Къде е раят на земята,
да се преместя, сал за ден
да си изпълня и мечтата
все пак съм от Адама ген.
Защото аз в ада си живея вечно ...

МОИТЕ СЪБРАТЯ ПО ПЕРО
... започнах да разбирам лудостта, която друса цял полк от поети –
опитвам се цял ден да ги чета – за тях и нощем лампата ми свети,
разлиствам книжиците им добри, събирали са стихове с години! –
за тях броили са торба с пари! – а книгата им пукнат грош не чини, ...

Умря бай Иван. Ми, време си му беше, а и той го очакваше. В наше село столетници не се въдят. Хората имат чувство за мярка и, като усетят, че вече ни пасват на времето, ни то на тях… Просто си умират тихо и кротко. Помнейки, че е по-добре околните да се тюхкат: „Язък, рано си отиде…“, вместо да вдиг ...

Вдъхновено от сценария "Коси в прахта."
Мила ми, Румяно...
Аз теб обичах, тебе само.
И в последния си миг
за теб заръчах тоя стих. ...

СВИЛА
Черницата в небето се разкъдря
и облакът наднича през листата.
Там нейде Бог с всевечната си мъдрост
пътека е чертал през необята. ...

С малки стъпки нечуто животът върви,
сам със себе си нещо говори,
между пъстри цветя и уханни треви
крие черни, бездънни понори.
И в тълпата от хора сме всъщност сами, ...

ПАСТИР НА МРАВКИ
... разделям се със този свят – не съм дошъл по своя воля,
не бях пчеличка в розов цвят, за скъдно слънчице да моля,
пастир на мравките – вървях пред черните им легиони,
през локви, преспи, кал и прах, къде не вятърът ме гони? – ...

Раз, два, три... Народ покорен
сън блажен си спи.
Четири, пет, шест токът ни
поскъпна днес.
Седем, осем, девет... ...

Не се страхувам от теб
Не се страхувам от клетвите ти
Не се страхувам от магиите ти
Не ме е страх от лошотата ти
Не ме е страх... ...

Пиян съм да! Заразно е. Недейте.
Ще кажа свои няколко слова.
Започвам!... Първо ми налейте,
че после ще е късно за това.
Нормалното, сега не е на мода! ...

Гари Каспаров - арменският евреин от Баку /Азербайджан/, дълго време се радваше на небивала популярност. Наричаха го дете-чудо, дете на промяната и пр. Обявиха го за гений в шаха. Но истината за неговата "гениалност" се крие в дългата перестроечна ръка на Гейдар Алиев и високопоставени партийни велм ...

Бях вятър скрит дълбоко във нощта.
С въздишки хранех се и със стенания.
Прошумолявайки през горските листа,
мечтаех за безбрежното мълчание.
Над мен звездите мигаха във транс, ...

На какво се надявам, не зная...
Да съм все безразсъден и смел?
Аз отблизо виждал съм края,
а сега просто няма тунел...
И е някак си вакуумно, скучно, ...

Самота, толкова тягостна и тежка
как да те избегна?
Да стоиш далеч
от мен и никога повече
да не те усещам! ...

Ти не помниш коя е Лилит, но сънуваш очите ѝ -
две искрящи светкавици, липсващи в скучния ден.
Ти се плашиш от спомен, нали?! Тя е просто в мъглите ти
на далечното минало. Днес си добре и сломен.
Нямаш нужда от огнена дива, покорството стига ти - ...

В блатото на чувствата вървя със сведена глава. На ум катеря планини от неугледни спомени. Опознавам себе си по пътя крив. Правият не ми е интересен. Безбрежна е пустинята, дори и глътка нямам. Тежест и пустота, вятър от пясъчни измами. Гордостта си тръгна, за любовта - гадая. Ръката гали твоята кос ...

...И пълниш липси,
кърпиш скъсани мечти,
залъгваш таз душа, че си щастлив,
ала тя ти търси сметка,
още щом затворил си очи. ...

Прозорецът отворен е отново.
Звездите влизат тихичко в моя дом.
Притварям си очите и готово -
ще ми нашепне приказка с нежен тон.
Голяма съм, но чакам със децата ...

С една въздишка в сетен вопъл,
откъсна болката от мен…
престореното ти „Обичам те“
издъхна с певчески рефрен.
Не истината ме срази… ...

Отрони се последната сълза,
търкулна се по румените скули,
по пътя от сърцето към света,
по топлите лъчи на слънчев юли.
Отрони се последната сълза, ...

Съмненията в мен дълбаят,
полека-лека зъл овраг.
Дали в началото на края,
ще си отида. Ала как?
А ти си хъркаш безметежно, ...

Премъдрият ни атлантик Соломон
сравни Зеленски с нашия Дякон!
Сравни този клоун и милионер
с нашия велик революционер!
Гавра нелепа с родната светиня, ...

Viens vers moi, j'y tiens.
Mais ne reste pas là, viens.
Ne cours pas, je le vois.
Alors viens. T'as peur?
Mais, c'est moi, ...

Елизабет нямаше представа колко е часа, но почти пълната луна осветяваше пътя им през двора към малката сграда на училището, сякаш бе ден. Светилото й се струваше огромно, много по-голямо, отколкото в Рива, а светлината му правеше звездите да изглеждат съвсем бледи и неврзачни.
Оставаха броени дни д ...

ИЗЛИШНИЯТ ЧОВЕК
... бях някога детенце момчурляче,
а днес съм вече старец белобрад,
да си призная! – често ми се плаче,
че дишам в озверял до ужас свят, ...

- Разстрои ли се много, Поли? Слушай,
не го мисли и дай да те намажа.
Ще хапнеш ли от тези ранни круши?
- Звъня на татко, за да му разкажа.!
Защо да го тревожим, няма нужда, ...