Отдала си живота си за всички -
да бъдем пак обичани деца,
да заменим огромната себичност,
която ни убива,
с любовта! ...

Кой си ти? Защо си тук?
Не си познат, а някой чужд.
Не си този, когото умът познава.
Този, на когото сърцето се предава.
Ти не си този, който ще сбъдне всяка моя мечта. ...

Когато не ме виждаш …
Когато не ме виждаш
Не е въпрос на израстване.
Не е въпрос на време или на това как се чувствам.
Отървах се от сянката на добряка сега. ...

Душевно кокиче
В душата ми никне прекрасно кокиче,
пробило кората на земната жалост.
Със вихъра буен на младо момиче
поднася ми спомен от моята младост. ...

ВИДА
Аз, Вида от рода Кубиар, съм родена в годината, когато починал кан Крум и синът му Омуртаг поел властта. Дъщеря съм на могъщия Ишбул, който беше кавхан на великия Омуртаг и на неговите синове. Семейството ни живееше в голяма, красива къща зад втората крепостна стена на Плиска. Освен двата ката ...

Омраза се процежда от налъмите,
налъмите са дървени обувки,
омразата убива като трън
и те предава като юдена целувка,
но любовта е смелост, ...

Тази нощ в съня ми пак беше.
Все така мил, сладострастен и нежен.
И в ръцете си силни държеше ме.
От желание силно болеше ме.
С топли длани косите ми галеше. ...

> "... Без всякаква вина, осъдени завинаги на изгнание."
>
>> Неизвестен емигрант
>> по времето на комунизма, преди смъртта си
Всяко докосване ...

Въпросната вечер се прибрах половин час по-рано от обикновено. Първата неприятност ме посрещна още от вратата на асансьора. Сблъсках се със съседката от долния етаж, Иванка. Тя по навик ме погледна хладно, и високомерно извърна глава, подсказвайки ми, че за нея, в животинската йерархия се намирам не ...

ГРАД ТОРОПО
На запад от Изумрудените острови океанът къпел бреговете на континента. Живописно по крайбрежието бил разположен красив и оживен град. Наричали го Торопо. Той притежавал една изключителна атракция, която го славела по света. В него се намирал цирк „Екзотик”, който бил известен с дресиров ...

Изгубен спомен
Изгубих спомена си рано аз,
там някъде в невръстно детство,
но оттогава не минава час,
търся знака му в книжното наследство. ...

Скъпернически отчупваш
още димящите залчета
и ги слагаш
пред мене на масата;
караш ме да се чувствам просяк, ...

Душите мъртви днес се скитат
по света - без обич, без любов.
През счупената призма на живота
светът изглежда зъл, суров.
Две души се срещат днес, ...

Ти отново разстилаш по мен с топлина любовта ни
и разпалваш вулкани от нежност във мойте очи.
И с морето от чувства дълбоко, дълбоко в съня ми
ти нахлуваш без милост и заливаш сърцето с мечти.
Аз отново съм мрак – и по твоята кожа изтичам, ...

Има дни, в които тишината истерично крещи,
а небето е нямо и празно, без птици,
няма полет, няма смях на мечти,
и дъжд кален в сърцето гробно вали.
Има нощи, в които си жив и не си, ...

Аз и ти,
Един свят без лъжи.
Аз и ти,
Усмихнати в дъждовни дни.
Аз и ти, ...

Дори да ни ядосват понякога близките
и сърцето ни яростно да негодува,
че не са такива, каквито ги искаме,
но те съществуват, но те съществуват...
Резки са думите. Боли понякога, ...

Ще дойда, ще приседна, кротко приласкана
в следобедния полумрак,
а ти, до мен застанал, ще попиташ -
"Защо стигнахме до тук? И как?
Ще търсиш отговори в мене, ...

Ти тук ли си?
Не чух да влизаш,
даже не похлопа.
Къде остави сянката от ада
и мириса на сяра да догаря? ...

По стихове на Марияна Вангелова и Музика на Яким Якимов (eratos)
проект, който включва тридесет и осем изпълнения
created year 2006
a synthetical art
Lyrics by Mariana Vangelova ...

дойде блага вест
... да разчистя душата
пепелта да изхвърля
въглени да разгоря
да ме опари ...

Дисидент
Лиричният герой Благой
участвал бил в афера тъмна.
Разпитвали го кой е той
по цяла нощ, докато съмне. ...

ЕРОТИЧНА ВАКАНЦИЯ
Ден последен
Днес времето беше прохладно. Слънцето не жулеше така силно, както преди. В спалната на Кло царуваше пълна тишина. Тя лежеше на широкото легло и преживяваше отново и отново миговете, прекарани на кулата в прегръдките на този силен българин.
Тя беше дошла тук с намерение ...

Докосни ме...
аз няма да се счупя, ако силно ме прегърнеш.
Но ако не искаш да останеш -
забрави ме!
... не ще дочакам да се върнеш! ...

Топлите нюанси на цветове
плават със собствени криле;
водени от невидими крале,
боядисват всичко нескопосано като дете,
но същевременно красиво като женското лице, ...

Четиресет камбани в душата бият... бият...
Четиридесет извора по глътка аз напих.
Четиридесет нощи със мен вълчица вие.
Четиридесет клетви аз преглътнах...
... и простих.

Аз съм архитект. Очакването е моят най-голям проект. Строя най-красивата сграда. И точно когато и последният детайл е завършен, точно когато седя отдолу, гледайки я с възхищение - готова и така величествена, точно тогава нейната току-що родила се злощастна съдба я връхлита земетресение и тя се срутв ...

Не ме е страх от вълните.
Не ме е страх да потъна.
Страх ме е от мечтите,
ще ме е страх да се върна.
Сега се боя да замина, ...