"Когато искаме да вървим по пътеката на Познанието, трябва да постъпваме като мореплавателя: необходимо е да се знаят само крайбрежията на материците, а не тяхната вътрешност, за да бъде плаването успешно!" /Мисана/
Време - това е Архимедовата сила, която възниква при "потапянето" на малките неща в ...

Вечер... когато затварям очи,
думите - клетви повтарям.
"Обичам те, сине от мен запомни
рожба до гроб не предавам.
Обичам те!" Слепи потичат сълзи. ...

Когато ме потърсиш
ще е късно.
Ще бъда някъде далеч
(къде - не уточнявам).
Лъчите слънчеви ...

Мечтая аз за утрешния ден
по-мъдър, по-щастлив и по-прекрасен
Нима във мъки е определен
да мине нашият живот ужасен?
Мечтая аз за светла бъднина, ...

Паскал Мерсие "Нощен влак за Лисабон"
яйцата...
три плюс едно
три
Света троица ...

Банани, банани,
ех, че славни барабани.
Все ядеш ги във захлас,
и ти казват "Вий добре сте си при нас!".
Те са пълни с витамини, ...

да погледнем в ненасита в порите на ветровете
там няма нищо
само счупени трептения
от милосърдност
и осърдните обърквания ...

Българийо, родино, колко страдания ти изтърпя,
колко века бе робиня?
Колко опустошения се нанесоха, на твойта красота?
Но ето пак въстана ти, с миналото се прости.
Ето по-силна стана ти, ...

Понякога съм Палечка. И плача,
затворена в кибритена кутийка.
Въпросите са трудни. Многозначни.
А нямам сила даже да извикам.
Понякога съм Демон. И жигосвам ...

Дайте ми тема и аз ще мълча.
Не мога да пиша с поръчка.
Хаотични парчета от душа-бегълка
се подреждат с магическа пръчка.
Появява се стих, един или два ...

Истинският приятел винаги ще протегне ръце към теб в нужда. Даже две. За да те стисне за гърлото.
Много хубава песен. Обаче лебедова...
Един от начините да се освободиш от напрежението е, да пуснеш кабела.
Ако наистина не ти пука къде отиваш, във всеки един момент можеш да спреш и да заявиш, че вече ...

Тленност
Пясъчни пътища бродиха в пустите мисли,
бледни луни крадяха мечтите бели и чисти,
буйни реки измиха пълзящи съдби в пътеки,
вятърни бури разпиляха верни посоки. ...

Папа Ноел(1) въздъхна тежко и се облегна на стола. Не знаеше кое е по-зле – този извънреден Коледно-рождествен събор на световните нации, свикан специално заради него, или все още пресния образ на Бланка и Ниевес до коледната елха…
Ех, а колко добре изглеждаше всичко, когато най-накрая онзи сухар от ...

В навечерието на 24.05.
по традиция се връчват
наградените книги за предната година.
Бях един от поканените да присъстват
на този престижен ритуал. ...

Любов на сила никога не се посява.
Не може да покълне, да израсне, плодове да дава.
Тя просто неочаквано и изведнъж връхлита.
Обгръща те и те обсебва, без да пита.
Любов на заем никога не се раздава. ...

Живей
Бъди човек, а не човече
с нежно подадена ръка.
Живей, за да оставиш спомен
и светла диря в паметта. ...

Захвърлено стоиш в ъгъла самичко,
с пухкава, но клюмнала главица.
Две ушенца малки, без едно оченце.
Кажи: кога изостави те твоето детенце?
А си играеше по цели дни с тебе само, ...

Какво ли е да си жена...
със погледи да те рисуват.
Косите ти да са мълва,
движенията – нежни бури...
Какво ли майка е да си... ...

Червена роза на любовта -
ще има ли и за мен красота?
Не, ти си някъде далече
и едва ли ще те видя вече.
Болка в жили струи, ...

Превивах плещи от теглото.
Оглеждах се от вечен страх.
Кафе поднасях и на Злото,
за туй изглежда, оцелях.
Срещу статуквото кротувах- ...

И сам ще си наточа ножа
да го забия в мойта кожа.
Да си разпоря аз търбуха,
във миг смъртта да ме издуха.
Щом ти към мене нямаш милост ...

* * *
Когато в очите ми рана
от спрени сълзи ме боли,
аз искам навън да остана.
Просторът в сълзи да вали! ...

Не обнови живота си,
понеже беше твърде зает
да преодоляваш
наслоените петна,
те потъмняваха и ...

Как мъчат бесовете...
и с нокти, докъдето
достигнат - късат плът.
От минали обиди,
килия те ти зидат ...

по Коледа какво да гледам- все съм в тия
но те пък свикнали са ми на дереджето
за нищо време нещо прототипно ще извия
залъгвайки трапезата с каквото протоколно е прието
надявам се на прозаични чудеса ...

Като скръбна вест
излиза моето заглавие
пред вашите очи!
Но, мили мои,
не се мъчете ...

От сън спомен няма,
но и от спомени няма сън.
Замислиш ли се, те те изгарят.
Остава тишина. Нито тон, нито звън.
В нощта, когато сам останеш ...

Есен в косата...
В косата ти смолиста и разкошна,
унесен от игривия ти смях,
във утрото след Любовта среднощна-
внезапно косъм посивял видях... ...

Настъпи време за култура,
времето на Боко, на Вежди
и Бинету,
културната глава е със фрактура,
джуджето-интелект е инвалид ...

Ето. Наближава.
Радостта си тръгва,
а страхът остава.
Тя е толкова наблизо,
че почти усещам ...

Уличното куче играеше шах само със себе си.
Не може да правиш това, ти си улично куче,
винаги си бил улично куче.
Не може да правиш това.

When something makes me feel bad
I dare to escape
Nothing holds me back,
I can always wait…
And wait… and wait ...

Да оставиш кални следи из целия си апартамент, и да наречеш това на пода
не „трагедия”, а „изкуство”...
Да оставиш трохи на терасата си. Всяка сутрин. Знаейки, че в твоя квартал НЯМА врабчета...
Да оставиш бонбонки – от тези, дето са взели шареното на последната ти мечта, и да ги стискаш в ръката си ...

Endless ocean in the sky
Billions of glowing eyes
Watching us
Yet mine
Are locked with yours ...

Прибираме се кални и уморени и мятаме смърдящите си обувки в коридора. Влизаме в стаята и захвърляме мокрите си палта. После отиваме до леглото си и се сгромолясваме като чувал с картофи. И с този трясък залетяват из стаята счупените ни черупки. На малки парченца. И ние се отпускаме, доволни, че най ...

Another day -
Another wish to fade away.
So take your pills and feel the warmth,
Your lake is smouldering
And now you're gone... ...

Сътворението
На нощта от лунният восък
искам да те извая-
и с първото докосване
гърдите ти да направя, ...

Мъгла навън!... А вирусно огнище
във гърлото гнездо у мен си сви.
И седмица лежа. И ме разнищват
на черни мисли белите сестри.
И всичко би изглеждало играчка, ...