Вратата на балкона отсреща винаги стоеше отворена. Цяло лято. Бяло перде скришом и малко призрачно се появяваше от време на време, размяташе се – бавно и несигурно, после се прибираше. Сякаш то беше стопанинът на тази къща. Демон.
През зимата това бяло перде не излизаше през отворената врата. Стоеше ...

СОЛО ЗА ВАРНЕНСКИТЕ ГЛАРУСИ
... на джуруми сивопери вдън небесния простор,
връз пасажите с лефери гларусите грачат в хор,
вятърът сече тръстика край ръждивите скали,
хлътват лодките в ачика подир третите петли, ...

Най-хубавото място след дома
Има едно вълшебно място в града
и понеже ви обичам, ще разкажа.
Най-хубавото място след дома,
искате ли да ви го покажа? ...

Домът ми стар притихнал е и чака
да чуе стъпките ми отдалеч.
Аз вече виждам родната си стряха
и много бавно движа се напред.
Не знам дали да се завърнеш вкъщи ...

След всичките си лудници разбрах
светът на лудите -първичен.
Делил съм хлябът си с тях ,и аз
до края на света ,ще ги обичам.
Решетката с метален звън ...

Все по-често напоследък за Вийон се сещам
и за въпроса му за "оня" лански сняг,
все по-рядко с оределите приятели се срещам
и обещаваме си непременно да се видим пак...
А "непременното" пропито е с условност ...

който спасява -
на Бог подражава и
Него прославя

Когато бързах с тебе да се срещна
преливаха реки и дъжд валя...
Потоци буйни влачеха към бездна,
отнасяха мостове, заливаха села.
Когато исках с тебе да се видя ...

Беше хубаво преди.
Имаше живот.
Но предател отреди -
пак да е хомот.
Беше хубаво преди. ...

Не беше сън. Житейският сценарий
е дело на случайности в живота.
Запазен спомен с форма на хербарий
издейства си за бъдещето квота.
В училището чакаше ги Краси – ...

МЪДРИ, ЖЕЛАЯ ДА ТЕ ДОВЕДА
Автор: Мубера (Пашо) Исанович, Босна и Херцеговина
Желая да те доведа
в съня си,
в моя сън, ...

Знаеш ли, мечтая си за шоколадов свят.
В него шоколадови реки ще потекат.
Няма вече супа да предлага мама.
С шоколад ще мажем даже и салама.
За закуска аз ще хапвам шоколад. ...

Оранжавата песничка по радиото чух
и веднага розови обувчици обух.
Розово небето днеска ще е тук!
Розов ще си купя захарен памук!
С розовата рокля ще вървя напред. ...

Смъртта витаеше около него…
Заключи апартамента си и изтича по стълбите. Пред блока бе прекрасната му кола, хвърли сака с парите в багажника и влезе в нея. Той не спираше да мисли за това, което стана. Как стигна до там? Защо реши, че няма да го открият? Даже не му трябваха тези пари. Та той си имаш ...

ОВЦАТА, КОЯТО НЕ ИСКАШЕ ДА ЧУВА НЕПРИЯТНИ НЕЩА
Овца си беше.
С нищо не различаваща се от стадото, послушна на гегата, кротка пред овчаря, правилно пасяща, даваща изискваното мляко, раждаща навреме агнетата.
Никога не нарушаваше правилата. Дори не питаше защо някакъв човек й рови в задника, а после с ...

Брадато старче, плаж и гларус,
и пейката изгнила, но любима.
Бутилка със висок във нея градус,
тетрадка и молив - той търси рима.
Разхожда се отново тук в години, ...

T'es encore là, je vois.
T'as complètement pété les plombs.
J'en serai très reconnaissante si tu te casses.
Casse-toi de ma vie.
Si tu restes, je crie. ...

Разбрах най-хубаво е да съм там,
където Ти решил Си да ме виждаш.
Преди затворена в неразпознат капан
измамена в заблуди се зазиждах.
Лъжех себе си, че съм щастлива, ...

ЗА БОЛКИТЕ НЕ ПИТАЙ БОГ
Какво ли иде занапред?
Едва ли мога да узная.
Реките от масло и мед
текат единствено във Рая. ...

На Б.
Да кажем, че не съм с характер лесен. Балканско чедо, значи е чепат,
нахълтах с гръмотевици и песен, в равнинно подредения ти свят.
Метлата носех си, душата чиста и две перца, от скалните орли,
изписвах нощем стихове по листа, а знаех – от носталгия боли. ...

Рамая не остави Елизабет сама през целия ден. Което беше добре, защото Лизи не искаше да е сама.
По време на сутрешната молитва и на часовете Лизи често се усещаше, че дори не е в стаята. Вместо това беше отново там, в кръга от светлина. И Сам…
Рамая я бе хванала за ръката, стискайки я силно. Правеш ...

ЗЕЛЕНОТО ЧОВЕЧЕ ОТ УКРАЙНА
... Зеленото човече от Украйна
съвсем внезапно в София дойде.
И ревнаха във Пловдив: – Густо, майна!
А Варна рече: – Кими сикинде! ...

От утрото наклажда Бог огньовете Си в пещите на август.
По пладне в тях изпича от земята слънчогледови погачи.
Горите дъх забавят, а полята мързеливо се протягат.
Керваните на времето пътуват към оазиса на здрача.
Но в къщата, където съм пораснала, и денем е прохладно. ...

Когато сам си и потънал си в мисли
и гледаш нагоре със свито сърце,
тогава в прегръдката ми чиста
потопи се, да отмие тези страхове.
Когато изгубил си надежда ...

Красива като пролет волнокрила,
не я сломиха бури и беди,
безстрашна, дръзка, обичлива,
с крехката си нежност победи.
Косите и камшици правеха, ...

21:02 ч. (преди
Щастие
Любов, аз срещнах те в безкрая на мечтите
в зората на една надежда, тъй дълго търсена от мен
И скитница превърна се във фея ...

Когато разстоянията плачат
звездите по небето се смаляват.
А болката не следва пътни знаци,
клеймо върху душата да остави.
Когато разстоянията плачат ...

Основно правило на глухия е
да не чува какво е истина.
Не питай вярващият в какво вярва,
защото ще те излъже че вярва и.
На устатия устата не затваряй ...

Пред мен е хладният асфалт,
една ограда бяла,
прозорец, покриви, комин,
два бора -- великани.
Далеч зад тях -- мъгла и лай, ...

1.
Стените на града призрачно се извисяваха в тъмнината и само светилниците по стражевите кули пробляскваха като дебнещите очи, търсещи дали някоя сянка няма да се прокрадне пълзешком откъм външния свят. Винаги се намираха безумци, изгонени след последният дневен час, които в мига на лудостта си да ...

Ясен Месец – пастир води тихо звездите на паша
и една по една ги изгубва по Млечния път,
тази нощ всяка нота от сънена птица е наша
и по пътя ни чанове – златни, небесни звънят.
Сънен вятърът сбира в градината спомени сини, ...