Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
Между две врати
В далечните дни,
когато сами
се справяли хората дружно,
прадядо ни млад, ...
Любов
търся онази звезда,
която към тебе ме води,
която ми дава крила!
А мракът е толкова страшен, ...
Полъх
Милувки.
Недей да ме търсиш.
В изгубени души.
Ще ти оставя за спомен, ...
Остани
лицето ѝ е пред очите ми.
Липсва от мястото ѝ до мен,
нямам опора,
няма бял ден. ...
Какво може да коства едно „Здравей“
В ежедневието ни колко често се случва да ...
Буквите обичам аз
да ми тръгне по вода!...
С буквичките Б и В
по-нататък ще вървя...
Ще ме води буква Г ...
24-май
събуждах се рано с надежда една.
Как слънцето ярко във свода ще свети,
с усмивка красива ще грее градът.
В сърцето надеждата пееше скрита, ...
Гъсеница
Но не мога.
Мислите ми-бяло пашкулче.
Крехко,малко.
Едва на 25. ...
Съвременност 2016
да познаят (и с резон!)
Хилари ли ще се хили,
Доналд ли ще стане дон,
а Ислямската Държава ...
Влюбени
Защо ни гледа така закачливо,
царицата на звездното небе.
И Пролетта, пристъпваща красиво,
защо не иска да ни разбере?! ...
Кирил и Методий
що царува в нашата страна,
ний почитаме родната книжовност,
що носи ни лъч в тъмнина.
И тя озарява всички нас ...
Човек
Човек с ценностите от миналия век.
Човек скромен, тих, обикновен.
Човек Българин, истински Човек.
Човек един обикновен но необикновен. ...
История от гробището
Навярно всеки пази в сърцето си някоя луда, красива и невинна любов от детството си. Едно увлечение по детски чисто, което колкото и времето да хвърля прах върху него, то винаги остава непокътнато в отреденото му кътче в душата.
Е, и Коко също го преживя. Но нещата не се получих ...
Само за принцеси
или пак ще гледам притеснено, отстрани,
пак друга е поела тази роля,
а тя на мене, най-добре стои.
Дали от роклята ми фантастична, ...
Самотници
Как дните ни минаваха в тревоги, които състариха младите лица.
Какво мечтаехме да им дадеме от нашия убийствен труд
когато станат те големи по своя път за да вървят?
В мечтите наши забързани пропуснахме ний толкоз много ...
Унижавахте ме всеки път
Казвахте ми, че за нищо аз не ставам..
Удряхте ме във сърцето не веднъж,
а аз търпях и силно се надявах....
Надявах се да дойде ден, ...
Най-мъчителното
Сърцето ми на прах е.
Ти или аз съм виновна за това, любов?
Ти, дето хиляди надежди и поводи за усмивки ми даваше?
Или аз, дето вярвах във всяка твоя дума, във всяко твое обещание. ...
Двадесет и четвърти май
Родѝната съзѝда висотѝ
и множество народи проси`яха
чрез писменàта - вечен храм и стряха!
За Б`ългарщината и меч, и броня ...
* * *
става гърбав...“ - изшептя
след дъжд дъгата...