Идвам днес да разбия клишетата
или не - за да ги потвърдя.
Нося ги като стари шишета
на изкупвателен пункт за шега.
Аз ги нося като някакво просяче ...

Ще бъде тихо в бялата ми стая
и розите отвън ще ми ухаят
през крехкия и разлюлян прозорец –
на топла капка кръв от трън в сърцето,
на нещо разпиляно и отнето, ...

Питаница?!
Когат' на някой повечко разум се даде,
'мчи... то отиде,,, та никак се не виде?!
Малоумния.., него за глупак го мисли,
питам се.., като как туй Господ го "замисли"? ...

Потрива ръцете елита доволен,
на чужди държави с поклон угодиха,
народната памет изтръгват из корен,
по тъмно в палати след пира се скриха.
Родино ...

А има цветя и такива,
красиви, шарени. Дали?
А ароматът им убива.
Попитай мъртвите пчели.
Сред венчелистчетата скрита, ...

ВЪРВЯ АЗ В СЯНКАТА НА БЛУСА
Обичам блуса, темите
историята ми разказват.
Ако не го почувстваш ти,
не ще го нивга разбереш. ...

Вървя ли край притъмналите къщи,
край голите тополи във нощта,
протягам към звездите като пръсти
и поглед, и надежда, и съдба.
Те греят сред незнайните простори ...

Настъпи тягостна тишина. Изведнъж сигналът, че програмата на сушилнята е свършила я наруши.
Защо ли го направих, укорявах се негласно, но поне опитах, предложих й, решението е нейно.
- Да, ще дойда - прошепна тя - За днес изненадите ми дойдоха в повече. Само сгъвам ти дрехите, ще сложа някои мои нещ ...

През долините текат пенливи реки, успокояват ни с живи звуци и обновяват горските пътеки.
Духа вятър, жълто мастило изрисува плодовити почви, а отгоре птиците се обаждат, танцуват под дъжда, чуруликат по клоните, къпят се във въздуха в маслата на Слънчевите порои.'
Дърветата са високи кули, а камъни ...

...когато се влюбих
Открихме се така внезапно
и искрата се запали.
Влюбих се във теб безкрайно,
заздравяха всички рани! ...

АВТОПОРТРЕТ НА 70
Почти седемдесетгодишен.
По-инак казано – старик.
И – стихове когато пише,
във тях е изпилен до вик. ...

Преуспя в чужбината: вдигна банка
чак на „Уолстрийт“
тоз българин учен.
На старини, предпочел Родината,
претърпя тотален фалит – ...

БЯЛА РОЖБА
Облаче бяло съм, пухкаво, нежно,
някой прогони ме, духна далече.
Вече съм облак, дъждовен и черен,
малкото облаче няма го вече. ...

Повдига ми се от света,
в който днес живеем.
Свят затрупан от тъга.
Отхвърлил всичко истинско, а пеем?
Пирати хвърлят своите була ...

Широко затворени очи
Веднъж когато затвориш очи
започнаш по-ясно да виждаш.
И всякаш не искаш да прогледнеш
нали? Но това е някак неизбежно. ...

Страхил Страшника - чер овчарски пес,
бе умен, буен, силен за двамина,
но намери го неволята в затънтен лес-
когато обкръжи го вълчата дружина.
Вълците - все крайно гладни, зли, ...

Снощи май не правих секс...
Мисля си- нарочно.
Три водки праснах ги на екс.
Може би предсрочно.
Снощи май не правих секс... ...

- Хайде Викторе… давай…скачаме едновременно…и до другия бряг… да видим кой е по – бърз… ехаааааааааааа….. – Мартин изкрещя и се втурна към скалата.
- Ехаааааааа…..- подех и аз.
Засилихме се като вихрогони, скочихме едновременно и фонтан вода се вдигна нагоре.
Загребвах с ръце, запремятах крака, вдиш ...

И СИВОТО ПОНЯКОГА Е ЦВЯТ
Тъгата в моя дом се настани
и всичко се обагри в тъмносиво –
фотьойлите, смълчаните стени.
А парадоксът е, че ми отива – ...

РИБЯ ЧОРБА ЗА ВЛЮБЕНИ
Светулка да бях, да ти грейна из тежкия мрак,
панели да къртя, с глава да разбивам бетона,
цунами да бях, да се сривам на пустия бряг,
базалт вулканичен, потеглил на лави по склона, ...

Сама рисувам свойте граници...
непробиваеми, високи... може и размити.
От нищото дошли са всички странности
и гледащи... не виждат ми очите.
Изплували от сънища са всички демони, ...

Иванчо: Татко, чух съседа да говори, че правел безконтактен секс. Възможно ли е това?
Бащата: Да, сине. Наскоро той започна ремонт и извади всички контакти от стените.

Вървеше през гората и си мислеше:"Не случайно щабните офицери от Ямбол и Сливен снизходително ни поглеждат по време на командно-щабните учения и ни водят "горски офицери"...И е точно така!"
Десислава Манолова кандидатства във Великотърновския институт(по-късно получил званието Университет),а вече бя ...

Кога порасна? Беше уж дете...
Препъват ли те делнични отломки?
Дрънчат ли още в джобчето поне,
онези сладки семки и бонбонки.
Запази ли си малко звезден прах, ...

Колко пъти си казвах: Не изпуска мига!
Този звяр без копита. Този кон без юзда!
Дръж го здраво на мушка,
между вчера и днес.
Нахрани го със песни! Дай му своя адрес! ...

Очите ти, мила, очите ти
сякаш морета далечни са,
морета сякаш без бряг,
а аз съм нейде изгубен,
изгубен самотен моряк. ...

Макар, че често ме обиждат,
мнозина даже ми завиждат-
пичът готин от Михилци
брои на есен много пилци.
Нещастник бил съм във леглото, ...

Слон!
Няма какво да яде,
нито какво да краде.
Умира от смрад!
Липсват слънчеви зайчета. ...

И уж е зима, а пътеката е кална,
снегът тъй чакан се подплаши и се скри.
Дори и в твоя дом камината да палнат,
студени някак са нетрайните искри.
Дали ще пламнат? Кой ги знае? Ето, ида, ...

Където няма личности – има партии…
хххх
Подлостта на страхливеца изригва във война срещу паметниците…
хххх
Човешката същност се оголва в проблемите… ...

Пастернак и Шолохов съставили по една художествена творба с политическа ценност.
Чърчил и Хитлер издали по едно политическо съчинение с художествена стойност.
Двама политици спечелили художествено и били възвишени.
Двама художници загубили политически и били унизени.
Личностите изгнили, идеите не се ...

Нали сме мързеливи по природа,
но трудещи се вечно по принуда,
мъжете все си търсиме изгора,
която да ни жали, тоест, луда...
Щом кажем й - Ох, тъй сме уморени - ...

Понякога съм бяла като зима, а сълзите са снежинки, изписани по моето лице. Тогава избирам уединението пред сто протегнати ръце. И с цялата си сила и кураж взимам със себе си всички стихийни ледове. Далеч ще отнеса мислите си, обгърнати в северни цветове. И знам,че утре пак ще бъде пролет в моето съ ...

Бъди спокоен, щом някой опита
от злоба да ти сложи крак:
Гневът е порок, на който разчита
разумният и хитър враг.
Абсурдно може да звучи: ...