Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
Гняв
И всичко се свежда до въпроса "Как да се живее?" Най-нелепото и безсмислено питане... Сякаш някой може да ти отговори, а дори и да го направи, все едно ще го послушаш! Търсиш, питаш, дишаш и пак си там - в личния си безпорядък, в абсурда на мечтите си, с имитативните състояния на чувстване, с п ...
Езикът на любовта е рисуването с очи на тишината...
Капитан
се сблъсквах с многото неща,
в които търсех вярната насока,
до които стигах бавно и пеша.
Напред, назад, надолу и нагоре, ...
Навън вали
- Не искам да вали. Искам да е бяло, цялото бяло, но да не вали. Искам да е пролет. Да е бяло и розово.
- Аз пък искам да вали. Но да вали само над нашата градина. И да сме там заедно. Да се целим със сняг, да се смеем. Просто да сме ...
* * *
и виждам себе си -
невинна и чиста,
обгърната в сноп ярки лъчи.
И нито следа от гъстата чернилка, ...
Черна събота
Абдулрахман Акра
-----------------------
Казват, че Бог почива
през съботния ден. ...
Нещастната аз
Детски игрички - "Спортното събитие"
- Да бе, даде я господинът. Гледай, отзад Ванката я носи.
- Супел, ще иглаем мач - крещеше Мирко. Още му бе трудно да казва „р", макар че вече бе втори клас.
На училищния двор се събраха момчета от вторите А, Б и В класове и по всичко личеше, че предстоеш ...
Полет
летяща в небесата.
Превърни ме в капка дъжд,
падаща в тревата.
Превърни ме във водопад, ...
Приятелство?!
на Таз
Изгнива бавно гроба на душата ми.
Посърнала, изгубена, подтисната,
се стрелвам в паралелност непозната...
Лекувай ме с вълшебно отношение, ...
Твоите Очи
Все още ги обичам, нима не ми личи?
За твоя поглед бих направил всичко,
в твоите очи аз виждам моите мечти.
Повярвай ми, че виждам всичко в тях, ...
Като в приказките
Тъкмо излизах от офиса и той застана пред мен с най-чаровната си усмивка. Потръпнах. Усещах, че потъвам в усмив ...
Към зимата
>>
>> студен и силен, зимата говори.
>>
>> Разказва ни, че чувства се красива ...
Люлчино, без седло
Мама остана по пътя.
Мъже почиват до грива.
Дилема
Той не е приказка бяла,
нито аз съм приказна фея,
дошла от нереалния свят.
Животът е сурова и вечна борба. ...
Спомените на Марк Антоний
мъртва тишина цари,
въздухът трепти като в пустиня,
сякаш в пламъци гори.
Лешоядите крещят зловещо ...
Празнота
Можем ли да си представим колко много боли?
Да се чувстваш празен, да трепериш всеки миг,
да пропадаш тъй бавно, как боли!
Стар, изтъркан филм, това единствено остава ...