Не тръгвай, Любов, че още е рано,
звездите роят се на звездния свод.
Още не тръгвай, чуй, плаче пиано,
сякаш разплита нечий живот.
Звуци се леят, галят, изгарят, ...

А спеше паркът... И валеше сняг.
Засипваше треви и клони.
Целунах те. И после пак. И пак...
Ти само думичка отрони:
"Пак!" И като във странен ритуал, ...

Ветровете за теб ми шептят,
неугасващи устни пламтят.
Вечерта ме унесе в тъма
и познахме се в сън без тела.
Светлината си нося в ръце, ...

Есен, нашепваща тъга.
Ех, златолистно ти, момиче!
Небе, облачно с дъга.
Ох, полет невъзможен птичи!
Дъжд плющи и дрънчи в олука – ...

Стъпваме тука на своя земя
и дори да е трудно се справяме.
При нашите близки е чужда твърдта...
и на чужди езици говори се.
Тук се говори на Българска реч ...

Празни думи, очи без желание.
Погледи впити в стената пред нас…
Чакайки тихо поредно признание –
краят залива ни, тихо, без глас…
Души разсъблечени, изложени в ъгъла. ...

Мълчат звездите,
мълчи градът,
дори мълчи светът.
Само моето сърце
то единствено крещи, ...

Лъч от закъсняло лято,
черна и изстинала навръх
свещ не съм ли аз, която
можеш да запалиш с дъх?
Лъч, увесен над безкрая, ...

Боли ме, откакто си замина
за очи, нежни кат коприна,
че напразно аз за тях копнея
и без тебе сред мъката тлея.
Есен е, дъжд навън вали, ...

Ако можех, бих ти поднесла целият свят в краката.
Но мога само да ти го обрисувам със целувки.
Ако можех, бих ти подарила всичките цветя.
Но мога само душата си да ти даря.
Ако можех, бих те възнесла в облаците. ...

Защо ме караш да поглеждам
небето час по час?
Събирам облаците в мрежа,
измислям си компас...
На север вече е студено, ...

На Ани
Ти имаш както люляка сини очи,
със много топлина и пролет в зениците.
Може би, от Слънцето си взела лъчи,
а криле и жажда за полет – ...

Не ходеше баща ми на театър –
не знаеше къде се влиза там.
Изпращаше го него топъл вятър
и влизаше в галерията сам.
Не знаеше къде ни е и плажа, ...

И аз съм българин
Пресичал съм и аз меридиани…
Кръстосвал съм света, къде ли не?!
Летял съм над морета и балкани!
С отворени очи съм бил, поне!... ...

Защото си художник
Човек навярно си и ти! Опитах от кръвта ти.
Усетих страст, изгарящ плам, кипеше нелогично.
Изплаших се и онемях. Вървеше по земята
и стъпките ти бяха кал, но хранеше поличба. ...

Нека бъде така, както даже не се осмелихме -
да погледнем в очите това, дето все недовиждахме.
Да ни кресне мълчаното, дето дълбоко го крихме
и от дъното чак като тежка вода заприижда.
Да отърсим оковите, дето сами изковахме ...

Късно е, а залезът ме заливаше.
Тялото ми закъсняваше - да забравя мислите.
Ужасно боли, когато ме забравяш.
Светлината ме дебне. Като вечер.
Нима не ме дебнеш в късните вечери? ...

Human
Yesterday I talked to god we had a conversation
Told him that I'm sorry I lost communication
But I just, I just needed some holiness
I said that the things that I've been trying end up in frustration ...

При ясен хоризонт
на Земята роден –
тук с мирен фронт
е новият ден.
Човекът самотен, ...

Обичам те като морето –
любов на приливи и отливи.
Два кораба са впили във сърцето ми
ресници – тежки плавни котви.
Обичам те като реката – ...

Беше хладна утрин,
а вече зрели, пълни с цвят,
полюшваха се в погледа ми устни –
твоите,
но връхлетя денят ...

Позволи да те обичам още малко,
Пък после си тръгни...
Да те изгубя ще е жалко...
Но ти голямата любов търси...
Почакай още малко, остани. ...

Акулите ще надбягат предвестника на бедите.
Изгревът се е вкопчил в червеното на мечтите.
Птиците пеят за своя спасител.
А облакът крещи: "Победител"!
Дъждът бумти в ушите ни ...

Орлин Горанов дойде в Индианаполис! Дойде с Кристина Димитрова! Двамата са точно, както ги помня от телевизионните екрани на моята младост. Само дето са по-хубави от преди и пеят много по-добре!
Но почакайте, това не е възможно. Те не са ли подвластни на времето? Как могат да пеят по-добре, в една и ...

Запомни...
Ако е споменът, той е притежателят на сънищата ти.
Ако е спомена, ти си гаврата на вечерта му.
Не вярвай на никого. Дари правописа си на незрящия, за да видиш какво е слънце, когато започне да пише по облаците.
Кап! Кап! ...

отпадъците
станаха повече от
суровинѝте
бездушията
станаха повече от... ...

По ръба на усмивката ти
един слънчев лъч
плете паяжинка,
в която да улови
целувката ми.

Октомври е скучничък, сив актьор
и своята роля бездарно играе
сред изоставен случайно декор.
За нашите чувства изобщо нехае.
Не го притесняват ни вятър, ни студ, ...

Странен транс! И танц убийствен.
Транс хуманен... Виж – летиш
в свят богат, благоизмислен,
нареден от разум висш...
Ще си празен, чист, бездушен. ...

Свят на еднооки носорози.
Циклопите с провиждащо око
предпазват те от зрящите събратя...
Слепците виждат най-далеч
с рудиментирали лъчи от Рая. ...

Ти, който бе роден
в заника на Вечната нощ,
в град блестящ,
одялан от кристал сияен,
дом на безсмъртните, ефирни господари, ...

Сонет Прольётся ночь...
Татьяна Теребинова - Кисс
Прольётся ночь. Угаснут жизни связи.
В предвечной тьме – дрожит нектар цветка.
И в небе звёзд – слеза горит, легка. ...

Ако мога в тебе да порасна –
чувство на зародиш непрекършен.
Белегът ми още незараснал
само да е спомена завършен,
бих могла тогаз да преболея ...

Есента пак е тука сама
със своята тиха походка
и разстели мека мъгла
сред близките хълмове кротки.
Нарисува тя пъстри листа, ...