Понякога се чувствам, като кученце,
когато ти си някъде до мен.
Оглеждам ти краче, ръчичка, дупенце,
и някак си се чувствам разтопен
от нежност, за която думи няма, ...

Тя не носеше грим или някакво фино червило.
Не разбираше дамите, свели глави над черпака.
Не понасяше някой да казва „Обичам те, мило“.
Тази силна жена преди няколко века поплака.
След Големия взрив си е сплела косите на плитка ...

Из книгата ми "Предците ми говорят "
От глава "Как се пренесох в миналото"
( продължение 1)
Коггато се свестих, се намерих в нещо като легло. По-точно беше широк нар, покрит с нещо шумкащо, като че съм легнала в плевнята на село преди 50 години. До мен на стол седеше моят похитител. В стаята беше ве ...

Кой твърди, че съм само от кал?
Някой, който човека е хванал
и го мачкал без милост и жал.
Бях вода и вода ще остана...
В моите клетки е сбрана тъга ...

И фигурка, след фигурка се ниже, животът ми изящен филигран,
остана само песът верен ближен, от хората останах неразбран.
Аз хляба си в нощвите лунни меся и къщата си нося, на гърба,
и все на кръстопът ми е адреса. В градината ми – плачеща върба.
В очите ми сияе разнолика, и пее Марта, винаги по слух, ...

Честита пролет, Пролет! -
Днес ти честитят,
които виждат в тебе
Любвеблагодат!
Честита да си, Пролет! - ...

И когато косите
Със златен оттенък
И очите сини
Със сива мъгла
Допрат се до кожата ми ...

Тихо, кротко вървя под дъжда
С надежда да измие моята тъга
Лицето мокро е, тежи ми любовта.
Сърцето счупено е, но не мога да спра.
Връщам се при теб, макар и да се давя ...

По адрес той живее на уличка в малък квартал
(дълга колкото ред, с ширина на кръстосана рима).
И навярно, дори пощальонът не беше разбрал,
откога на вратата му липсва табелата с име.
Шепнат злите езици, че той е самотник заклет, ...

Човешкото стадо се въртеше около потока. Гората ги плашеше, поляните бяха останали голи – всички възможни плодчета и корени бяха обрани, стадото диви овце гледаха подозрително, а овните тропаха с копита, там зад бившия зелен пояс понякога надничаха зловещите муцуни на хищници…
Пък във водата се мярк ...

Аз много трудно признавам някого за поет, дори той да е световна величина покрита с неувяхваща слава. С поезия се занимавам сериозно от петнадесетгодишна възраст и имам стихове от онзи далечен период, от които и досега не се срамувам. Познавам отлично образците на българската поезия и в немалка степ ...

Крадецът на деца!
Осъден в сто държави!
Навсякъде в света!
Сега, какво ще прави?
Ще лъже - докога? ...

Поисках звездите красиви –
съзвездия чудни в нощта,
изящни и тъй мълчаливи,
донесли за мен красота.
Поисках света на мечтите, ...

Любов към ближния показвай,
дори когато смяташ, че не заслужава.
Грешките простѝ, а не наказвай!
Човешко е да се греши, божествено – да се прощава.
Не изпълвай живота си с омраза, ...

Да дойдеш на герана за вода,
с цвете алено аз да те посрещна.
Да докоснеш моята изстрадала душа,
да стоплиш моето сърце, да няма тъга.
А ти не идваш, все аз теб те чакам, ...

ПЪТЯТ СЛЕД БОГА
Аз никога не си кривя душата.
До своя край така ще продължа.
За мене всяка Истина е свята.
Не я заменям никога с лъжа. ...

Ако от морето идва ,Промяната...
и ако влезнем в война,то тогава
къде ни е вярата за мир на Света.
Къде ни е нашето аз...и вярата че ,Бог е наш.
Защо ни водят към този разстрел, ...

Хайде ела ми стихче на ушето,
че Слънцето доведе пролетта.
Да разбудиш в моята душа детето,
през очите детски, по - пъстър е света.
С палитра от цветовете на дъгата, ...

Наивното движение на пръстите
след мисъл и желание за нежност
ме кара впървом да се кръстя,
че още в мен тая надежди...
За времето - как може да се връща. ...

Високо е небето ми, но стига
да го повикам тихичко – ела,
приема образа на чучулига
и литва като мъничка стрела.
На рамото ми каца и ми пее ...

Идвай, Слънце, клоните стопли!
До пролетта остава малко… малко…
Да звъннат капките, снегът да се топи…
Реките да се втурнат буйно, руйно…
Побързай, пролет, земята размрази! ...

Хора, поправете ме, ако греша,
но от кандидатите никой не става,
за кой да дам вот не мога да реша,
трябва мъдро лице да управлява!
Политиката не е нещо за забавление, ...

Там, на ъгъла до вечната арка,
съдби човешки тихо припяват.
Тъкат истории, подпрени на зрака,
същия, който искат да забравят.
Там, на ъгъла до вечната арка, ...

ХИТРУШИТE
Зелените листа галеха и успокояваха очите, накъдето и да погледнеш - наситено зелено. Васил Авзали вървеше по южния склон посока югозапад и маркираше за днес церовите дървета. Някъде вървеше по-бързо, където имаше друг вид Carpinus betulus/oбикновен габър/; Acer campestre/полски клен/, Fag ...

Избирателно от избираемото
Всички бяха дошли навреме дори и по рано. Навън студено, в залата топло, приятно дори комфортно. Още с влизането си избираш кафе или чай, соленки сладки, ядки на корем. Чиста аванта. Пристигна точно навреме и инструктурката. Млада стройна дама, усмихната, повече отколкото ...

Ноли се събуди от чуруликането на птичките, отвори очи и се заслуша в бърборенето на братчето си в другата стая. Днес двамата щяха да прекарат денят си заедно и сами, защотото мама и тате бяха заминали да подреждат новият им дом. Ноли си изми зъбките и си сложи новата рокля на сини цветя. Усмивка бл ...

На мен ми е студено в тази къща.
Обличам още дрехи върху дрехите.
Не ме прегръщаш.
Ти не ме прегръщаш.
Сама съм. ...

ЧОВЕК ОТ СВЕТОВНИЯ УЖАС
Уморен съм. До смърт уморен.
Нямам сили за нищичко вече.
На матрака си – вехт дунапрен,
се извъртам – печално човече. ...

Толкова много кафяви очи,
ала в твоите любовта личи,
и точно заради този нюанс,
не правя никакъв толеранс.

... не ти оставям цвете... ни сълза... а себе си...
"Оставете се да станете жива поезия..." Руми
Умът ми бягаше. Завръщах го.
Навярно ме повика тихо.
И стъпките към Тебе криволичеха. Безкрайно твоя... Или ничия... ...

В живота всичко има две страни,
лоши сме и сме добри по равно.
Преди да съдиш - себе си погледни,
недей да казваш, че огледалото ти е виновно.
От отражението си съвсем не се страхувам, ...

Из книгата ми "Предците ми говорят "
От глава "КАК СЕ ПРЕНЕСОХ В МИНАЛОТО"
Току-що бях приключила един от разказите си за моите прароднини. Това ме вълнува много. Искам да вляза в техните животи и да почувствам техните душевни състояния и техните мечти и тревоги. Ще ми се със сетивата си да усетя жи ...

Кой не иска топлина, любов, уют...
топла гозба, къшей хляб във скут.
Нежна песен и спокойна реч...
щурчов звън, скъп поздрав отдалеч.
Под небесен купол кротко да заспи ...