Мечтае си уж за мадона
или в краен случай кокона,
но щом го зачука хормона
или го подгони нагона –
такъв е в природа закона – ...

Разцъфнала съм. Цялата съм в бяло.
През зимата пътувах досега.
По мене слънце се е разпиляло,
потъвам в абсолюта на мига.
За тези мигове живея – пълни ...

С леко набола по лицето брада,
ефирно галя копнежното тяло,
с устни горещи по кадифени бедра,
очертавам контурите на нашето... цяло.
Изгубени пръстчета в омайна мъгла, ...

Повод за написването на този материал стана един коментар на Алиса /изказвам й сърдечна благодарност/:
Alisa_777 (Алиса Алиса)
22 ч
"Броят на събираемите е винаги нечетно число, но не по-малко от 9."
***** ...

Огледалото ме гледа все различно,
само то виновно е сега.
Когато съм усмихнато щастлива,
чаровно е... и младо при това.
Когато пък намръщено се взирам ...

Късно е, а мислите ми бягат
в миналото връщат се назад.
Уморени в мене тихо лягат,
но от тук избягал е сънят.
И замръзнала аз тръгвам в мрака ...

Стискам чашата между дланите си и ми идва да лисна питието върху стената. Някак самодоволно се взира в мен и сякаш безгласно и ехидно ми се присмива. От седмици ме тегли вихърът на създаването, искам да творя. Опитвам се да пиша и така съм се сраснал с дивана, че нямам желание дори да се избръсна. В ...

Звънях ти всяка сутрин, мила мамо,
звънях да чуя твоя топъл глас.
Дори за няколко минути само
да чувствам как и ти си тук при нас.
А ти изпращаше с усмивка ведра ...

Ако българите тайната знаят -
точното място в небето на Раят,
отдавна тия от първа класа
да са дали в кеш пари под маса,
уредили тях и целия си род ...

Из книгата ми "Предците ми говорят "
От глава " Тодор и Вунка"
(продължение 1)
На 12 септември 1912 година българското правителство обяви обща мобилизация за Балканската война. И Тодор трябваше да замине на фронта за една година. Но се върна здрав и читав, малко поотслабнал, но все така с палав и ше ...

Песента на лебеда-2
Глава втора
След тежка мозъчна операция и 45 дневно лечение в болницата “Ибн Сина”, Еди напусна Рабат, столицата на Мароко, загубил цялото си състояние и всичките си надежди за любов и щастие. Бедите го следваха едно след друго, сякаш го преследваше проклятието на Боговете, които ...

Необятният космос е тъмен,
а животът от мънички точки проблясва.
Пътят към теб
е криволичещ и стръмен,
но в ръцете ти нежни, ...

Здравей, Живот, в студена зима
ми стига огънче да има.
В сърце, във вени да блещука,
напук на ледената скука.
Какво, че вън е заледено, ...

Тиха е този път сутринта,
аз неподвижна, спокойно лежа,
върху мойте черни тревожности,
вплитайки една подир друга възможности.
Нощната "смяна" изниза се, ...

Тя:
Казах ли ти...? Вече се омъжих.
Да за този, с който ме видя.
Вместо бяла - черна рокля сложих,
но той за теб, така и не разбра. ...

ПЪРВА ПРОЛЕТНА ПЕСНИЧКА
Вятър блатните папури с два шамара прекатури.
Сам-самин под върбалака стар жабок заквака.
Дъжд над сухите тръстики метна копия и пики.
Връз къртичите хралупи щърк краче пречупи. ...

Доживеем ли… април,
ще се втурна да продавам
моят глас, така немил,
срещу кинти ще го давам.
Ще му сложа топ цена, ...

Напъвам се, напъвам се да съм поет,
тъй както драпа и прасе по лед,
фалирал комарджия за късмет,
чревоугодник за богат банкет.
Пияница за липсваща ракия, ...

Снегът ме обича,
затуй е дошъл.
Било март? Отричам!
Не искам акъл!
Акълът ми стига ...

публикувано 20 февруари
Отишли много интелектуалци, политици и прочие светски персони да гледат първата вечер представлението на Малкович и Ингеборга и не щеш ли, пак излагация. Поднася се букетът от кметицата на София Йорданка Фандъкова и започва някакво грозно освиркване на букета от врагове на Фа ...

Звездите ще светят с моите очи,
тишината ще говори с моя глас,
ще пожелаеш да не бъдеш ти,
защото там ще бъда винаги аз!
Всички пътища към мен ще водят, ...

Не ще можеш тази нощ да заспиш
сам в леглото голямо.
Ще стенеш, ще се въртиш,
ще кълнеш до девето коляно
във моя род всички жени, ...

НАГОРЕ И НАПРЕД
Химн на ФК Интернационал Горно Дряново
О, Горно Дряново!
Напред до пълната победа!
О, Горно Дряново! ...

КОРЕНИ
Автор: Миряна Томович, Босна и Херцеговина
Думите нарушават мълчанието,
послушното страдание и тишината.
Защо ме питат ...

Неписани закони
закон 60
Който иска честно да стане богат -
остава приведен и гърбат!
закон 61 ...

Бялата хавлия стоя вкочанена от студ на тела от другия край на оградата почти цяла седмица. Също като нея не помръдваха и нощите. Бяха бели, студени и превити на две, преметнати през тела на времето. Понеделник, вторник, сряда, четвъртък, петък ... С изключение на две – три ходения до града, седмица ...

Нека в хармония се слеем ние,
нашите души да облагородим,
зло далеч да бяга, да се крие,
с нежността да се преродим!
Ти си тъй добра и мила, ...

Лъчите на есенното слънце обливаха тялото и с приятна топлина.
През нощта и беше станало много студено и сега се възстановяваще
блажено затворила очи. Оставаше много малко време до първото и
раждане, тя не знаеше какво се случва с нея ,но инстинктивно
усещаше, че предстои нещо важно. Кучката стана и ...

Кой буди нощем душата ми тъжна
и с кървав нокът драска в съня.
Връхлита в гънките сила безбожна,
до нишки кристални тя изтъня.
Наливам в бокал тишина накипяла, ...

КРАСИВА СИ НА ПРОЛЕТНИЯ ПРИПЕК
Как искам да съм малък таралеж, додето още листи се гората! –
на някоя пътечка да ме спреш във шумата със есенна позлата,
да ме погали бялата ти длан и да ме вдигнеш в топлите си шепи,
без шала ти със мирис на шафран намръзнах яко в зимите свирепи, ...

Един монах от Охрид града
на свещ редеше свойте слова.
От ранна утрин до късна доба
и Бог направляваше неговата ръка.
Учеше младите той на четмо и писмо, ...

Гледаш ли отново тези двама,
Които нявга движеха с теб.
Блика ли отворена рана,
Някъде загнездила се в теб.
Светят ли им погледите щом се видят? ...

Загърбих ли всички мочурища по пътя си?
Прелетях ли над всички зеещи бездни?
Вървя безгрижно по отсечка последна,
без да знам очакват ли ме завои остри.
Или ще пристъпвам по звънки струни. ...

Сърцето ти бие учестено.
Усещаш сълзите в очите си.
Това си ти.
Това е твоята болка.
Това са твоите вътрешни гласове. ...