Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
389K резултата

Светлина в мрака

Били трудни времена - потънали в мрак...
под тежко робство...и тогава там във тъмнината!
Будителите запалили светлината в мрака...!
Припламвал пламъка и не угасвал -
разнасяло се словото - тайно през нощта ...
940 3 6

Утро е

Защо тъгата дави ми сърцето ...
защо тъжа за минали неща?
Къде изчезна човешкото в човека!?
Къде е нашата Страна?
От роби превърнахме се в кръвопийци. ...
583 2 3

Eсен – цветна съвършеност

Есен – цветна съвършеност,
нищо че не си зелена.
Есен топла, есен златна
нещо леко ми загатна.
Нещо твое, нещо мое. ...
483

Есенен триптих

Есенен триптих
Гадно време. Дъжд, мъгла.
Студ. Човешка суета.
Всеки нос забил в земята
с празен поглед в мрачината. ...
671

Скитникът арменец 30

Скитникът арменец 30
Шосето е право като ученическа линийка, чаааак до хоризонта. Няма завой, няма чупка, все напред и малко нагоре. От двете страни земя с цвят на керемида, прясно печена керемида. Едно безкрайно керемидено море.
В далечината силуети на паметници също с цвета на керемида. Намираме с ...
849

Приземи ме, да притихна в теб…

Светът ми притихва в теб,
оглеждайки се в очите ти,
и докато те съзерцавам
в себе си знам защо съм тук.
Небето притихваш в мен, ...
613 2 4

Отхапнах - (Sanja Radulović, B. i H.) 🌐

ОТХАПНАХ
Автор: Саня Радулович, Босна и Херцеговина
Направих любов
с песни
(снощи). ...
852 1

Крайна гара Варна

КРАЙНА ГАРА ВАРНА
... понякога и аз се разтоварвам от римите, връхлитащи по мрак –
замъквам се самин на гара Варна, изпращам и посрещам влак след влак,
подпирам си ръждясалия буфер, тропосвам гаровия си площад,
с куп книги в мукавения ми куфар, с това ли ще ме помни този свят? – ...
823 4 4

Висоцки Втори

Самозвански съд обвинява
поручик Голицин в измяна
за вражеска песен изпяна:
„Зачем нам чужая земля?“.
566

Другоселката

Лятото беше се налудувало, вдигна разрошените си коси, втъкна ги в капелата си и вдигна босите си крака от земята.
Горещините и зноят, дето се сипеше през август отминаха и есента бавно настъпваше по склоновете и гората. Като златна царица пристъпяше в природата. Тук – там се жълтееха листа, тревичк ...
1.1K 8 16

Подавам ти го за оценка

Подам ли ти го във ръцете
и устно почнеш да го сричаш
ще ти разперя ли крилете,
ще те науча ли и да обичаш?
Или пък неговият вкус ...
679 1

Всичко или нищо

Не искам нищо, освен поглед с разбиране.
Не чакам нищо, освен любов за умиране.
Не търся нищо, само Господ за намиране.
Не прося нищо, освен истина за сливане.
Ти си беглецът, аз съм камата, ...
665

Бъди до мен

Седни до мен. Не говори.
Нощта е толкова прекрасна.
Прегърнати са две души.
Там някъде звезда угасна.
Седни до мен, да постоим. ...
1K 7 6

Проекто роман Село Змейково Глава 45

Глава 45
Богинята на луната и нощта представляваше нисичка младолика жена с сребристо-руса коса. Очите и бяха светло зелени. На прекрасната си коса носеше лека и фина златна корона, която повече наподобяваше на златен венец от колкото на корона. Короната бе инкрустирана с рубини и смарагди.
Дивия ст ...
932 2

Сгрешена диагноза

Сънувах снощи, че съм капитан
на тази книжна лодка във ръцете ми.
От морска болест погледът пиян
клатушка се. В морето на сърцето ми
измислиците в синьо са капан, ...
1.4K 2 11

Не бих

И да можех, не бих изтрил паметта
за ръцете ти, ласки дарявали,
за нозете, затичани с лудостта,
за очите ти, страстно изгаряли!
Всяка сутрин се вглеждам, любима, ...
884

За учителя

Топла есенна вечер. Залата на читалището бе пълна с хора. Генадий Петров представяше своите умения на пианото. Известен сред музикалните, а и не само среди, той имаше самочувствието на един от добрите пианисти в страната. Оркестърът бе готов. Диригентът също. За малкия град, в който бе роден Генадий ...
923 1

Бивш проклетник

Не всякога след прошка се смирявaм,
и искам съгрешилият пред мен,
безсънно всяка нощ да съжалява
и болка да го мъчи всеки ден!
Дори и не помисляйте да съдите, ...
577 1

Новият свят

Ако можех, щях да живея,
в свят различен, красив,
свят във който да сея
идеите, които правят ме жив!
В него любовта ще е мярка ...
531 1

Та те така те

- Похарчих за теб най-ценните си години…
- Похарчи и мойте кредитни карти…
хххх
Излизайки да изхвърля кофата с боклук,, винаги слагам брачната халка.
Да не мислят, че тоя боклук сам съм струпал… ...
715 3 4

Езеро

Пиано: Самуел Ефтимов
Вокал: Пламен Сивов
***
Върхът обича свойто езеро -
усмихва му се. Гали го. Мълчи му. ...
2.3K 2 1

Глътка въздух

ГЛЪТКА ВЪЗДУХ
Това, че другият е лъгал,
душата не обезценява.
Вървя към следващия ъгъл –
там някой чака ме отдавна. ...
623 3 12

Какво си ти за мен, Родино?

Какво си Ти за мен? Народ
препускал към земя омайна?
През Дунава намерил брод,
страна да изгради... днес знайна?
Огнище... сбрало топлина, ...
678 3 6

Моето минало

МОЕТО МИНАЛО
… аз някога минавах през стени,
търкалях се из най-зловещи бездни,
но ето, че дойдоха други дни! –
в които съм дъртаче – безполезник. ...
544 3 2

Присъда

Блажени миротворците, защото те
ще се нарекат синове Божии.
Матей 5:9
Дърветата протягат към Твореца обгорените си клони.
Не могат да говорят, но сълзите по стъблата им се стичат… ...
995 5 6

Нечистите – 48.5

По някое време двамата бяха заспали, само за да се събудят в съня, където продължиха там, където бяха спрели. Изминаха седмици, в които двамата се разхождаха из спомените му за различни градове. Понякога просто седяха на дивана в стаята й в имението му на скалите и си говореха. Често бяха в леглото. ...
1K

Индикация

И Н Д И К А Ц И Я
Ние живееме във Балон,
в центъра на който се намира Земята,
тя от своя страна си има Ядро,
което магма към Небето понякога мята. ...
1.3K

Къщичка в гората

Къщичка в гората...
Живея със една мечта...
Да имам къщичка в гората...
Там някъде... Накрай света...
Далече от човеци... От тълпата..! ...
1K 2 3

И най-накрая...

и най-накрая
падналият ангел се
пред Бог разкая
545

Закърпеният свят е като свещ

Ухае на мекици утринта
и споменът детето в мене буди.
От прага мама маха със ръка
и пърхат в погледа ѝ пеперуди.
А дворът е напълно запустял… ...
939 9 12

Училище – съдба и храм

По повод предстоящия юбилей на училището ни - 54. СУ на 100 години
Училище – съдба и храм,
пред тебе днес аз коленича,
признателност да ти отдам,
да заявя, че те обичам. ...
970 4 11

Просто да има

Секунда ми трябва... да натисна спусъка.
Секунда от моят живот... и тогава!
Тишина, защо... Боже, приеми ме с любов.
Враговете не изпитват вина... така е.
Смелите първи умират. Вярно е. ...
586 3 3

Като Данте

Сред толкова звезди красиви
аз търся своята звезда.
Тръба далечна нейде свири,
шуми зад мен неспящ града.
Но в миг след уличките криви -- ...
580

Затова ли?

Ех, не мога да свикна,
все въстава душата,
как със мир да откликна,
как да спра в тишината?
Знам че правдата в мене, ...
1.4K 10 5

Нашата любов

Времето е кратко
Любовта е един единствен момент, в който свършва всичко
Около такива подобни белези
Дори навиците ни са обикновени. …
Болка моя, дръж ме и ме повдигни ...
1.1K

И появи се ти…

Такава съм си аз, с идеи и идеали,
понякога старомодна и затворена.
Спомените в мен са, имам и мечти,
понякога съм свободна и отворена.
Понякога романтична и безгрижна. ...
707 2 5

Сенки на нашето време – (Sanja Radulović, B. i H.) 🌐

СЕНКИ НА НАШЕТО ВРЕМЕ
Автор: Саня Радулович, Босна и Херцеговина
(В сянката на една сряда с инициали Н.Г.)
Той беше необичайно потаен.
(Мога и така да започна…) ...
840 1