Сякаш живея аз два живота-в нейната къща и в моя дом,
сутрин поливам с обич цветята й-вечер горя от любов.
Нося по мен следи от парфюма й, роклята тайно обличам,
но се усмихвам с мойте очи, с тялото си те привличам.
Знам, че обичаш мойта душа, моят смях, знам, те лекува. ...

Дворчето скътано толкоз зелено е,
весели птичките пеят, за мене ли?
А пък жасминът ми своята работа знае -
все е такава - просто ухае.
Ето, върбата японска наблизо ...

По залез слънце Рафаел излезе от водата, полугол и прекрасен, облече черния си халат, обу сандалите си, сложи на врата си келтския възел от сребро и потъна във вечерната тишина.
Запъти се в сумрака към улица „Крайбрежна,“ където с гледка към Великото тихо езеро живееше Опалина Аш, художничката. Опал ...

Будеше мечти и страсти,
упоени от любов,
с вихрушки сладки
тлееше полъх нов.
Свиреше с цигулките на любовта ...

Драсната клечка в тъмнината и рано, призори с росата -
илюзии създава огъня, запалвайки никотина... спокойствие,
сякаш, може да даде на духа, кеф ти и на душата.
Драсната втора клечка...в пепелника изгаря фаса -
"упокоя" ми на тялото, и на сетивата. ...

Непрежалимо е това злощастие -
да те напусне мигом изненадата.
Да видиш как мечтите гаснат,
като изпепелен живот на клада.
А после става много ясно, ...

ВИК
Мъдрец и роб на страсти първобитни
живеят си във мене – две в едно.
Заспивам – принц, и се събуждам – скитник,
в Божествените ясли със сено. ...

Една случка с изкуствен интелект
Алармата в главата му изпищя! Той се изправи, разтърка очи с ръка и мислено си превключи на канал 9. Биологичния чип, поставен в главата му още в ранна детска възраст включи в съзнанието му сутрешните новини на канала. Той влезе в банята и погледна огледалото, в него ...

Откраднах си внезапно ранно раждане.
Бабуваха ми думите без смисъл.
Престъпник аз не съм, нито е кражба
това, което в мене се разлисти.
Причаквах всяка нощ едно начало ...

Ще ми каже ли някой как и защо вчера времето спря, и забрави да диша Притаило ухо във смеха на жената, дето мина по малката уличка.
Нашата уличка - крива и грозна, с неумит от памтивека асфалт, времето ахна щом зърна жената да идва, а любопитните хора заизвиваха врат.
Мъжете се вчесаха, извадиха гре ...

най-после с редакция от deni145
Грен бе яздил редом с командир Брънт вече около час по непознат за война път, който бе заобиколен от гъста гора. Зад тях маршируваше малката армия, която предвождаха, а трите каруци дърпани от яксовете впрегнати пред всяка, се подрусваха и от тях се чуваше дрънчене на ...

Едва едва се развиделяваше.
Звездите трепкаха уморени, сякаш чакаха утрото на новият ден.
На кея се поклащаха няколко рибарски лодки, няколко души ги обикаляха, дали се готвят за риболов или са се прибрали с улова.
Обичайните команди прозвучаха в ухото ми
- ОК, всичко е готово, пълен напред, госпожи ...

Моите стихове са тъй различни -
пълни със степна прохлада и топлина,
сладки като мед, нежни като коприна.
Може да се нарекат понякога наивни.
Тъжни и горчиви като пелина, ...

Стари филми. Кафене, клуб, библиотека. Мъже чинно пият кафенце, разгърнали дебели вестници върху специални подложки. Никакво бързане, никакво скачане от първа на последна страница. Време е за научаване на новините отпреди месец или дори скоростни - отпреди два-три дни…
Какво филми – и ние го помним. ...

Ако някога срещна мацка с дълги коси
и с очи на планинска кошута,
ще помоля - усмихнат, до мен да заспи,
като мъничко коте на скута.
Цяла нощ ще я милвам гальовно с ръка. ...

Когато моите очи съвсем помръкнат
и старчески ръцете са – треперещи,
стилът ми стане по небрежному размъкнат,
дали тогава в спомен ще намериш ти,
онази – лудата, която си обичал, ...

Награда*
Стоя на стола си смълчан,
замислен, даже невидим,
над нас е родният Балкан,
с децата съм, но - без един. ...

Един пише с мастило,
друг, дори с своята кръв,
а трети диша лепило
докато книга си хапва плъх...
Какво му пука на третия, ...

Точката на интереса
Точката на интереса щом загубиш
В хаоса се движиш ти.
Целенасоченост без интерес няма.
Защо животните са жизнерадостни - интерес миг всеки ги владее. ...

Сам отвори очи и видя сивия таван на стаята си. След това вдиша дълбоко и притвори очи. Беше си мечтал за това. Да се събуди и Елизабет да спи в ръцете му. Тялото й да е плътно до неговото и нищо да не пречи на топлината й да достига до него. Да огрява кътчета от същността му, които само тя бе видял ...

Сърце, пълно с мечти -
можеш ли да се чуеш,
когато заглъхне пулса ми?
Душа моя, сродни душа -
можеш ли да дишаш, ...

Когато в тъмното светкавица проблесне,
когато тихото звук нежен сътвори,
когато в черното се белне птица бяла,
отново този свят ще се роди.
Със залък щом се гладният засити ...

Тази мъка в душата, никой не знае.
Тя е моя. Единствена. Там.
Както черна магия пясък дълбае.
Както клада гори, но без плам.
Дохожда във нощите тъжно самотни, ...

ЗАЛУТАН СРЕД ДЕТАЙЛИТЕ
... дали в детайлите живях, или във цялото – не помня,
във нишата ми на монах трапезата запомних – скромна,
запомних жълтите треви, що тъпках в моето възглаве,
и как на пръсти Бог върви край мен като до Богоравен, ...

Дойде по жълта нощница и седна.
Стоях облегнат на дивана.
Говореше ми прямо и свободно,
и също тъй ме гледаше в очите.
Прости ми, мила, че аз свойте сведох ...

ЧУВАМ ТЕ, ДЕН ТРИДЕСЕТ И ТРЕТИ: КРАЯТ НА ИСТОРИЯТА.
Днес Самарянката беше малко замислена и като че ли искаше да му разкаже нещо, но се двоумеше. В края на краищата, приседна на стола до леглото и започна:
-Абе, не знам как да ти го кажа, има една история, но все не можах да си обясня дали наистина ...

Българийо, сега играеш най-тежкото, мъчително хоро.
Децата ти, Българийо, се карат, не са единни те, не са едно.
В годините, когато беше трудно, събираше ги дървения кръст,
княгиня беше твоя знаменоска, летеше с вятъра Бенковски пръв.
Повеждаше ги конската опашка, зовеше рог, застигаше стрела, като ...

СТАРЕЦЪТ И БАСЕЙНА
Ти беше тъй загадъчна и бледа,
и аз бях тъй непоетично плах –
направо ми изпада „Бленд-а-мед”-а! –
когато край басейна те видях. ...

Чувам оня радостен шум…
Леко хладно е…
Морето пее насън…
В пясък мокър…
Пропадане… ...

Мечтата ми – дъждът да ме намокри
и да ми стане шапка, воден покрив
се сбъдна, о, така ме наваля,
танцувах си с дъждовната походка,
обувките ми станаха на лодки ...

Уморено изгрявам,
светя по задължение
Досадно и унило
хвърлям малко лъчи
И днес ми е криво ...

Ако пътя към тебе се свърши,
ще открия във нищото брод,
премаляла макар, ще те търся,
за да бъдеш пак в моя живот.
Ако твоите устни замлъкнат ...

> Слънцето се поклони на най-висшия от деветте свята – крепоста Асгард и бавно потъна зад хоризонта като остави след себе си прелестно розови небеса. Тор се отдръпна от двукрилия прозорец на личните си покои и сумрака на залата приласка погледа му. Той обичаше повече от залеза хладната неприветливос ...

Кой знае за твоите битки,
за твоите големи мечти?
Знаем, че сме част от всички,
но понякога така сами...
Кой е усещал твойта болка, ...

(Посвещава се на всички творци и на всички, които спомагат откровенията да се сбъдват.)
Двадесет години поезия,
двадесет години творци
споделят своите творения,
а публика сме аз, ти и ти… ...