се лутам в тъмнина и търся те?
Дали си там или те няма?
Дали съм жива или не?
Дали отровата подейства? ...

Незнайно откъде е тук дошла
Вълшебната пазителка на нищото.
Невидима, тя броди из снега,
не пали огън никога в огнището.
В неспирното ефирно колело ...

Знаеш ли колко искам
/Свидна/
Знаеш ли как се убива,
тази любов отредена,
знаеш ли как си отиват, ...

Бай Кольо и ръчната количка
От два-три дена бай Кольо дърводелеца не го свърташе в работилницата. Бизнесът му вървеше - хора идваха, изготвяха се поръчки, работа имаше, както се казва за целия китайски народ. На пръв поглед нямаше от какво да се оплаче. Само, че нещо не спираше да го тормози и да не ...

***
Врабчета пърхат
над ледена пързалка
снежни трошици...

Не искам да познавам хора дето се преструват,
приятели, роднини, онези с мръсните души.
На чужди мисли сърцето и душата не ще робуват,
това което съм изграждал твореца може да руши.
В собствен свят повярвай не живея, ...

В затвора попаднах на една странна личност, която успя до голяма степен да промени отрицателното ми отношение към всички питомци на това държавно учреждение. Като пренебрегнем циганската сган – пъплеща наоколо и цялата онази безнадеждна пасмина рецидивисти, за които битието извън затвора е непосилно ...

Мръзнат нозете ми, лед са ръцете ми,
минуси пълнят сърцето
Зима е. Свиква се. Гледам врабчетата –
всичко на тях е отнето.
Грозно облечени, колкото залъче. ...

Един палач по-рано се прибира,
не можал да сбъдне своята съдба.
Пред дървената порта спира и подсвирва,
но празно е и тъмно, няма никой у дома.
Навел глава, прекрачва прага, ...

Казват, че приятелството вечно било,
в трудни дни,
дъждовни лета, тях ги има –
голяма лъжа.
Те са там, вярно е, да, ...

Във този свят на лудост и омраза,
на низки страсти, мерзост и печал
а вместо кръв във вените – зараза:
кой на кого, до грош, какво е дал…
Единствен ти, Приятелю, остана ...

Мразя зимите! Акумулаторът на сеата също ги мрази – само да надуши, че вече не е октомври, и излиза в неплатен отпуск. През ден го влача нагоре-надолу до шестия етаж да го зареждам, а думите, които излитат в асансьорната шахта карат греста по релсите да се разтича от срам. Според мен, преди да създа ...

Едно обичане…
Едно обичане във мен трепти.
През зимата, във бяло оцветено,
в дълбоки снегове блести,
от приказка вълшебна сътворено. ...

"Без твой човек си за къра"
Сега
във
моя
алчен, ...